Вселената винаги, се стреми към равновесие.

 

сн.awarenessisfreedom.com

Вселената (за разлика от хората) винаги, се стреми към хармония и равновесие.
И ТЕ нямат нищо общо, с измислените от нас, условни понятия като "норма" или "нормалност" .
Когато те ощети с нещо, Вселената ти дава скрит потенциал и шансове, възможности и стимул, да развиеш нещо друго!...
Когато ти е дала нещо в повече, почти винаги, с него получаваш и нещо, което го... балансира!
Всичко в нас и около нас е, в постоянно динамично равновесие!
Освен собствните ни представи, за нещата!... 🕊️

В живота няма нищо случайно...

 

В живота няма нищо случайно!

Всеки от нас има своя лична мисия и живота ни насочва към нея, като ни предлага предизвикателства и избори, които трябва да изпълним!

Друг въпрос е обаче, кога и дали въобще ще станем готови да осъзнаем тази своя мисия, както и дали и какво ще предприемем, когато я осъзнаем!

Това е също нещо, което зависи от изборите и решенията, които сме направили!

Всеки път когато се колебаем дали да направим нещо обаче, е добре винаги да помним, че пасивността и бездействието не са решение на никой проблем, но ВИНАГИ са въпрос на Личен Избор!

Значение и място на фигурата на бащата

сн. Teahub.io

   На 26 декември - вторият ден след Рождество Христово, православната църква отдава почит на Йосиф - бащата на Младенеца, като денят се чества като "Ден на бащата". 

Денят на бащата е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът отдава почит на бащите и бъдещите бащи.

Много е изписано за ролята на майката в отглеждането и възпитанието, и за значението на връзката й с децата.

Нека сега обаче, разгледаме фигурата на Бащата в тази "семейна Вселена" и значението й, от гледна точка на психологията! 

Основни теоретични направления за ролята, фигурата и функциите на бащата в отглеждането, развитието и създаването на личността на детето

Определение (Уикипедия): Баща се нарича родителят от мъжки пол на детето. Бащинството бива три типа:

• биологичен баща — бащата, източник на генния материал;
• социален баща — бащата, занимаващ се с отглеждането на детето;
• юридически баща — бащата, носещ юридическата отговорност за постъпките на малолетното дете

Определение: Активно бащинство – родителство, в което бащата е ангажиран да участва

В съвременната психология още не е написана отделна теория и липсват задълбочени изследвания за мястото, влиянието и смисъла на бащината фигура. Темата е сравнително добре разгърната в теоритичен смисъл, без да е централно застъпена, както темата за ролята на майката в развитието на детето. Класическите психоаналитични теории определят функцията на бащата на първо място като прозитичаща от емоционалната му връзка с майката. Бащата служи за любовта и идентификацията.

„Бащата учи детето да обича и начинът, по който бащата обича майката, оцветява начина, по който детето по-късно обича другите.”(Д. Роа) Теорията не го разглежда като значим и равнопоставен родител с майката, но по-скоро като другата значима фигура след майката, защото чисто биологично майката е тази, която износва и дава живот на детето (реципрочна свързаност, Wynne, 1968). Когато бащата заема мястото на майката в случай на развод, зависимости, изоставяне, смърт и други, то тогава в голяма степен връзката му с детето се случва по същите закони на привързване, по който тя се случва между майката и детето. От друга страна, в психологията бащата заема място, което безспорно се свързва и винаги се е свързвало, още от философски времена, с морала, закона, правилата, и респективно тяхното нарушаване (Фройд).

Още в книгата си „Тотем и табу” (1912-3) Фройд пише за т.нар. „Комплекс към бащата“ (father complex), който се отнася конкретно за набор асоциации, свързани с архетипа на бащата. Тези импулси могат да бъдат положителни (възхищение), или негативни (недоверие или страх). В съвременната психоанализа идеята за „глада за баща“ („father hunger“) е представена от Дж.Херцог и се отнася до несъзнателните копнежи за загрижен, отзивчив баща, преживявани от много мъже и жени.

В западната култура и цивилизации има историческа тенденция на подценяване на бащата (fatherlessness), има мит, че само единият родител е от значение и бащинството е пренебрегвано като важен етап от развитието на мъжа. To започва да се изучава чак след 89 г. (Cath, 1989). Това съответно пречи да се проследят и адресират и онези аспекти от развитието на детето, върху които бащата оказва влияние. Mайките са тези, които вдъхват повече доверие, че могат да гледат децата (диада майка-дете), докато „бащите остават във фона като бледи фигури без съдържание” (Аrlow, 1981) Значимостта на бащината грижа и за синовете, и за дъщерите по време на тяхното развитие е изследвана в писмените трудове на М. Даймънд („My Father Before Me How Fathers and Sons Influence Each Other Throughout Their Lives”, 2007). като ролята на бащата в живота на сина е разгледана в 12 последователни фази. Той вижда следните характеристики в бащите: бащите като пазители, фасилитатори, модели, предизвикателства, вдъхновители, санкциониращи и ментори. „От зачатието до смъртта бащите винаги присъстват физически в живота, дори при деца без бащи”, пише Даймънд.„Природата и структурата на бащиния идеал за всеки един син играе съществена роля за преминаването на 7-мата година. Но бащата не е само важен за успешното излизане от Едиповия триъгълник. Той е важен през целия цикъл на живота” (Hand, 1994) Децата искат да се свържат със собствените си бащи, да имат чувството за предаването през поколенията, и в това е намесена майката – защото, детето вървящо към индивидуация, трябва да се отдели от нея (separation- individuation construct), което е движение от майката, подпомогнато от бащата. М. Даймънд разглежда четири фази на индивидуация в живота: ранно детство (чувство за селф), тийнейджърство (независимост от интернализираните инфантилни обекти), ранна и средна зрялост (работа върху селфа, диференциация на обектите, родителстване) и трета възраст (времето на внуците, разрешаване на проблеми с раздялата и смъртта).

Според Е. Ериксън, който също разглежда детското развитие през жизнен цикъл и го определя чрез фази на развитие (епигенетически принцип), майката и бащата заемат безспорна роля за функционирането, благополучието и социалните взаимоотношения още от бебешка възраст. Още в първата фаза на доверието срещу съмнението, бащата е припознат и усетен от детето като предоставящ подкрепа и доверие, даряващ с любов или обратното, пораждащ съмнение в собствения смисъл и съществуване.

