И като Диоген те търсих аз, човеко,
в живота си неравен и трънлив.
Достигнах вече в пътя си така далеко...
Макар "на пук", тъй често чувствах се и истински, и жив!
Макар "на въпреки", пак в мрака следвах светлината...
И следвах своята божествена искра.
Макар, че често не откривах брат, у брата
и бе ранявано сърцето ми, и задушавано.
Отхвърлено във неразбиране. Всред отчуждение. Без спомен от човещина!
Макар и често тъй, типично по човешки,
се доверявах и предаван бях отново и отново!
Вместо човечност, трупах мъдрост и уроци аз от свойте грешки.
Наместо топлина и съпричастност,
се сблъсквах пак, с различните лица на леността
и на паралитичната отрова
на злобата и завистта
на нечие ранено дребно Его,
което предвещаваше опасност.
И пак "на въпреки" напред, да търся продължавах
със свойта свещ : "Personam quaero, prego!"
Пак с лакти и душа окървавени,
дори и не веднъж, да ме поваля на колене
живота, вярвах...Ставах пак!...Прощавах!...
Макар тъй често неприет и неразбран,
все пак те срещнах в сродни няколко души
И е балсам това, за всичките ми рани!
И смисъл в търсенето, който ме теши!
И "въпреки", все още вярвам в любовта!
И "въпреки", все още вярвам във Доброто,
и в по-доброто Утре за Света!
И в теб Човеко вярвам! ... И в Живота!
За туй БЪДИ във повече сърца❗
© Ивайло Апостолов
12.06.2025
Вдъхновено от Марияна Харизанова
Няма коментари:
Публикуване на коментар