ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ, В ТЕБ ЧОВЕКО И В ЖИВОТА❗

И като Диоген те търсих аз, човеко, 

в живота си неравен и трънлив.

Достигнах вече в пътя си така далеко...

Макар "на пук", тъй често чувствах се и истински, и жив!

Макар "на въпреки", пак в мрака следвах светлината...

И следвах своята божествена искра.

Макар, че често не откривах брат, у брата

и бе ранявано сърцето ми, и задушавано.

Отхвърлено във неразбиране. Всред отчуждение. Без спомен от човещина!

Макар и често тъй, типично по човешки,

се доверявах и предаван бях отново и отново!

Вместо човечност, трупах мъдрост и уроци аз от свойте грешки.

Наместо топлина и съпричастност,

се сблъсквах пак, с различните лица на леността 

и на паралитичната отрова 

на злобата и завистта 

на нечие ранено дребно Его,

което предвещаваше опасност.

И пак "на въпреки" напред, да търся продължавах 

със свойта свещ : "Personam quaero, prego!"

Пак с лакти и душа окървавени,

дори и не веднъж, да ме поваля на колене 

живота, вярвах...Ставах пак!...Прощавах!...

Макар тъй често неприет и неразбран,

все пак те срещнах в сродни няколко души

И е балсам това, за всичките ми рани!

И смисъл в търсенето, който ме теши!

И "въпреки", все още вярвам в любовта!

И "въпреки", все още вярвам във Доброто,

и в по-доброто Утре за Света!

И в теб Човеко вярвам! ... И в Живота!

За туй БЪДИ във повече сърца❗

© Ивайло Апостолов 

    12.06.2025

Вдъхновено от Марияна Харизанова