Нарушенията не съществуват сами по себе си, а винаги предполагат особености на личността и нейната психика. Тези особености са и причината за индивидуалното своеобразие на прояви на дефекта. Човешката психика е едно единно цяло, което се състои от надстройващи се части. В процеса на психичното развитие, поетапно започват да се развиват сферата на вниманието, на паметта, на мисленето и последна се сформира сферата на личността, която е сложно интегративно образование, като Левина (1967) посочва речта като най-сложната психична функция. Развитието на мисленето у детето най-добре се проследява в процеса на развитието на речта като тези два процеса са взаимосвързани. Формирането и функционирането на речевата дейност се извършва в тясна връзка с всички психични процеси, но тя е базисна за усъвършенстването на познавателните процеси, като фиксира сензорните еталони, включва се в процеса на мислене, направлява процеса на въображение.
Според Виготски (1983), биологичното развитие на детето е източник на мисълта, а социалното му обкръжение – на езика.
Итерпретирайки твърдението на З. Фройд, че симптомът е всяко ограничение, което Аз-ът си налага, К. Белон достига до извода, че нарушенията в езика (устен и писмен) съответстват не на определени пропуски, а на един активен процес на отказ от познание; на своеoбразна нервна задръжка (затормозяване). Белон разглежда езикът (устен или писмен) като персонална структура, изучаването на която е един от съставните й компоненти, а не като външен обект, който трябва да усвоим.
При децата с речеви нарушения се забелязват трудности в общуването, възпитанието и обучението, които могат да повлияят негативно върху личностното им развитие. Осъзнаването на своя недостатък допълнително оказва негативно влияние върху формиране на личността им. Те проявяват тревога и страх от изказване (дали ще бъдат разбрани), поради което в повечето случаи предпочитат или контак със свои връстници, които проявяват същият речев недостатък или избягват социалните контакти, стават затворени и проявяват нежелание за комуникация. Емоционалната им нестабилност може да се прояви като дезорганизация на поведението при обикновени и стресови ситуации.
Класификация на комуникативните нарушения
Първата класификация на комуникативните нарушения дава Хипократ. Според него те са:
Афония – липса на глас
Анандия – липса на реч
Траулотес – нарушено произношение
Асафея – неразбираема реч
Ихнофония – заекване
Херодот описва речево нарушение и го нарича батаризъм, което всъщност е заекването.
Класификация пo MKБ 10
Нарушенията на устният и писменият език по Международната класификация на болестите (X ревизия) са поместени в раздела на психическите и поведенческите разстройства (глава пета), като не са групирани в отделен раздел, а са поместени в различни раздели.
РАЗСТРОЙСТВА НА ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
F80 Специфични разстойства на речта и езика
F80.0 Специфично разстройство на артикулацията
F80.1 Разстойства на експресивната реч
F80.2 Разстройсва на рецептивната реч
F80.3 Придобита афазия с епилепсия (Синдром на Landau-Kleffner)
F80.8 Други -включва фъфлене (lisping)
F80.9Неуточнени – при значително нарушение на развитието на речта и езика, което не може да бъде обяснено с умствено изоставане или с неврологични, сензорни или соматични заболявания, които пряко засягат речта и езика.
