И ЩЕ НАСТЪПИ ВРЕМЕ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ

В душата ти ако се вмъкват хлад и мрак .

Когато иска, да лети, ала не й достигат сили,

спомни си, че си сгрян от Божи знак.

И като него, си създаден, да твориш.

И си създаден, да разнасяш светлина,

да гледаш на света край теб, с любов.

Да продължиш, дори след болката от нечия злина,

в сърцето си с неговият благослов.

Защото силата не вее знамена.

Просто не чака нищо на готово.

Тя ражда се смирено, в тишина

и вярата във нещо по-добро и ново.

Когато си изгубил своя път

и не откриваш своята посока, 

заслушай се в гласа на съвестта,

и в туй, в което вярваш най-дълбоко!

На себе си, ти верен остани

и с обич продължавай, да съграждаш!..

Ако го сторим всички, аз и ти,

пред нас, ще рухнат всичките стени

и ще настъпи време, за възраждане.

© Ивайло Апостолов 

    08.01.2026