И идва миг, когато се пробуждаш
като от сто годишен сън.
И всичко вън изглежда толкоз чуждо.
А вътре в теб, почти не тлее огън.
Край теб живота бавно се оттича.
А вътре в теб, безкрайна самота.
Ала до теб се гуши още къдрокосото момиче,
с което искахте, да преобърнете света.
Малко по-мъдри, малко посивели
И тук-там с поочукани души.
Но вярата един във друг е без предели
И любовта ви няма кой, да разруши.
Просто ми! Знам, че с мен не се живее леко!
Ръка в ръка вървим по труден път.
Грешихме, падахме, но стигнахме далеко.
Все още бих пребродил с теб света.
С теб, да споделям искам всяко малко чудо
и днес, и утре... и след 100лета!
Защото с теб се учих, да летя
и още те обичам, до полуда❗💞
© Ивайло Апостолов
Няма коментари:
Публикуване на коментар