Животът е и радост, и тъга.
Животът, казва истината стара,
е като дим от палната цигара
по вятъра,... и огънчето й, пробляснало в прахта.
Животът е мигът сърдечен гъдел
и пеперуден трепет под лъжичката.
Проблясък мимолетен, щом си лъгал,
след който, просто те забравят! Всички!
И може би, любов ако си давал,
Добро си посадил, за нечие щастие.
За нечия мечта, да си поставил
основи и криле, не ще угасне
и споменът за тебе, във сърцата
на хората, по пътя ти пресрещнати
с чиято мъка, по сълза изплакал си
или ръка подал си, в пътя грешен.
Защото всеки, някога живота
поставя "по очи" и "на колене".
И всеки губи някога посока...
И само твойта вяра във Доброто,
и в хората, отново го променя!
С една искрица топла във сърцето,
с един усмихнат спомен, в нечий мисли
оставаме след себе си, братлета!
Оставаме ❗ Неопетнено чисти.
Всуе е всичко друго❗ Суета и пепел❗
Ивайло Апостолов
17. 03.2022
(Вдъхновено от приятелят ми Стефан Александров)
Няма коментари:
Публикуване на коментар