неделя, 25 май 2025 г.

ТИ ВЛЕЗЕ ВЪВ СЪРЦЕТО МИ СЪС ЩУРМ



Ти влезе във сърцето ми със щурм

и завладя напълно моят ум.

И преобърна целият ми свят

като вихрушка, като звездопад


с милиони сбъднати желания.

Превзе със нежност моите мечтания!

И покорих се аз на твойта власт

И тръгнах след сърдечният компас.


Ти стана моят Рай и моят Ад

и се превърна в целият ми свят.

Ти сбъдна най-прекрасният ми сън.

Вълшебен цвят, сред тръните отвън.


Дъждът върху листата румоли

Пречиства в мен и тръни и мъгли.

Изгрява слънце в мрачният ми ден.

Разлиства пъпки обич вътре в мен...


Ти моят хаос си, моето слънце и луна.

И в мрака, пътеводна светлина.

В студа огнище, нежна сянка в зноя

и непресъхващ извор на покоя.


Ти, моя тиха радост и вина

и гръмогласна моя тишина.

Прикрито в поглед тайно обещание

и не веднъж недоизказано мълчание.


Ела и с нежност ти ме приласкай

в споделена безметежна вечност и безкрай. 

За да се слее пътят ни в едно,

към по-щастливо Утре и "Дано"!


© Ивайло Апостолов 

     26.05.2025

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...