F81 Специфични разстойства на развитието на училищните умения
F81.0 Специфично разстройство на четенето
F81.1 Специфично разстройство на писането
F81.2 Специфично разстройство на аритметичните умения
F81.8 Други – разстройство в развитието на експресивното писане
F81.9 Неуточнени
F82 Специфично разстройство на развитието на двигателните функции
F83 Смесено специфично разстройство на развитието
F84 Генерализирани разстойства на развитието
F84.0 Детски аутизъм
F84.1 Атипичен аутизъм
F84.2 Синдром на Rett
F84.3 Друго дезинтегративно разстройство в детството
F84.4 Хиперактивно разстройство, съчетано с умствено изоставане и стериотипни движения
F84.5 Синдром на Asperger
F84.8 Други
F84.9 Неуточнени
F88 Други разстойства на психическото развитие
F89 Неуточнени разстойства на психологичното развитие
ПОВЕДЕНЧЕСКИ И ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТОЙСТВА С НАЧАЛО, ТИПИЧНО ЗА ДЕТСТВОТО И ЮНОШЕСТВОТО
F94 Разстойства на социалното функциониране с начало типично за детството и юношеството
F94.0 Елективен мутизъм
F94.1 Разстройство на привързаност в детството, реактивен тип
F94.2 Разстройство на привързаност в детството, дезинхибиран тип
F94.8 Други
F94.9 Неуточнено
F95 Тикови разстойства
F95.0 Преходно тиково разстройство
F95.1 Хронично двигателно или гласово тиково разстройство
F95.2 Комбинирани гласови и множествени двигателни тикове (синдром на Tourette)
F95.8 Други
F95.9 Неуточнено
F98 Други поведенчески и емоционални разстойства с начало, обичайно за детството и юношеството
F98.0 Енуреза, неорганична
F98.1 Енкопреза, неорганична
F98.2 Разстройства на храненето в бебешка и детска възраст
F98.3 Пика в бебешка и детска възраст
F98.4 Разстройство със стериотипни движения
F98.5 Заекване
F98.6 Бърза реч (cluttering)
F98.8 Други уточнени – включени в F42 Обсесивно-компулсивно разстройство
F98.9 Неуточнени
Класификация на комуникативните нарушения съгласно поведенческият модел
В последните години все повече се засилва лингвистичната ориентация в логопедията. Много нарушения, при които има трудности за клинично терминологизиране се обозначават чрез лингвистично описание (напр. термина дислалия се заменя с артикулационно нарушение).
Съгласно поведенческият модел всички комуникативни нарушения се анализират като нарушения във формата, съдържанието и употребата на езика.
Симптоми с нарушения в езиковата форма – нарушения във фонологията, синтаксиса и морфологията. В тези три аспекта речта е непълна и неточна
– Нарушенията в синтаксиса се характеризират с аграматизъм. Фразите са прости и непълни, в тях липсват второстепенни, но е възможно да липсват и първостепенни части на изречението. Словоредът също е неправилен.
– Нарушенията в морфологичната структура се характеризира с: липса на части от думи, представки, наставки, окончания, но се запазва корена на думата, особено ако е под ударение. Често структурата на думата е толкова разстроена, че от нея е останал само най-общ контур. Има трудности и в използването на глаголните форми, във времената на глагола, в съгласуването на думите по род и число. Използват се ограничен брой шаблонни фрази.
– Разстроената фонология се характеризира със замени, пропуски, добавяне на звукове, добавяне на срички, разместване на звукове и срички в рамките на думата. Също така е възможно правилното произнасяне на един труден звук изолирано, но да се произнасе различно в различните думи т.к. не се осъзнава смислово разграничаващата му роля.
Нарушение в езиковото съдържание
Най-главен симптом тук е бедният речников запас. Употребяват се само прости, но не и абстрактни понятия, както и дифузна употреба на една и съща дума с недостиг при номинирането на обектите.
Нарушения в езиковата употреба
В този случай е налице развита собствена реч както и желание за общуване, но се констатира неразбиране на междуличностните взаимоотношения в акта на комуникация и се демонстрира поведение, от което става ясно, че възприетите съобщения не се декодират. Собствената продуцирана реч е извън контекста на разговора и ситуацията.
Диагностична класификация на комуникативните нарушения
В последните класификации комуникативните нарушения се разделят на две глобални категории (приложение 1):
Нарушения на вербалната (говорната) комуникация
Говорните нарушения от своя страна се групират на:
– артикулационни
– фонационни
– общоговорни – увредени са две и повече от две звена на говора (дишане, артикулация, фонация и прозодика)
Нарушения в екстравербалната (езиковата) комуникация
Те най-общо се подразделят на:
– нарушения в устния език
– нарушения в писмения език
Клинична класификация на комуникативните нарушения при деца по модела на класификацията на Волкова
Клиничната класификация на Волкова включва практически всички комуникативни нарушения
Нарушения в гласа
Гласовата функция може да бъде разстроена по различен тип.
– афония (апхониа) – пълна липса на глас
– дисфония (диспхониа) – разстроена гласова функция:
– слаб
– бързо изтощаем
– пресеклив
– дрезгав
– фалцетен
– хриплив глас и други
– ринофония (rhinophonia) – патологичен гласов резонанс, характеризиращ се с хиперназализация на говорните звукове
Ринолалия (rhinolalia) – хиперназализация (гъгнив глас) и тотално разстроено звуково произношение в резултат на цепнатини на твърдото небце, или дисфункция на мекото небце
Нарушения в речевия темп
– брадилалия (bradylalia) – патологично забавен темп на речта
– тахилалия (tahilalia) – патологично ускорен темп на речта
Нарушения в речевата плавност
– итерация – забързана и леко накъсана реч поради бързото натрупване на речников запас при деца на възраст над 2 годишна възраст и желанието им да изкажат бързо голямо количество информация. Това нарушение в речевата плавност се счита по-скоро за физиологично, но в немалък процент от случаите то може да доведе до заекване.
– запъване – по-лека форма на заекване
– заекване (balbuties)- спазми и блокажи (с тоничен или клоничен характер) на говорните мускули по време на реч. Продължителността на спазмичните задръжки в средни случаи се колебае в пределите от 0,2 до 12,6 сек. Различават се два вида заекване:
– невротично (логоневроза) – дължи се на дисфункция на централната нервна система като възниква на генетична или психогенна основа
– неврозоподобно – дължи се на ранна церебрална недостатъчност
86% от заекващите деца са с невротично, а 14% са с неврозоподобно заекване по данни на Л. Я. Миссуловин (1988г.).
Мутизъм (mutismus) – задръжка на речта, липса на речево общуване с околните при запазен говорен апарат, която може да е кратковременна или по-продължителна
Умишлено желана – преднамерена немота, психогенно при хистерия
Немота, вследствие на задръжка при депресивен ступор или катобариера
Последствие на императивни халюцинации при шизофрения
Последствие от преживяна стресова ситуация
Дислалия– dislalia (артикулационни нарушения, пелтечене) – говорни нарушения, при които предимно е разстроена артикулацията на онтогенетично средните и най-вече на онтогенетично късните съгласни. Неправилната артикулация се характеризира със симптоми като: замени (субституции), пропуски (елезии), изопачаване на говорните звукове. Грешките в артикулацията са системни и устойчиви, а замените на звуковете са пълни и постоянни.
Названията, с които се отбелязва нарушената артикулация произтичат от гръцки език. Всеки звук се назовава с гръцкото му наименование с представките а- (за липса на дадения звук), пара- (при замяна) и дис- (при изопачаване).
Нарушената артикулация по групи звукове се бележи по следния начин:
При нарушение на всички гласни звукове – вокализъм.
При нарушение на произношението на съскащите (с, з, ц, дз) и шушкащите (ш, ж, ч, дж) звукове – сигматизъм (sigmatismus). Най-честите форми на диссигматизъм са: интрадентален, дентален, латерален, лабиален, лабиодентален и палатален.
При нарушена артикулация на звуковете к и г – капацизъм (capacismus) и гамацизъм (gammacismus).
При нарушена артикулация на звуковете т и д – тетизъм и делтизъм.
При нарушена артикулация на звуковете ф и в – фитизъм и витизъм.
При нарушена артикулация на звук х – хитизъм.
При нарушена артикулация на звук й – йотизъм.
При нарушена артикулация на звук р – ротацизъм (rhotacismus). Най-често срещаните видове ротацизъм са: веларен, увуларен, лабиален, лабиодентален и интердентален.
При нарушена артикулация на звук л – ламбдацизъм (lambdacismus). Най-често срещаните видове ламбдацизъм са: билабиална артикулация, смекчаване на звук л и интердентално.
При нарушена артикулация на звуковете п и б – пюизъм и бетизъм.
При нарушена артикулация на звуковете м и н – мюизъм и нитизъм.
Практически най-разпространени при българските деца са: сигматизъм, ротацизъм и ламбдацизъм т.к. са свързани с онтогенетично късните и артукулационно сложните звукове. Полиморфната форма на артикулационните нарушения се изразява в различни комбинации от замени и изопачавания на съскащите и шушкавите съгласни, а мономорфната се изразява в замени, пропуски, изопачавания на сонорните съгласни Р и Л.
Изопоачаването на звуковете при българските деца се среща само на звуковете С (диссигматизъм), Р (дисротацизъм) и Л (дисламбдацизъм). Всички останали звукове е възможно да се заменят или пропускат, но не и да се изопачават. Замяната и пропускането на звукове е възможна при всички звукове от българската фонемна система.
