Не слагай край децата си решетки,
дори, да мислиш, че така ги пазиш от
опасностите ти!
Дори и птицата, родената в Златна клетка,
е с дух пречупен и не иска, да лети.
Не знае тя, какво е свободата.
Решетката е неин кръгозор.
И закърнели са крилата и душата й...
Не пее соло. Грачи само в хор.
Не прави избори. Не носи отговорност.
И чака някой, да и подаде трохи
от своята софра. Тъй смазана позорно
в затвора си живее, без мечти.
Не слагай край децата си решетка.
Макар от граници, да имат ясна нужда.
Роденият в затвор, е жалка гледка.
Отвътре празен. Без искра, не се пробужда.
Не слагай край децата си решетка
Те имат нужда от небе, а не стени.
Човек не е влечуго, в крайна сметка.
Не да мъждука е роден, а да блести.
© Ивайло Апостолов
12.12.2025

Няма коментари:
Публикуване на коментар