Float е един от трите късометражни филми на Pixar с премиери на 12 ноември 2008ф. Въпреми, че продължителността му е под 6 минути, той е изключително емоционално наситен и въздействащ.
Анимето е дело на един от художниците-аниматори на Pixar - Боби Рубио, който пише, режисира и продуцира филма въз основа на собствената си връзка със сина си.👨👦
Самата история обаче, не е за аутизма и несъмнено може да важи за всеки родител или човек, който е считан за „различен“ член в семейството.
Във Float бащата осъзнава, че бебето му е отнесено през цялото време (oт англ. float – нося се на повърхността на вода или във въздуха), което не че е опасно на всяка цена, но определено е забележимо и родителите на „неотнесените“ деца го намират за странно и неправилно. За това, бащата решава да попречи на сина си да се "отнася" като го затваря във вкъщи, докато порасне. Когато се налага, да излизат навън, бащата води сина си на каишка или с раница, пълна с камъни.
Веднъж обаче, докато детето му тича по детската площадка, когато там няма други деца и родители, бащата вижда неговото щастие! Силно впечатлен и не по-малко изплашен и притеснен от бурният му изблик на радост, бащата издърпва крещящия си син и в момент на безсилие възкликва ``ЗАЩО ПРОСТО НЕ МОЖЕ ДА СИ НОРМАЛЕН?!`` Когато обаче, в следващият миг осъзнава, колко много тези мегови думи нараняват сина му, той "потъва в срам" и решава, че вместо да продължава да спира детето си, за да предпази родителите на „неотнесените“ деца вече, ще му позволява да бъде щастлив, кат бъде себе си и да се носи напълно свободно.
Презентация на премиерата на филма, с автора.
Краткото филмче завършва с посвещение от самият Рубио, което гласи: ``На Алекс. Благодаря ти, че ме направи по-добър баща.``
Float e филм - посветен с любов и разбиране към всички семейства с деца, считани за различни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар