РАЗБРАХ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е ТАМ, КЪДЕТО СИ И ТИ

Разбрах, че любовта е там, където си и ти!

В сънят спокоен, под завивките от кадифе

и на огнището в облака от пукащи искри...

В събуждането, с аромата на кафе.

Разбрах, че щастието там е, гдето си и ти.

В прегръдката, когато в ужас се пробуждам от кошмара

и в нежната целувка призори.

В изкусителните звуци на китарата.

Разбрах, че нежността е там, където си и ти.

В горещият ти дъх, пробягващ по тила ми в мрака.

В страстта, на крайчеца на пръстите ти, 

които кожата ми карат, да гори и да тупти.

В обятията ти, които обещават винаги, да ме очакват.

Разбрах, че грижата е там, където си и ти.

В топлата супа, там, до болничната ми постеля.

И в рамото, което падна ли, винаги вдига ме и ме крепи.

Във вярата, че всяко зло е за добро и е до време!

Разбрах, че красотата там е, гдето си и ти.

В устните галещи ръба на чашата с абсент.

В игривите искри на кехлибарените ти очи,

в които се чете:"О, миг поспри",

докато си се сгушила у мен!

Разбрах, че щастието, красотата, любовта

като зрънца са. Само трябва, да се постараеш 

и ще разцъфнат в най-прекрасните цветя.

Ала най-нежно трябва, да ги приласкаеш.

И те ще дойдат в точният момент.

Ни миг по-късно, нито миг, по-рано.

Но с тях не ще, да си благословен,

ако сърце не вложиш! Ще останат жива рана.

Разбрах - не можеш, да си влюбен и щастлив назаем,

Ни, да ги купиш или замениш за най-безценното си.

Без да се отдадеш напълно, няма как, да ги познаеш.

Но те въздигат те, над цялата житейска суета и тленност!

Защото щастието в любовта сме Аз и Ти

- Две влюбени души, в една съдба съшити,

Туптящи две сърца, в божествена симфония

над свят, премръзнал в отчуждението и апатията.

Опустошен от страх, от завист, алчност... Свят в агония,

от своите сбъдващи се собствени проклятия.

💓💓💓

© Ивайло Апостолов 

    21.08.2025