Бащата е видян като авторитет, герой, бащата като водач, бащата, който липсва или е недостъпен, но се конструира в езика на майката (Ж. Лакан), бащата като целеполагаща и мотивираща отношенията със света фигура. Теорията на Фройд счита бащината фигура като проекция на Бог, неприемайки значението, което задава религията, а по-скоро в смисъла на доминиращия и равен със закона. Бащата е разгледан още като фигура с много функции, никога една и централна (Ж.Лакан); бащата не като алтернатива на майката, а като всичко, което допълва майчината функция и я отвежда отвъд физическите измерения към чисто екзистенциално и смислови измерения (знание, щастие, предразположеност и стремеж към успех, базисно чувство, че си ценен и благополучен) и формирането на системата на личността (мотивация, ценности, нагласи, очаквания, самооценка, локус на контрол и др.) Например в Аз-теория и концепция на друг американски психоаналитик, Х. Кохут, ролята на фигурата на бащата е посочена като важна за конструирането на Аз-а (to build one’s Self).

Ж. Лакан за първи път отговаря под формата на отделна теория за бащата на въпроса за какво служи един баща. Можем да очертаем три основни начина на присъствие на бащата:

1/ Бащата, който чрез името си дава статус и статут на детето в света. Това е символичният баща, според Лакан. Означаващото „името на бащата” е кондензация на разбирането на Лакан за символичния баща.

2/ Бащата, с който сме във връзка, от когото очакваме нещо, с когото можем да се идентифицираме, на когото искаме или не искаме да приличаме; Лакан го нарича въображаемият баща, идеалният баща.

3/ Съществува и друг начин на действие на бащата, който не влиза в тези две модалности. Това е едно много загадъчно измерение, чрез което той присъства в сексуалността. Начинът, по който бащата ни плаши. Аспектите на бащата, в които субектът се блъска и препъва, Лакан нарича „мястото на реалния баща”.

Все пак, да не забравяме, че психологията не е математика и че колкото и добре да са аргументирани и подкрепени с изследвания, това са само теории, които могат да дадат принципно обяснение на това, защо сме такива, и защо действаме по един, а не по друг начин в дадени ситуации. Вярно е, че всеки от нас, е "плод" на своята история и поредица от избори и решения. Но именно, заради това, че днес СМЕ такива, не значи задължително, че УТРЕ, не можем, да се променим! 

Източник: mencare.bg

Малка история с куче 🐕

 Любовта и приемането на другите, преминава през любовта и приемаето на самите нас. Ако не умеем да обичаме себе си. Ако не се приемем такива, каквито СМЕ, в своята цялост. Без значение, на собствените ни особености и малки (или не толкова малки) несъвършенства, няма как да заобичаме Себеподобните си, с техните собствени! Човек е център на Собствената си Вселена 🌌. (Но не и единствено ценен) . За това, е казано :" Обичай ближния си тъй, както обичаш себе си!" Защото любовта към себеподобните и тяхната ценност, ни себеутвърждават и укрепват любовта и вярата ни, изобщо! 

Именно за това, днес искам да ви разкажа, една поучителна история с куче. 

🐶🐶🐶

"Едно момче влязло в магазин за продажба на домашни любимци и попитало:

- По колко продавате кученцата? — попитало то.Собственикът на магазина отговорил:

- Зависи, от тридесет до петдесет долара.

Момченцето бръкнало в джоба си и извадило оттам малко дребни пари.

- Имам два долара и тридесет и седем цента — казало то. - Може ли да ги погледна?

Собственикът на магазина се усмихнал, подсвирнал и откъм кучешката колибка тичешком се появила Лейди, следвана от пет мънички пухкави топки. Едно от кученцата куцало и значително изостанало. Момченцето веднага посочило към него и попитало:

- Какво му е?

Собственикът на магазина обяснил, че ветеринарният лекар е прегледал кученцето и открил, че няма бедрена ямка, затова винаги щяло да куца. Щяло да остане сакато.

Момченцето се развълнувало.

- Искам да купя това мъничко кученце.

Собственикът на магазина казал:

- Няма нужда да плащаш за него. Ако наистина го искаш, просто ще ти го подаря.

Момченцето много се разстроило. Погледнало собственика право в очите, вдигнало пръст и казало:

- Не искам да ми го подарявате. Кученцето струва точно толкова, колкото и останалите и аз ще платя за него пълната цена. Сега ще ви дам два долара и тридесет и седем цента, а всеки месец — още по петдесет цента, докато го изплатя.

Собственикът на магазина възразил:

- Ти сериозно ли искаш да купиш това кученце? То никога няма да може да тича и да скача и да си играе с теб като останалите.

При тези думи момченцето се навело, намотало крачола на панталона си и открило силно извития си сакат ляв крак, поддържан от голяма метална скоба. Вдигнало очи към собственика на магазина и тихо отвърнало:

- Аз самият не тичам чак толкова добре, а малкото кученце ще има нужда от някого, който да го разбира."

 Дан Кларк

Каква е поуката ли?

ВСЕКИ от нас, се нуждае от приемане и истинско разбиране! А разбирането идва с времето и опознаването. 

За това моля, 

Не бързайте да преценявате никой по това, което няма!

Дайте му шанс и време и се опитайте, да го оцените по това, което е постогнал по време на пътя, който е изминал, въпреки своите ограничения. 

Защо трябва да вярваме, че Дядо Коледа🎅 съществува и че има чудеса! ✨

 

сн. The Economic Times

Вярата в Любовта и Безкористното Добро ни кара, да чувстваме, че НЕ СМЕ САМИ.. Че сме значими... Кара ни да повярваме отново в силата на Прошката и "вторият шанс".  А всичко това, ни е нужно особено много в моменти на криза като настоящият, когато основите на надеждата ни, са подкопани. Казват, че когато започнем да губим надежда трябва, да говорим с децата и старците. Защото Първите, ще ни припимнят, че всичко е възможно, а Вторите - че още нищо не е свършило! 

Но да се върнем, на вярата в Добрият Белобрад Старец с една история, разказана от Психоложката Пламена Иванова 

"Когато прочетох този текст в профила на мой преподавател от университета- Академик Петър Иванов- ми стана много симпатично, по какъв начин е обяснено на едно дете, че ДЯДО КОЛЕДА СЪЩЕСТВУВА!!! Така е и в живота- децата, а и възрастните хора имат нужда да вярват във вълшебства и чудеса, както имат нужда да вярват в доброто и справедливостта!Споделям текста с Вас...", пише тя. А ето и самата история:

❄️🌠🎄🎅❄️

СВЕТЪТ БИ БИЛ ТЪЖЕН БЕЗ ДЯДО КОЛЕДА

(най-известната публикация за всички времена)

Съществува ли Дядо Коледа наистина?

