🍀🍀🍀
Живеем днес в нелеки времена
- забързани, изнервени и отчуждени.
Сякаш всички сме си загубили ума.
Кръвта като барут гори в издутите ни вени.
Живеем днес в абсурдни времена,
на Его-та огромни и души нищожни.
На трупане на вещи и на ценности нищожни,
когато Личността, по-важна е от Общността.
Живеем в бездуховни времена.
Хората ръфат се един, друг, като хищници,
все по-далеч от Бог и от Човечността.
Триумф на подлеци, предатели, лакеи и завистници.
Отвътре съхне днес човешката душа.
Сърцата сякаш са се вкаменили.
В безумното си бягство към върха,
загърбихме любов, съвест, морал и губим сетни сили.
Живеем днес в конфликтни времена,
когато трупането е по-важно от споделянето.
Над добротата властва арогантността.
А алчността работи даже през нощта. Дори в неделя.
Сами пресътворихме Раят си в Ад.
Съвсем естествено е, да погубиш нечия съдба или достойнство.
Пропуква се човешкият ни свят.
Да жертваш нечия любов и чест, дори превърна се в геройство.
Живеем в неморални времена,
на задкулисия, без съвест, срам и чувство за вина.
С мегаломанските очаквания и претенции,
но в страх от риск, от лични жертви, отговорност. И с лицемерни индулгенции.
Престиж, богатство, слава и възход
са важни. Всяка жертва бива допустима.
Петак не струва чуждият живот,
дори и за стотици, да е сринат.
В душата смут, тревога, суета,
подтиснат гняв и приглушена завист,
разбиват на осколки днес света.
И го заливат с лава от ненавист.
Съгласен съм, животът днес е труден.
Дори не можем, да поемем дъх свободно.
Но човечността си трябва, да събудим,
защото иначе, докрай, ще се погубим.
И ще останем малодушни и безродни.
Един на друг ръка, не си ли даваме.
Не бъдем ли един за друг опора,
когато паднем, за да се изправяме
с вяра, ще престанем, да сме хора.
Защото само вярата, човечността и любовта,
в душите ни доброто, ще пробудят,
да възродим Света отново, за добродетелта.
Брат, брата си свободно, да възлюби.
🍀🍀🍀
© Ивайло Апостолов
26.08.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар