Съмняваме се Бог, че съществува.
Все търсим доказателства и доводи.
Във Църква, лицемерно се преструваме,
все по-далеч от Него, с всеки повод.
На вярващите даже се подсмихваме,
невежи и бездушно-бездуховни,
но в болницата търсим го, притихнали.
И на война, неистово се молим❗🙏
Не се присмиваме на Бог и при пожара,
поглъщащ ни с езици ненаситни.
В сърцето ни искрата на божествената вяра,
разпалва се с размери титанични❗💗
Лавина, смерч, земетресение, цунами...
Светкавица.. и гръм - разцепил бор❗...
Не глождят в този миг съмнения ума ни❗
Във тишината, молим се сами❗
Или пък, дружно, в хор ❗🙏
Премръзнали,... при глад... в земетресение...,
не ни човърка никакво съмнение...
И страстно сплели пръсти, на Него пак се молим,
да ни спаси ❗Да бъде, Неговата Воля❗🙏
Надменни и цинични,
нихилисти
Егоцентрични
и себични
песимисти
и екстремисти
играеме си на Живота с тайната,
с климата и с Космоса,... с безкрайността❗..
Създаваме Изкуствен интелект и
самоиздигнахме се в култ,във разни секти❗
Раздираме недрата на Земята
и в алчността си, я погубваме❗ Горката
наша майчица❗Единствен дом❗...
Превърнахме я цялата в Гомор и в Содом❗
От кал създадени повярвахме, че сме
богоизбрани, не Богове сме
- споровете са излишни❗И накрая,
сами във Ад, превърнахме си Рая❗...
Ала вулкан изригне ли, цунами ли удари
превръщаме се пак в миг, в онези дребни твари,
които в сърцето и в ума си
обръщат се, за помощ към Отца си❗
За прошка молиме, за всяка своя грешка❗
И гордостта ни мигом се стопява❗
В миг Суетата ни превръща се, във плява❗
И падаме смирено на колене,
забравили научния си гений❗
Забравили и ЕГО и съмнения,
се молим просто за закрила и спасение❗
Не е ли време вече, крайно време
да се смирим и да разбереме,
Човечността е по-велика ерго,
по-важна е от личното ни Его❗
И за да има Утре, само ВСИЧКИ можем,
един у друг, да съхраним искрата Божия
у себе си ❗ И само ЗАЕДНО, тъй както му е ред,
забравили различия, да продължим напред❗
Ивайло Апостолов
10.12.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар