”Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” (Матей 22:36-40). 

***

В утрото на Цветница - християнският празник, символ на живота и възраждането, един текст ме върна отново към размислите за Духовността и Идологизирането, за Вярата и Църквата. И по специално, към Втората  от 10 -те Божи заповеди, която гласи:

 " Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята."

Не съм теолог, но никъде в Библията или другаде, не съм срещал, Исус да говори за друг "храм на вярата", освен Душата човешка.

Мислех за това, че изгони търговците от храма, а наследниците му, направиха от Религията, оръдие за контрол, а от Църквата индустрия.

Мислех си, че "рожбата на Апостол Петър" е строила най-светлите си и помпозни катедрали, в "най-тъмните" векове.

Страхотно и достойно за уважение богоугодно дело е, да пазим културно-историческото си наследство!

Особено за онези, за които е свързано с националната им идентичност! За нашите деца! 

Но, когато се обединяваме около една трагедия, свързана с нещо материално(пък било то и толкова прекрасно и ценно ), а в това време, оставаме равнодушни към факта, че милиони деца по света продължават да умират от глад, липса на елементарни лекарства и лекарска помощ. Тогава, може би е крайно време, да преосмислим и преподредим приоритетите си!

Нали човекът е "венец" на божественото творение и носител на "божествената искра"!

 

Важно е, да имаш ценности!

Но как подреждаш приоритетите си, не е по-маловажно!

Понякога е нужно, да сравним несравнимото, за да видим до какви абсурди, е стигнало Човечеството!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