ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ ТИ ОСТАНИ

( На всички приятели останали до нас, въпреки всичко! )

Често става така, че подаваш ръка,

на попаднал в беда, за да стане.

и в слънце, и в мрак, дружно тръгвате в крак, 

да се борите рамо, до рамо.

Ала идва и ден, този път споделен

всеки сам пак напред, да поеме

И в мъгливата нощ, в гръб забива ти нож 

твоят спътник, другар преди време.

И за туй запомни! И за туй си спомни,

всички хора сме строго различни!

Ти прави добрини. Но и сам се цени.

И пази се от хора лицемерно-токсични!

Всеки има различни цели, съвест, морал,

свои ценности и интереси.

И когато отново и отново си дал

в дар, забравят, че също човек си.

И приемат за даденост всяко добро.

И приемат, че ти си им длъжен.

И когато не бъдеш до тях, ставаш лош.

А си сам, щом си в трудност и тъжен.

Често става така, не намираш ръка,

за да станеш, паднал на колене.

И останал си сам, в своя страх или срам,

И си станал, за някого бреме.

И разбираш с горчилка, че средство си бил.

Малка кукла си, в чужда пиеса.

Че зад маската нечие Его е скрило

своите цели и интереса,

в лицемерен нелеп прикрит водевил.

Все пак, верен на себе си ти остани.

И прави добрини, въпреки риска.

И ще срещнеш и няколко сродни души 

А това, заслужава си всичко❗

Тези няколко знай, ще са твои докрай,

за да дават, а не за да взимат!

Ще преминат през Ада, до мечтания Рай.

И за теб, ще е чест, да ги има❗

© Ивайло Апостолов 

     22.05.2025