ЖИВЕЕМ ДНЕС В НЕЛЕКИ ВРЕМЕНА

🍀🍀🍀

Живеем днес в нелеки времена

- забързани, изнервени и отчуждени.

Сякаш всички сме си загубили ума.

Кръвта като барут гори в издутите ни вени.

Живеем днес в абсурдни времена,

на Его-та огромни и души нищожни.

На трупане на вещи и на ценности нищожни,

когато Личността, по-важна е от Общността.

Живеем в бездуховни времена.

Хората ръфат се един, друг, като хищници,

все по-далеч от Бог и от Човечността.

Триумф на подлеци, предатели, лакеи и завистници.

Отвътре съхне днес човешката душа.

Сърцата сякаш са се вкаменили.

В безумното си бягство към върха,

загърбихме любов, съвест, морал и губим  сетни сили.

Живеем днес в конфликтни времена,

когато трупането е по-важно от споделянето.

Над добротата властва арогантността.

А алчността работи даже през нощта. Дори в неделя.

Сами пресътворихме Раят си в Ад.

Съвсем естествено е, да погубиш нечия съдба или достойнство.

Пропуква се човешкият ни свят.

Да жертваш нечия любов и чест, дори превърна се в геройство.

Живеем в неморални времена,

на задкулисия, без съвест, срам и чувство за вина.

С мегаломанските очаквания и претенции,

но в страх от риск, от лични жертви, отговорност. И с лицемерни индулгенции.

Престиж, богатство, слава и възход

са важни. Всяка жертва бива допустима.

Петак не струва чуждият живот,

дори и за стотици, да е сринат.

В душата смут, тревога, суета,

подтиснат гняв и приглушена завист,

разбиват на осколки днес света.

И го заливат с лава от ненавист.

Съгласен съм, животът днес е труден.

Дори не можем, да поемем дъх свободно.

Но човечността си трябва, да събудим,

защото иначе, докрай, ще се погубим.

И ще останем малодушни и безродни.

Един на друг ръка, не си ли даваме.

Не бъдем ли един за друг опора,

когато паднем, за да се изправяме

с вяра, ще престанем, да сме хора.

Защото само вярата, човечността и любовта,

в душите ни доброто, ще пробудят,

да възродим Света отново, за добродетелта.

Брат, брата си свободно, да възлюби.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

      26.08.2025