Дори и да сме във възраст, в която отдавна не вярваме в Дядо Коледа, имаме нужда от това писмо.

Дори и самите ние да сме вече Дядо Коледа за малките съкровища в дома ни, се нуждаем от това писмо. 

Знаете ли, нуждаем се от това писмо, не защото идва Коледа, а защото не бива да забравяме най-важното в живота ни. Надеждата. Мечтата и уверението, че най-хубавото тепърва предстои.

***

През декември 1897 година в редакцията на в. „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да ѝ отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. Вестник „Ню Йорк пост“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О' Ханлън:

Драги редакторе,

Аз съм на осем години. Някои от мойте малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината, има ли дядо Коледа?

Вирджиния О'Ханлън

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове.

Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа!

Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.

Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа.

Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидяни и невидими.

Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? 

Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. 

След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

А ето какво още казват специалистите по въпроса.

 Ванеса Лобе - доцент по психология в Университета "Рутгърс" и специалист по детска психология, разказва. 

"Най-паметната Коледа за мен беше, когато бях на седем години, точно на върха на вярването ми в Дядо Коледа. Вълнението от предстоящото му спускане в комина ме държа будна цяла нощ. Измъкнах се от леглото толкова пъти, че родителите ми най-накрая ми се скараха, че постоянно слизам по стълбите, за да видя дали „той вече е дошъл“. Фактът, че въобще успяха да намерят време да подхвърлят подаръците под елхата, без аз да ги видя, не може да се нарече по друг начин, освен „коледно чудо“.

Разбира се, аз не изпитвах безпокойство през тази нощ. Никога не съм си представяла, че друг, а не самият Дядо Коледа ще носи подаръците всяка година. Едва няколко години по-късно щях да разбера каква е причината за коледните ми чудеса. Семейството успя да ме опази от драмата, че Дядо Коледа го няма чак докато навърших девет години. Тогава разбрах, че съм в заблуда.

Според част от научната общност, някои родители и критици това са девет дълги години поддържане на лъжи, които биха могли да увредят развитието и връзката ми с родителите. Дядо Коледа явно е интересна тема за размисъл за много хора, сред които доста родители и учени. Написани са безброй книги по този въпрос, включително такива, в които се твърди, че поддържането на традицията да се заблуждават децата, е вредно за тях. Основният аргумент, както се досещате, е че дори под формата на магическа фигура, раздаваща подаръци, лъжата си остава лъжа. Тя може да е подкрепена от добри намерения, но все пак е неистинна и е неизбежно в някакъв момент да бъде развенчана, като това може да е доста травмиращо за детето и проектира в съзнанието му идеята, че децата не могат да се доверяват на това, което родителите им казват. Освен това, въпреки че се опитва да насърчи доброто поведение, тази традиция му дава грешна мотивация.

Съществуват известни доказателства, че наградите, оформени като коледни подаръци, подкопават мотивацията на децата. Но няма доказателства, които да намекват, че откриването на истината за Дядо Коледа е травмиращо или че може да навреди на доверието между детето и възрастните, които го отглеждат.

Да, историята за Дядо Коледа е лъжа и в крайна сметка всички деца разбират истината. И все пак изследванията по темата показват, че те са склонни да разберат истината за Дядо Коледа сами на около седемгодишна възраст — в повечето случаи няма голямо разкриване, в което родителите, засрамени да изповядват истината на плачещите и разочаровани малчугани. Дори се оказва, че в повечето случаи реакциите на подрастващите са положителни.

Собствените ми спомени за това са по-скоро като решаване на пъзел, а не като травматично откровение. Прегледах доказателствата в главата си. Някои деца в класа ми казваха, че не съществува Дядо Коледа. "Защо той би дошъл до моя дом, но не посещава техните? Ако няма такъв човек, то къде семейството ми крие всички тези подаръци?" Тази линия на мисли доведе до бързо претършуване на таванското помещение и мазето, където открих кукла и камион, които майка ми все още не бе опаковала. Мистерията беше разрешена и ми се струваше голямо геройство, че съм се сетила сама. Дори задържах за още една Коледа в тайна факта, че съм разкрила как стоят нещата, за да дам време на родителите си да се справят с факта, че малкото им момиче е израснало любимата си детска фантазия.

Нужно е да помним, че фантазията е естествена и здравословна част от развитието на едно дете. Подрастващите прекарват много време в това да фантазират, имитират и да се преструват – особено във възрастта между петата и осмата година. Също така са постоянно изложени на медийно влияние, а по телевизията животните могат да говорят, хората могат да летят и предметите магически се появяват от въздуха. Защо група летящи северни елени да е по-фантастична от мишка, която ходи на два крака и пее, или снежен човек, който танцува? Макар магическото мислене да намалява с възрастта, то не изчезва завинаги. Понякога и зрелите хора се нуждаят от мъничко магия в живота си, от суеверие, наслада или очакване. Пример са ритуалите, които извършваме, молитвите, вярата в обитавани от духове сгради и живота в отвъдното.

Но как децата се научават да различават фантазията от реалността

Повечето деца разчитат на това, което другите казват. Те трябва да се опрат на казаното от родителите си, тъй като имат да учат още много за начина, по който светът работи. С времето те започват да търсят и разчитат на доказателства за това дали нещо е факт или фантазия. В много ранна възраст всички свидетелства (какво казват родителите) и доказателства (наличието на подаръци) сочат, че Добрият старец съществува. В някакъв момент децата получават както свидетелски показания, така и доказателства, противоречащи на това вярване (независимо дали научават от връстниците си или  от науката) че това е невъзможно. Така или иначе те поставят под въпрос старите доказателства и търсят нови, докато не разберат, че са в заблуда.

Част от хората по Земята не канят Дядо Коледа в дома си, поради простата причина, че не празнуват Рождество Христово или защото избират различни празнични традиции. Други прегръщат идеята за Добрия старец без религиозни конотации, а трети съчетават всички възможни традиции. Каквото и да решите да кажете на детето си за Дядо Коледа, е малко вероятно това да навреди на връзката ви. За мен образът на Дядо Коледа беше вълнуваща част от детството, която добавяше едно вълшебно усещане към зимните празници. Ние възрастните не бива да забравяме, че положителните усещания и загадките обогатяват живота.", споделя психоложката, в интервюто си пред сп. Psychology Today.

