( На всички приятели останали до нас, въпреки всичко! )
Често става така, че подаваш ръка,
на попаднал в беда, за да стане.
и в слънце, и в мрак, дружно тръгвате в крак,
да се борите рамо, до рамо.
Ала идва и ден, този път споделен
всеки сам пак напред, да поеме
И в мъгливата нощ, в гръб забива ти нож
твоят спътник, другар преди време.
И за туй запомни! И за туй си спомни,
всички хора сме строго различни!
Ти прави добрини. Но и сам се цени.
И пази се от хора лицемерно-токсични!
Всеки има различни цели, съвест, морал,
свои ценности и интереси.
И когато отново и отново си дал
в дар, забравят, че също човек си.
И приемат за даденост всяко добро.
И приемат, че ти си им длъжен.
И когато не бъдеш до тях, ставаш лош.
А си сам, щом си в трудност и тъжен.
Често става така, не намираш ръка,
за да станеш, паднал на колене.
И останал си сам, в своя страх или срам,
И си станал, за някого бреме.
И разбираш с горчилка, че средство си бил.
Малка кукла си, в чужда пиеса.
Че зад маската нечие Его е скрило
своите цели и интереса,
в лицемерен нелеп прикрит водевил.
Все пак, верен на себе си ти остани.
И прави добрини, въпреки риска.
И ще срещнеш и няколко сродни души
А това, заслужава си всичко❗
Тези няколко знай, ще са твои докрай,
за да дават, а не за да взимат!
Ще преминат през Ада, до мечтания Рай.
И за теб, ще е чест, да ги има❗
© Ивайло Апостолов
22.05.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар