- Винаги бъди автор и главен герой в собственият си живот, Алиса!

Ако нямаш куража, да изиграеш главната роля в своя живот, ще бъдеш статист или марионетка в живота на другите.

Ти си жив човек! Не си декор, нито фон! 

   Така говореше Лудият Шапкар, докато двамата с младата девойка гледаха към десетките стройни редици от пешки на Червената Царица.

- Виждаш ли, редиците срещу нас!

   Ти не си пешка! - продължи той.

   Не се опитвай, да бъдеш удобна и да се напаснеш към очакванията, ограничените рамки или личните и групови предразсъдъците на другите, ако те не правят същото за теб.

Не си нито дреха, нито обувка, нито ръкавица. И ти си жив човек, точно толкова, колкото и всеки друг.- продължи той.

- Всяко общуване е, двустранен процес, в който всеки трябва, да измине своята половина от пътя към другия, с уважение, чест и достойнство.

  И ако въпреки всичко, някой се опита, да се отнесе с теб като такава, бъди "шапката, която стяга" нечия празна или самозабравила се глава и "камъчето в обувката" на нечия задрямала съвест! Това така или иначе не пречи, да останеш себе си.

  Запомни, Алиса! ...Блести, не отразявай!

  Защото, по-добре е, да си малка звезда, със собствена светлина, отколкото голяма луна, отразяваща нечия друга.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