❄️❄️❄️

Всъщност, независимо дали вярваме или не в Дядо Коледа, ние винаги ще имаме нужда да вярваме в Доброто, в безкористното Приемане и подкрепа, в това, че не сме сами и че ВСЕКИ, включително и ние, заслужаваме прошка и "втори шанс", без значение пред кого, колко пъти и колко лошо, сме "сгазили лука"! 💖 

Източник:"Психологипеска подкреоа с Пламена" и Psychology Framar.bg 

Ключът към Щастието 🗝️

 

... Толкова много хора, толкова дълго време ме учиха как да се боря с живота, а никой единственият полезен урок - да го живея!...

Пропилях толкова години в преследване на щастието, докато разбера, че то е въпрос на цел или обект, а на нагласа!...

Изгубих толкова време в търсене на любовта, за да разбера, че когато я намериш в себе си и я влагаш към всичко и всички, тя идва при теб сама...

 Толкова хора неистово се стремят към съвършенството,защото мислят,че то ще им даде щастие! Всъщност, съвършенството не е път към щастието, а дилема! Съвършенството може да е красиво, заради завършеността и пропорцията. И именно заради тях, няма по-скучно, пасивно и статично нещо! А няма по-студена и бездушна от тази красота!

Истинската сгряваща сърцето красота е, в пресечните точки между противоположностите. Именно там, в единоборството между крайностите, в експлозията на цветове, вкусове, звуци и усещания, се ражда Щастието! 🧘☯️💖

В търсене на щастието...

 

сн. nytimes.com

Щастието започва да си тръгва от нас, защото често забравяме, че трябва да НЕ  спираме да правим три неща:

- Да НЕ позволяваме на нещата, които вършим с радост, да се превърнат в рутина;

- Да НЕ приемаме за даденост и да НЕ спираме да ценим хората и нещата, които ни усмихват и ни карат да се чувстваме по-добри;

- Да НЕ преувеличаваме значението на нещата, които нямаме

Една истинска коледна история! 🎄🎅🧒

 

Смисълът на Коледа е, в изграждането на чувството за Общност и единение, в споделянето, съпреживяването и в това, да правим добро и да даряваме радост на ВСЕКИ, без изключение! ... И на всеки, така както той ги разбира и чувства!♡

🌠✨🎁🎄🎁✨

Мол в Северна Каролина кани 🎅, който да поиграе с децата. 

Неочаквано пристига обаче едно момче, за което родителите твърдят, че не могат да го накарат да седне в скута на добрия старец.

Въпреки това, 🎅 успява по някакъв начин да накара детето да се почувства добре. Дори ляга с него на земята, за да поиграят заедно със снежния глобус.

"Целият екип, включително и 🎅 се държаха изключително любезно. Видяхме желанието им да превърнат това преживяване в изключителна възможност, независимо от търпението и работата, които бяха необходими" - споделят родителите.

Виж Видео! >>>

Получаването на перфектната снимка с Дядо Коледа може да бъде истинско предизвикателство за някои семейства, които имат деца със специални нужди. За това някой фондация „Аутизмът говори“ и молове като Конкорд Милс имат дни в които организират фотосесии със "Сензорен Дядо Коледа, за деца със специфични потребности"

Децата виждат Дядо Коледа преди отварянето на търговския център, за да няма тълпи и да има по-малко шум. Тогава семействата могат да отнемат толкова време, колкото им е необходимо, за да накарат децата си да се чувстват комфортно при снимането и опознаването на Дядо Коледа. Инициативите на "Аутизмът говори" свързани с празника обаче, не спират, до тук. (Вижте повече) 

Виж видео>>>

✨🎄🎅🎁🧒

Дано добрият старец донесе на вас и вашите семейства, и най-вече на децата ви, онова, което най-много ви радва!💖

По начина, по който, да усетите най-пълноценно, най-дълбоко и най-истински празничността ✨ и да я запазите възможнао най-дълбоко в сърцата си! 💖 

Дано сте обградени винаги с близки хора, на които имате пълно доверие, които ви обичат и подкрепят безрезервно и непознати, които са готови да правят простички неща като това, което прави този Дядо Коледа, за тези деца с аутизъм и Синдром на Даун! 💖 

Понякога, не е нужно толкива много! 💖 

Весела Коледа 

и 

Светли празници, на всички!♡

Източник : YouTube, spectrum news 1

(П.П. Видеата се отварят 

САМО на уеб версията!!!) 

Предколедна приказка! 🎄🎅

 

Сн. Twitter

    Седмица преди Коледа имах неочакван гост.

Тъкмо бях приключила с домакинската работа и се канех да си лягам, когато чух шум в предната част на къщата. Отворих вратата на хола и видях Дядо Коледа до елхата. Той ми направи знак да не викам, като сложи пръст на устните си.

„Какво правиш?“ – започнах да го разпитвам.

Но думите ми секнаха, като видях, че в ъгълчетата на очите му има сълзи. Неговата обичайна веселост липсваше. Отговори ми с едно изречение: „Учете децата!“ Изпаднах в недоумение. Той предугади въпроса ми и с едно бързо движение извади зад елхата една торба с играчки.

Стоях объркана, а Дядо Коледа повтори:„Учете децата! Учете ги на същността на Коледата, тя е забравена!“

Той бръкна в торбата с играчки и извади елхичка: „Учете ги, че чистият зелен цвят на празничната елха – елхата, която остава зелена целогодишно – изобразява вечната надежда на човечеството. А острият й връх, насочен към небето, символизира посоката на човешката мисъл – нагоре.“

Дядо Коледа бръкна отново в торбата, извади една блестяща звезда и я окачи на елхата: „Учете децата, че звездата беше небесния знак на обещаното отдавна. Бог беше обещал Спасител на света и звездата беше знак, че обещанието е изпълнено.“

След това бръкна и извади една свещ: „Учете децата! Символиката на свещта е, че Христос е светлината на света и когато виждаме запалената свещ си спомняме за Този, който измества тъмнината.“

Той бръкна за пореден път и извади един венец:„Учете децата, че венецът символизира вечната природа на любовта. Истинската любов е нескончаема. Любовта е един непрекъсващ кръг на привързаност.“

Следващото, което извади, беше една малка фигурка на Дядо Коледа:„Учете ги, че Дядо Коледа символизира щедростта и добротата, които чувстваме през декември.“

