Ти влезе във сърцето ми със щурм
и завладя напълно моят ум.
И преобърна целият ми свят
като вихрушка, като звездопад
с милиони сбъднати желания.
Превзе със нежност моите мечтания!
И покорих се аз на твойта власт
И тръгнах след сърдечният компас.
Ти стана моят Рай и моят Ад
и се превърна в целият ми свят.
Ти сбъдна най-прекрасният ми сън.
Вълшебен цвят, сред тръните отвън.
Дъждът върху листата румоли
Пречиства в мен и тръни и мъгли.
Изгрява слънце в мрачният ми ден.
Разлиства пъпки обич вътре в мен...
Ти моят хаос си, моето слънце и луна.
И в мрака, пътеводна светлина.
В студа огнище, нежна сянка в зноя
и непресъхващ извор на покоя.
Ти, моя тиха радост и вина
и гръмогласна моя тишина.
Прикрито в поглед тайно обещание
и не веднъж недоизказано мълчание.
Ела и с нежност ти ме приласкай
в споделена безметежна вечност и безкрай.
За да се слее пътят ни в едно,
към по-щастливо Утре и "Дано"!
© Ивайло Апостолов
26.05.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар