Наскоро скъпа за мен приятелка сподели една прекрасна мисъл на Джериес Авад:
" Казват, че хлябът, който си хвърлил във водата, се връща при теб. Едно добро дело, което си свършил днес, може да се върне при теб или на някой, когото обичаш, тогава, когато най-малко очакваш. Ако това добро не ти се върне, то поне си направил света малко по-различен.
А не е ли в крайна сметка точно за това животът? Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим! "
🍀🍀🍀
За съжаление, хората сме несъваршени и често подведени от емоциите си, надеждите си и желанията си сме склонни, да се предоверим! Особено, когато ни казват онова, което искаме, да чуем❗...
И понякога се оказва твърде късно, когато разберем, кои мостове е трябвало, да изгорим❗
Понякога е по-добре, дори и да е нямало мост, по които да минеш, да прегазиш реката❗
И най-болезненото е, когато от тези наши грешки страдат хората, които най-много обичаме❗ 💔...
Живота често е твърде строг и суров учител и уроците му са твърде скъпи❗🥺
Въпреки това, никога не бива, да бягаме от отговорността, за собствените си избори и да оставяме някой друг, да взема решения, за нашият живот❗💗
Просто трябва, да се опитваме, да избираме по-мъдро и по-малко, под влияние на емоциите си❗🌺
Мъдър и хубав ден ви пожелавам! 💞
Няма коментари:
Публикуване на коментар