Той бръкна отново и извади един лист от бодлива зеленика:„Учете децата, че това растение символизира безсмъртието, символизира короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове – кръвта, пролята от Него.“

После закачи на елхата един подарък:„Учете децата, че Бог така възлюби света, че му даде Своя единствен Син. Ние Му благодарим за Неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и Го дариха със злато, тамян и смирна. Трябва да поднасяме подаръци в същия дух като мъдреците.“

Бръкна отново в торбата и извади едно захарно бастунче:„Учете децата, че захарното бастунче символизира гегата на овчаря. Тя му помага да връща заблудилите се овце в стадото. Захарното бастунче означава, че сме закрила за братята си.“

След това извади от торбата един ангел:„Учете децата, че ангелите бяха предвестници на добрата новина за раждането на Спасителя. Те пееха:“Слава на Бог на небето! Мир и любов между хората на земята!““

Чух топъл звук и той измъкна от торбата една камбанка:„Учете децата, че загубените овце биват намирани със звука на камбаната. Тя трябва да завърне хората в лоното.“

Дядо Коледа погледна доволен към дървото. Блясъкът се върна в очите му: „Помнете, трябва да учите децата на истинския смисъл на Коледа, а не да ме поставяте в центъра, защото аз съм само скромен Негов служител, покланям Му се и Го тача – нашия Господ, нашия Бог!“

Методи Лалов

Най-големият подарък, който можете да дадете на едно дете, особено когато социалните му контакти са ограмичени е, преимаща и подкрепяща среда, чувство за споделено съПреживяване и личностна значимост!

 Колкото и популярно да е това определение, НЯМА деца със "специални потребности"!

Тъй като до сега, няма по-точна класификация и йерархия на потребностите от таза на може би, най - задълбоченият изследивател на човешката мотивация Ейбрахам Маслоу, неговата пирамида на потребностите и закономерностите в нея са ОБЩОВАЛИДНИ! И никъде не включват горното понятие!

ВСИЧКИ ДЕЦА, без значение от психоемоционалните си, неврологични, социални или други особености, имат потребност от едно и също!

Дори, когато вече не са деца! 

- Имат нужда да обичат и да бъдат обичани!

- Имат нужда от Сигурността, че са Приети такива, КАКВИТО СА, в своята цялост и при всички условия!

- Имат нужда от чувството за дом, семейство и подкрепяща среда!

- Имат нужда, да изразяват себе си по начин, който им носи радост и ги кара, да се чувстват по-пълноценни, по-полезни и значими.

Имат нужда и Право на ШАНС и УСЛОВИЯ, да се развиват, в спиралата на специфичните си възможности и посоката, които утвърждават силните им страни. Без значение от предполагаемите условни "рамки" на специфичното сисъстояние. 

- Имат нужда, да Играят и правят всички онези детски неща, които им дават усещане, за 💯 споделено съПреживяване! <3

Това, не е нито много, нито малко!

То е точно това, от което има нужда ВСЕКИ от нас!

ВСИЧКИ ДЕЦА има нужда от едно и също - нови впечатления, позитивни емоции, игра и ... други деца! 💖 

Светли и споделени празници, на всички!

💝 

     🌠🎉✨👪🎄💞🎊

Не пропускайте видеото!

И видео две

С много усмивки, дъх на дизинфектант, вкус на пясък в устата, за най-малките и нетърпение, за нови срещи! :)

 

Тази година Коледата 🤶 започна да пристъпва "бавно и полека", но по-рано от "нормалното". (Ама то пък, на тая година 'кво ли й беше нормално! ).

Вчера беше един изпълнен с много позитивни и съвсем не позитивни емоции ден. (За последните обаче, утре!) 

Сега още малко, за ПОЗИТИВНИТЕ, защото са много по-важни!!! 💖

Та, вчера ни посети не Дядо, не Баба, ... а цяло семейство Коледа❗

Барабар, с двете си малки сладки елфчета 🧝‍♂️ 🧝‍♂️❗🤗

За съжаление, заради тази пуста "специфична" актуална обстановка, 

не можахме да им покажем типичното македонско гостоприемство и се минА без мътеница с джинджифилови курабийки и цървено Мелнишко, с Бански старец (както се полага по принцип)!

Но пък, ВСИЧКИ ДЕЦА - "малки, големи и още по-големи" (дори застаряващите, като моя милост), както казваше Кака ви Роси Кирилова, (а по-късно Кака ви Лара, в онова древно детско много забавно предаване, дето сите много го обичахме, но вече го помним почти само Аз и Лили Иванова) много се забавлявахме!🤟

За Подаръците, за сега запазваме, конспиративно мълчание! 🤫🤐

Но пък, най-големият подарък - Споделеното Взаимно съБитие е очеизвадно, на снимките! 🤪

Сърдечно ви благодарим Evelina и Evgeni, че избрахте, да станете част от живота ни! 💖

И с нетърпение очакваме, следващите ни срещи! 💖

П.П. Специално "за протокола" на Н.О.Щ докладвам, че през целият  ДЕН, както обичайно задължителните епидемиологични мерки, бяха стриктно спазени.

Даже, маските се махаха само за селфитата, кат' си спирахме дъха! 😷🤪😷

Рапорт, Даден! 😉👨‍✈️

Когнитивно-поведенческа терапия – история и същност

 

Когнитивно-поведенческата терапия (КПT) е краткосрочно целенасочено психотерапевтично лечение, което използва практически подход към решаването на проблемите. Целта й е да промени моделите на мислене или поведение, които са в основата на проблемите ни, и така да променят начина, по който се чувстваме.

Когнитивно-поведенческата терапия се използва за лечение на широк спектър от проблеми в живота на човека – от безсъние до трудности в отношенията, злоупотреба с наркотици и алкохол или тревожност и депресия. КПТ работи чрез промяна на нагласите на хората и тяхното поведение, като се фокусира върху мислите, образите, вярванията (когнитивните процеси на личността) и как тези процеси влияят на начина, по който се справя с емоционалните проблеми.

Когнитивната терапия се основава на теорията, че голяма част от начина, по който се чувстваме, се определя от това, което мислим. Нарушенията, като например депресията , се смятат за резултат от погрешни мисли и убеждения. След корекция на неточните убеждения се променя начина, по който възприемаме събитията, а в резултат се подобрява и емоционалното ни състояние. (Изследвания показват например, че хората с депресия често имат неточни убеждения за себе си и за света.)

Важно предимство на когнитивно-поведенческата терапия е, че тя обикновено е кратка, като отнема от пет до десет месеца за повечето емоционални проблеми. Клиентите посещават една сесия седмично, като всяка сесия трае около 50 минути. През това време клиентът и терапевтът работят заедно, за да разберат проблемите и да разработят нови стратегии за справяне с тях. КПТ дава на пациентите набор от принципи, които могат да прилагат, когато им е нужно, за да подобрят живота си.

Когнитивно-поведенческата терапия може да се смята за комбинация от психотерапия и поведенческа терапия. Психотерапията подчертава важността на смисъла, който ние самите придаваме на нещата и как мисловните модели започват в детството. Поведенческата терапия обръща особено внимание на връзката между нашите проблеми, нашето поведение и нашите мисли. Повечето психотерапевти, които практикуват КПТ, персонализират терапията според специфичните нужди и индивидуалност на всеки пациент.

История на когнитивната поведенческа терапия

Когнитивната поведенческа терапия е създадена от американския психолог и психиатър Арън Бек през 60-те години на миналия век. Първоначално той констатира, че при някои от пациентите му с депресия и тревожност психоаналитичната терапия не постига удовлетворяващи резултати. В процеса на работата с тях той открива тенденция за вътрешен диалог, от който до него стига само малка част. Например, в терапевтична сесия клиентът може да мисли за себе си: "Той (терапевтът) не ми е казал почти нищо днес. Чудя се дали е раздразнен от мен?". Тези мисли могат да накарат клиента да се почувства неспокоен и дори ядосан. В такъв случай той може да отговори на тази мисъл с още една: "Сигурно е уморен или пък може аз да не съм говорил за най-важните неща". Втората мисъл може да промени начина, по който се чувства клиентът.

Бек осъзнава, че връзката между мислите и чувствата е много важна. Той създава термина автоматични мисли, за да опише мислите, изпълнени с емоции, които могат да се появят в ума. Бек установява, че хората невинаги са напълно наясно с тях, но биха могли да се научат да ги идентифицират и да ги споделят с него. Ако човек се чувства разстроен по някакъв начин, мислите обикновено са отрицателни и не са нито реалистични, нито полезни. Бек открива, че идентифицирането на тези мисли е ключът към разбирането на клиента и към преодоляването на неговите трудности.

Той нарича лечението когнитивна терапия, защото в неговата основа е именно мисленето. Лечението е известно като когнитивно-поведенческа терапия (КПT), тъй като използва и поведенчески техники. Балансът между когнитивните и поведенческите елементи варира в различните терапии от този тип, но всички те попадат под общото понятие когнитивна поведенческа терапия.

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на модел или теория, според която не самите събития ни разстройват, а значението, което им придаваме. Ако нашите мисли са прекалено негативни, те могат да ни накарат да повярваме в реалност, която просто не е реална.

Например, ако допуснем грешка на работното си място, може да повярваме, че сме напълно безполезни и неспособни. Това убеждение може да ни накара да се съсредоточим върху грешката си (която приемаме като доказателство, че убеждението ни е вярно) и мислите за това, че сме "безполезни" и „неспособни”, вероятно ще доведат до отрицателни емоции (чувство на неудовлетвореност, тъга, безизходица). На свой ред тези мисли и емоции може да ни накарат да започнем да избягваме всякакви предизвикателства на работното място - поведение, което би могло да ни предостави още доказателства за убеждението, че сме напълно „безполезни”.

В резултат на това, е все по-малко вероятно негативния поток да бъде спрян от конструктивна мисъл, което означава, че ще започнем да се съсредоточаваме още повече върху грешките, които правим, за да укрепим убеждението си, че сме "безполезни". В терапията този пример може да бъде идентифициран като самоизпълняващо се пророчество или "цикъл на проблема”.

Редактор: Ина Фенерова

Източник: psychology.framar.bg и psychcentral.com

Истината е като светлината, осветява еднакво за всички,

 

сн. Twitter 

Истината е като светлината, осветява еднакво за всички. 

Ъгълът през който я пречупване обаче, й придава цвят от спектъра, а гледната ни точка - форма, който има много малко общо със самата нея!

Всеки им своя "правда", която обаче е само част от истината. Накрая всички говарят за едно и също,

но всеки го е пречупил през призмата на собствените си "мироглед", ценности, приоритети, стереотипи и предразсъдъци, интереси и т.н.

Скъпи приятили журналисти(и не само) !

Истината е просто устроена,

но не трябва да бъде елементарно и едностранно представена !

ДОБРОТАТА няма пол, няма етнос, няма възраст или име и не се интересува от Вашите! Тя ни приема такива, каквито сме, без предразсъдъци и очаквания

 

ДОБРОТАТА няма пол, няма етнос, няма възраст или име и не се интересува от Вашите!

Тя ни приема такива, каквито сме, без предразсъдъци и очаквания; без изисквания и излишна показност!...

ДОБРОТАТА има само огромно сърце, което иска да се Раздава; иска да носи радост; да дава сигурност, спокойствие и увереност! Увереността, че не си сам, пред предизвикателствата, които се изправят пред теб! 💖 

Добротата е Сърце, което иска да дарява Вяра и Надежда!...

Добротата има лице, което се усмихва!

Има топли ръце, които се протягат към Теб, когато си паднал и ти ръкопляскат или те тупат по рамото, когато успяваш!... Или просто те прегръщат силно, когато имаш най-голяма нужда от това!!!

Тя има уста, която знае всички добри думи на приемане, разбиране, успокоение, на благодарност, признателност и подкрепа!!!

ДОБРОТАТА не признава границите на времето и пространството! Не е подвластна на гравитацията,нито на другите физични закони!...

Тя се разпространява лавинообразно, във всички посоки от вътре, навън ... и обратно!

ВНИМАВАЙТЕ!!!

ДОБРОТАТА може да бъде силно заразна !

( Особено, ако се разпространява от деца!)

Преди три години учениците от 3-то ОУ в Благоевград, протехнаха ръка на Деян! На следващата година, към тях се присъединиха и ученици от други училища в Благоевград!.... И не, само! 💖  

И ние, помним ВСЕКИ жест, на съпричастност и подкрепа! 💖 

Не само техни! 💖 

ВСЕКИ !!! 💖 🥀

И ВИ БЛАГОДАРИМ!!! 🙏

Добротата ви сграбчва и ви разтърсва толкова дълбоко, че вече не сте същите!

