Хората сме устроени така: Загубата, или по-точно страданието от нея определя значението, което дадено нещо заема или по-скоро е заемало, в сърцето ни. Колкото по-дълбок е отпечатъка на загубата, толкова по-голямо значение е имало то, за нас! 

Особено при нещата, които сме приели за даденост и сме престанали дори, да забелязваме! И колкото по-дълго е лежало нещо в сърцето ни незабелязано или потиснато и привидно забравено, толкова по-дълбоко се е вкопало в него. И толкова по-дълбок и болезнен отпечатък, ще остави.

Всъщност, единствено от нас самите завеси какъв спомен, ще решим, да запазим за всяко изгубено свое притежание. И как ще го оценим, докато още го имаме!

 🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