във приказна привечерна омая,
различно всеки път, неповторимо ме вълнува
и чувствам се, като прашинка от безкрая.
Изпъстря листа с багри живописни.
Нанася със замах магични щрихи.
В миг мъката в душата ми прелисти...
В безбрежност се разтворих и притихнах..
Заплувах във червено-синя лава...
Избухнах в зрив от чувства-откровения!
И после се отпуснах във забрава
намерил в мрака пристан и спасение.
Вдъхновено от Vladimir Kaperski
Ивайло Апостолов
19.06.2021
Няма коментари:
Публикуване на коментар