Тя може да ви Обсеби и да ви промени Завинаги!

А вие Готови ли сте, 

за това предизвикателство!?♡♥♡

Отново, за книжките и хората...

 

сн. Авто блиц

Скъпи приятели и съграждани, тъй като наблюдавам все по-драстична притеснителна липса на двигателна култура и култура на движението по пътищата, без значение на начина на придвижване - крака или колела (за нечифтокопитните, е ясно), бих искал да призова, за малко повече внимание и уважение към всички участници в движението и към спазване поне на елементарните правила за движение по пътищата, защото "Закона за движение по пътищата", не е валиден само до изпита пред КАТ!

Обръщам се, особено към водачите на всички колесни средства, защото последиците от техните грешки, могат да са особено фатални и дори летални!

Защото нито книжката е гаранция за добри шофьорски умения и поведение на пътя! Нито марката на автомобила или броят на конете под капака, променят магарето зад волана.

Нищетата идва братко мили от душата!!!

 

Преди няколко дни правихме коледно почистване и изнесохме няколко чувала с дрехи , които вече сме "поизраснали"!.. 

Вярно, не в "първа младост", но здрави и запазени. Дрехи, които можеха да стоплят някого в студените зимни дни!

Първият ром, който влезе в досег с тях, 

просто разпиля всичко по земята, за да вземе чувалите, за явно далеч по-важната за него дейност по "разделното сметосъбиране"..... 

Вторият беше по-щателен и обърна персонално внимание на всяка дреха!... като също толкова старателно, скъса всяка от тях, която не удовлетвори естетическите му претенции!....

А някъде , някой със сигурност продължава да мръзне в студа! :( ...

ЗАЩО ДЕТЕ ДО 3 ГОДИНИ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ УЧИ, ДА РИСУВА 🎨

 

Много често, като едни обичащи и подкрепящи родители, когато забележим, че детето ни прояви интерес към някаква дейност, в радостта си и желанието си да го поощрим и подкрепим, се увлипаме и ставаме несъзнателно, твърде притискащи и амбициозни и така, задушаваме спонтанното му желание и радост от пълноценното преживяване на дейността. 

Днес, искам да споделя с вас, един интересен материал по темата, на колегите от сайта:  "Монтессори.дети" 

🖼️   🎨  🖌️

Ако родителите се чудят КОГА и КАК, да научат детето да рисува, те обикновено търсят съвети от учители и психолози. 

Специалистите казват, че не е необходимо целенасочено да се обучават деца в предучилищна възраст, особено деца под три години. Важно е само да се поддържа и поощрява интетеса на детето към рисуването, така че да има предпоставка той, да се развива.

 Но за да приемем и разберем този подход, трябва да знаем защо е толкова важен, особено в ранна възраст под три години.

 Възрастните често искат бързо да побутнат детето, което току-що е започнало да рисува, за да изобрази реални предмети. Така че вместо непонятни драскулки, да имаме трева, слънце, къща. Но едно дете в предучилищна възраст черпи своите чувства и впечатления от представата си за обекта, а не от самия истински обект. Ето защо от самото начало е много важно да НЕ се предоставят готови шаблони за рисуване. 

 ПЕРИОДИ В РАЗВИТИЕТО НА ДЕТСКАТА РИСУНКА

 ✨ Първите и най-ранните са хаотични драсканици (период на удари, оставящи следи). Може да започне дори преди една година (на 9-10 месеца), когато бебето за първи път вдига молив и осъзнава, че може да остави следа върху хартия. Това е твърде бегло свързано като рисуване 🎨, с нашето разбиране на възрастни - едно дете може да се драска върху хартията, без да я гледа и без да зачита границите на листа. Но това е напълно нормално, тъй като на тази възраст координацията между ръцете и очите все още не се е формирала напълно.

 На много малко дете, което все още активно слага всичко в устата, може да се предложи да рисува с ярък натурален сок (морков, цвекло, череша и др.). Някои бои за пръсти имат неприятен вкус (за да не ги сложат децата в устата), така че детето може да изгради негативни асоциации, свързани с процеса на рисуване.

 🚩 Най-важното през този период е да предложим един лист хартия и един молив (флумастер, боя). Този подход ще помогне на детето да се съсредоточи върху оставянето на следи, а не върху изучаването на инструменти за рисуване. По-добре е да изберем голяма хартия - стандартният лист понякога не побира широките хаотични движения. Моливът трябва да е мек, а флумастерът ярък, за да не се налага детето да полага допълнителни усилия за рисуване.

 За да получи детето положителни емоции, трябва да говорим с него и да откликнем любезно на първите му преживявания при рисуване.

 🍜 Понякога децата могат да пренесат своя опит от оставяне на следи в други дейности. Например започват същото „рисуване“, размазвайки храна на масата. Не трябва да реагираме твърде негативно и емоционално на това, но също така не трябва да превръщаме обяда в образователна дейност. Просто трябва да помогнем на детето да довърши храненето и да отиде да прави други неща.

 Хаотичният период драскулки е много кратък и завършва бързо. Основното постижение на детето в този момент е опитът, който предполага, че оставянето на следи е много добро.

 ✨ Вторият период - кръгови драсканици - започва след около година, когато детето осъзнава, че може не само да остави следа върху хартия, но и да контролира движението на молива. Тогава то започва да измисля различни варианти на това движение - прави линии, кръгове, куки и др. Координацията между ръце и очи вече е по-развита, детето координира движението на ръцете си. Детето🙎 наистина харесва тази възможност - да рисува САМО и да бъде господар на движението.🎨🖌️

 На този етап възрастните имат желание да покажат КАКВО ТОЧНО и КАК, да рисуват. 

И точно по това време психолозите предупреждават за възможността да блокират развитието на рисуването. Показвайки готови шаблони, ние не допускаме спонтанното развитие на въображението и творческото мислене, което в бъдеще ще доведе до рисуване по шаблон. Вместо това често даваме грешна обратна връзка - „Аз знам как да го направиш правилно, нти НЕ знаеш КАК“, докато основното е никога да не даваме оценка и да не бъдем снизходителни.

 През този период вече можем, да дадем на детето 2-3 цвята за рисуване. Не давайте асоциации, гледайки картината: "Прилича на пишеща машина, прилича на цвете." Можем да поискаме, да нарисуваме повече, когато детето ви покаже работата си.

Важно тук Е похвалата и одобрението да не се превърнат в цел🎯 на рисуването, важно е цялото внимание да остане върху самия процес.

