петък, 10 декември 2021 г.

СЪМНЯВАМЕ СЕ БОГ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ❗...




Съмняваме се Бог, че съществува.

Все търсим доказателства и доводи.

Във Църква, лицемерно се преструваме, 

все по-далеч от Него, с всеки повод.



На вярващите даже се подсмихваме,

невежи и бездушно-бездуховни,

но в болницата търсим го, притихнали.

И на война, неистово се молим❗🙏


Не се присмиваме на Бог и при пожара,

поглъщащ ни с езици ненаситни.

В сърцето ни искрата на божествената вяра,

разпалва се с размери титанични❗💗



Лавина, смерч, земетресение, цунами...

Светкавица.. и гръм - разцепил бор❗...

Не глождят в този миг съмнения ума ни❗

Във тишината, молим се сами❗ 

Или пък, дружно, в хор ❗🙏



Премръзнали,... при глад... в земетресение...,

не ни човърка никакво съмнение...

И страстно сплели пръсти, на Него пак се молим,

да ни спаси ❗Да бъде, Неговата Воля❗🙏



Надменни и цинични, 

                                   нихилисти

Егоцентрични 

                 и себични

                              песимисти

                                    и екстремисти

играеме си на Живота с тайната,

с климата и с Космоса,... с безкрайността❗..

Създаваме Изкуствен интелект и

самоиздигнахме се в култ,във разни секти❗



Раздираме недрата на Земята 

и в алчността си, я погубваме❗ Горката

наша майчица❗Единствен дом❗... 

Превърнахме я цялата в Гомор и в Содом❗



От кал създадени повярвахме, че сме 

богоизбрани, не Богове сме 

- споровете са излишни❗И накрая, 

сами във Ад, превърнахме си Рая❗... 



Ала вулкан изригне ли, цунами ли удари 

превръщаме се пак в миг, в онези дребни твари, 

които в сърцето и в ума си 

обръщат се, за помощ към Отца си❗


И Вярата тогаз не ни е смешка❗

За прошка молиме, за всяка своя грешка❗

И гордостта ни мигом се стопява❗

В миг Суетата ни превръща се, във плява❗



И падаме смирено на колене, 

забравили научния си гений❗

Забравили и ЕГО и съмнения,

се молим просто за закрила и спасение❗



Не е ли време вече, крайно време

да се смирим и да разбереме,

Човечността е по-велика ерго,

по-важна е от личното ни Его❗



И за да има Утре, само ВСИЧКИ можем,

един у друг, да съхраним искрата Божия

у себе си ❗ И само ЗАЕДНО, тъй както му е ред, 

забравили различия, да продължим напред❗




Ивайло Апостолов

 10.12.2021

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...