Дизартрия – тотално разстойство на звукопроизношението при парализи на черепно мозъчните нерви и се среща при деца с церебрална парализа. Бива: псевдобулбарна, атетозна и атаксична.
Алалия (общо недоразвитие на речта) – липса на реч или недоразвита такава при деца в резултат от органични увреди в кората на главния мозък. Различават се три нива на ОНР:
– Първо ниво – активният речник е в зачатък
– Второ ниво – активният речник е разширен
– Трето ниво – активният речник е сравнително добре развит
Детска говорна апраксия – дължи се на локално поражение в кората на главния мозък. Характеризира се с разстройство в дишането и ринофоничен глас, а нарушенията в прозодиката не са много чести
Нарушения в писмения език:
– Дислексия (алексия) – тежки нарушение в процеса на четене
– Дисграфия (аграфия) – тежки нарушение в процеса на писане
Нарушения в устният език:
– Фонологични нарушения в развитието на устния език – нарушено фонологично кодиране на звуковете по съответните фонологични правила на езика
– Граматично нарушение в развитието на устния език – синтактична и морфологична недостатъчност. Среща се при деца с нормален невербален и намален вербален интелект.
– Семантично-прагматични нарушения в развитието на устния език – страда разбирането на речта и следователно и употребата й.
Първично общо нарушение в развитието на устния език – среща се при деца с аутизъм.
Вторични нарушения в развитието на устния език – резултат от болестни промени, в чиито рамки вторично се развива езикова патология.
Специфични езикови нарушения при деца с намален слух или глухота.
Специфични езикови нарушения при зрително затруднените и при слепи деца.
Специфични езикови нарушения при деца с умствено изоставане.
Специфични езикови нарушения при деца със задръжка в психическото развитие.
Специфични езикови нарушения при деца с церебрална парализа.
Специфични езикови нарушения при деца с други соматични заболявания.
Специфични езикови нарушенния при деца с психически разстроиства или с психиатрични заболявания.
Говорни разтроиства при леворъчие
Честота на разпространение на артикулационните нарушения при деца на възраст между 5 и 7 години
своето изследване Ц. Ценова (1997г.) посочва, че артикулаторните нарушения на развитието се срещат в 23 % от децата на възраст между 5 и 7 години, като 13 % са нарушения от полиморфен тип, 10 % са от мономорфен тип, а 1 % се дължат на малформации в артикулационния апарат. Съотношението между момичета и момчета е 2:1.
Терапия на комуникативните нарушения на развитието
Терапията на комуникативните нарушения представлява научно-приложна област,изградена върху познаниято от различни научни области. Характерно за логопедичната терапия е това, че нейните цели са лингвистични, а при структурирането и планирането й важна роля играе не конкретният вид нарушение, а неговата симптоматика,т.е. логопедичното въздействие е в повечето случаи симптоматично, а не етиологично.
Артикулационна терапия
Артикулационната терапия е най-често прилаганата в практиката. Тя се прилага при дислалия (артикулацонни нарушения), ринолалия, дизартрия.
Основните й етапи са:
– опознаване на звука
– постановка на звука
– автоматизация на звука
– диференциация на отработвания звук от други звукове
Дихателна и фонационна терапия
Дихателната терапия се прилага при нарушено речево дишане и цели постигане на дълбоко и плавно дишане по време на говор.
Фонационната терапия се прилага при гласови нарушения и съдържа следните моменти:
– почивка на гласа
– постановка на речевото дишане
– прокарване на глас
– затвърдяване на фонационните умения и създаване на навици за гласообразуване
Дихателната и фонационната терапия в много случаи се преплитат. Съществуват чисто дихателни процедури докато чисто фонационни такива няма.
Целите, с които се прилагат дихателните и фонационните процедури в терапията на комуникативните нарушения са три:
Подобряване качеството на говорното дишане.
Усвояване на плавна реч.
Нормализиране на гласовата функция.
Дишането и фонацията са говрни компоненти, които по принцип не се осъзнават от детето. То фокусира вниманието си върху най-сложния и най-лесно видимия говорен компонент, артикулацията, а дишането отпада от вниманието. Това се дължи на недостатъчния самоконтрол (резултат от по-малките възможности за разпределение на вниманието),характерен за детската възраст. Затова дихателните и фонационните процедури представени в игрови контекст,повишават интераеса на детето към тях и спомага за осъзнаване на важността им при говор.
Дихателните процедури магат да се представят с: игрова формулировка на инструкцията, чрез включване на играчка, чрез онагледяване на издишваната струя и чрез духов музикален инструмент.
Фонационните процедури могат да се представят: чрез звукоподражание и имитация, чрез сюжетна форма, чрез пеене и други.
Прозодична терапия
Най-трудният за контрол компонент на говорното поведение е плавността на речта. Терапията на заекването е комплексна, но е без гаранция за успех.
Най-общо прозодичната терапия може да се представи в два етапа:
Първи етап – подготвителен. Той включва:
– релаксационни процедури
– респираторни процедури
– процедури,целящи забавяне на говорното темпо и удължаване на времетраенето при продуциране на речевите сегменти
Втори етап – етап на същинската терапия
Според Hayhow и Lewy, представени от Д. Георгиева, са следните:
– етап на съпровождаща реч („задружна реч“ по руската логопедична школа)
– етап на имитационна реч („отразена реч“ по руската логопедична школа)
– етап на повторение на стереотипни изречения (междинен етап между имитирането и спонтанния говор)
– етап на спонтанна реч
– етап на спонтанна реч под действието на комуникативен натиск
– етап на трансформиране на придобитите навици за плавна реч в реални житейски ситуации
– етап на поддържане на речевата плавност
Двигателна терапия
Двигателната терапия се прилага при нарушено развитие на артикулационния и мануалния праксис. Упражненията за развитие и усъвършенстване на движенията на артикулационните органи са необходими практически при терапията на всички комуникативни нарушения на развитието.
Двигателната терапия включва:
Упражнения за раздвижване на артикулационните органи:
– упражнения за раздвижване на езика
– упражнения за раздвижване на устните
– упражнения за раздвижване на долната челюст и бузите
– комплекси от упражнения в стихотворна форма
– комплекси от упражнения в сюжетна форма
Упражнения за усъвършенстване на мануалния праксис
– изпълнение на различни статични и динамични пози на ръцете и пръстите на ръцете под проста инструкция и след показ
– комплекси от движения съчетани с реч, изпълнявани след показ и след сложни стихотворни или сюжетни инструкции
Когнитивна терапия
Когнитивната терапия се прилага при:
Нарушена ориентация във фонемния строеж на езика – или това са децата с дефектна продукция на говорните звукове.
Тук се включват следните модели за формиране на ориентация въвфонемния строеж на езика:
– фонологични (смислоразличителни) процедури
– фонетико-фонологични проедури
– метафонологични (сегментационни) процедури
– процедури за творческо опериране с думи
Нарушено развитие на когнитивните процеси
При всеки отделен случай, в който се констатира когнитивна недостатъчност, независимо от комуникацонното нарушение, е необходимо прилагане на когнитивната терапия. Тя включва:
– усъвършенстване на възприятията
– зрителни
– за цвят
– за форма
– за величина
– за пространствена ориентация
– слухови
– за ритъм
– за говорна перцепция
– внимание
– памет
– мислене
Езикова терапия на устният език
Прилага се при:
Общо недоразвитие на речта (ОНР) и включва три етапа (според новото на ОНР) на терапия:
Първи етап – семантико-фонологичен
Втори етап – синтактично-фонологичен
Трети етап – морфологично- фонологичен
Трудности за свързано устно изказване
Тук терапията включва:
– преразказ – описание
– преразказ на серия от картинки
– разказ по серия от картинки
– преразказ на текст
– преразказ на сюжетна картина
– разказ по сюжетна картина
– разказ по тема
– разказ по преживяно
Недостатъчност в развитието на устния език
Терапията се съобразява от доминиращата недостатъчност и се различават следните видове терапии:
– при фонологична недостатъчност
– при граматична недостатъчност
– при семантична недостатъчност
Аутизъм
Вторични нарушения в развитието на устния език
Езикова терапия на писмения език
Тук се различават следните видове:
– терапия при доминиращи слухово-гнозисни смущения и неспособност за формиране на звуко-буквени връзки
– терапия при доминиращи оптико-пространствени смущения и несформиране на буквения гнозис
– терапия при доминираща неспособност за сегментация на говорната верига и аграматизъм
Няма коментари:
Публикуване на коментар