вторник, 5 юли 2022 г.

ПО ЗДРАЧ




И пак небето в нежни багри се рисува,
във приказна привечерна омая,
различно всеки път, неповторимо ме вълнува
и чувствам се, като прашинка от безкрая.


Изпъстря листа с багри живописни.
Нанася със замах магични щрихи.
В миг мъката в душата ми прелисти... 
В безбрежност се разтворих и притихнах..


Заплувах във червено-синя лава...
Избухнах в зрив от чувства-откровения!
И после се отпуснах във забрава
намерил в мрака пристан и спасение.


Вдъхновено от Vladimir Kaperski 


Ивайло Апостолов
19.06.2021


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...