В душата ти ако се вмъкват хлад и мрак .
Когато иска, да лети, ала не й достигат сили,
спомни си, че си сгрян от Божи знак.
И като него, си създаден, да твориш.
И си създаден, да разнасяш светлина,
да гледаш на света край теб, с любов.
Да продължиш, дори след болката от нечия злина,
в сърцето си с неговият благослов.
Защото силата не вее знамена.
Просто не чака нищо на готово.
Тя ражда се смирено, в тишина
и вярата във нещо по-добро и ново.
Когато си изгубил своя път
и не откриваш своята посока,
заслушай се в гласа на съвестта,
и в туй, в което вярваш най-дълбоко!
На себе си, ти верен остани
и с обич продължавай, да съграждаш!..
Ако го сторим всички, аз и ти,
пред нас, ще рухнат всичките стени
и ще настъпи време, за възраждане.
© Ивайло Апостолов
08.01.2026

Няма коментари:
Публикуване на коментар