 Ако самото дете ви помоли да нарисувате нещо, тогава учителят и художник Михаил Лейкин предлага да добавите елемент на игра и изследване към такова рисуване.

Не е необходимо да се дават готови ключове и шаблони - трябва да се опитаме да накараме самото дете да намери някакви нови усещания, асоциации, да бъде емоционално ангажирано с това, което самият той иска да нарисува.

 ✨ Третият етап се нарича усъвършенствано драскане (етап на безформени изображения) и продължава от около две до три години.

 По това време детето започва да вижда границите на листа и да овладява пространството му, опитвайки се да подреди предметите върху листа според композиционното усещане. По това време той започва да разбира, че образите могат да означават нещо. Започва да владее графичния език на рисуване и да се научи да намира и вижда необходимите знаци на човек, животно, растение.

 Това също е важен период, тъй като по това време може да възникне страхът от изразяване. Възрастните често искат нещо конкретно в детските рисунки и често ги оценяват по някакъв начин, а за едно дете на тази възраст това не е просто оценка на творчеството им, а оценка на самото него като личност. Добре е да приемаме детските рисунки безусловно - точно както приемаме дете. Тогава рисуването ще остане радост за него.

 През този период можем да дадем химикалки (моливи, пастели) от няколко различни цвята, листове хартия с различни форми, да ви запознаят с различни видове бои ( напр. акварели).

 Както и в предишни периоди, важно е да не давате асоциации и оценки на чертежа.

 Този подход към рисуването ще помогне на детето да се научи да не се страхува да изразява себе си, да намери свой собствен индивидуален стил, да не зависи от похвалите и оценката и да развие въображение. Но най-важното е да получавате радост и удоволствие от рисуването.

 💁🏼 Автор: Юлия Горелова, 

Източник: Монтесори. Деца

"Децата с психични страдания са обект на дискриминация"

 

сн.bnr.bg

Едно страхотно интервю, с един от най-уважаваните от мен специалисти - експерти по въпросите на деинституализацията - Клиничният психолог и психоаналитик - Весела Банова.   

Националната мрежа за децата и Алиансът за ранно детско развитие отправят препоръка да се отдели специално внимание на децата в Националната стратегия за психично здраве. Двете организации настояват за систематизирано проучване за психичните страдания на българските деца от 0 до 18 години.

Според двете организации е налице трайна тенденция на неглижиране на темата за детското психично здраве от всички институции. Напълно отсъстват както статистически данни за честотата и вида на психичните страдания сред децата, така и за обезпечеността на достъпа им до специалисти на територията на страната, е записано в становището.

Няма такива данни и за децата с психични диагнози, настанени в центровете за настаняване от семеен тип и резидентни услуги, а необходимостта от адекватна интервенция и подкрепа при тях е огромна, алармират специалистите. 

Много дълги години всякакви прояви на психично страдание са получавали етикета „умствена изостаналост“, което е довело да абсолютно объркване в представите на хората кое е умствена изостаналост, а кое – психично страдание, смята клиничният психолог Весела Банова, бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето и председател на сдружение „Дете и пространство“.

Неразпознатото психично страдание нанася изключителни поражения, подчерта Банова. По думите й неразпознатото навреме такова страдание има огромна социална цена.

В Националната стратегия за психично здраве децата трябва да намерят сериозно място, категорична е Банова. „Не е нужно да четем Фройд, за да сме сигурни, че в детството са корените на повечето психични проблеми на възрастния човек.“

Децата с психични страдания са обект на изключително тежка дискриминация и расизъм, сподели от опита си Весела Банова.

„Това са децата, които ги гонят от детските градини, това са децата, които ги експулсират от училище, понякога не заради учебната система, а затова, че родителите правят подписки“, коментира тя в предаването „Хоризонт до обед“.

Г-жа Банова открои неразбирането, неподкрепата и липсата на мрежа за диагностика и въздействие, като посочи, че достъпът до детска психиатрична грижа е много труден.

Има цели райони на страната без детски психиатри, а центровете за детско-юношеско психично здраве се броят на пръсти. Проблемът с малкото детски психиатри е част от целия проблем с недостига на лекари и медицински сестри в България, изтъкна Весела Банова.

„На никой не му трепна сърцето да направи сериозна стъпка, сериозна мярка и сериозна реформа.

Цялото интервю можете да чуете :

Тук

"Всеки от нас има чифт криле, но само онзи който мечтае, може да полети."

 "Всеки от нас има чифт криле, но само онзи който мечтае, може да полети."

                                 Джим Морисън

Децата са като пеперудите-летят прекрасно на крилете на своето въображение към мечтите си и точно като пеперудите, светлината на познанието привлича магнетично вроденото им любопитство.

Отговорност на нас-възрастните е, да ги водим така към неговата светлина, че да се научат да я използват като двигателна енергия, без да изгори крилете им, за да разгърнат пълният си потенциал.

Защото истинското познание не слага рамки и не гради стени ! 

То прокарва мостове!

Децата, много по-често от нас-възрастните успяват да надскочат себе си и да направят "невъзможното", не защото са по- силни или по-умни, а защото не са обременени от негативен опит и не се страхуват да не сгрешат или да не се провалят. И защото до тогава, около тях не е имало някой, който да им каже, че е невъзможно!...

Силата на гениалността е не толкова в прозренията, колкото в категоричният й отказ, да повярва в невъзмоното и да влезе в "стандартните" рамки!

Защото, докато не повярваш в обратното, дори най-невероятното, не е невъзможно. И търсиш начини и пътища, вместо причини и оправдания!

От времето на Дедал и Икар, през Да Винчи и братя Райт, и до днес, хората са успявали да полетят, не защото са били гении в науката, а защото са отказвали да повярват, че на човека "не му е дадено" да лети! Науката, просто е била "патерицата", която им е помогнала, да разберат КАК !

Децата, се раждат с нагласата 

"ЗАЩО, НЕ !?"

И според мен, главната задачата на истинскато образование е, да замени въпроса "ДАЛИ?" и да отговори на въпроса "КАК?"

Природата отдавна го е измислила.

Истинското образование е онова, което превръща гъсениците, в красиви и силни пеперуди, а не - пеперудите, в гъсеници! 

Кои сме ние, че да й противоречим!?

Из"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар"

15.09.2019

За "Различното" и раз-Личното отношение - една история, с щастлив край и поука... и още нещо!

Ето така, пътувахме последният път, от София-с количка, на седалките зад нас. 

Но, за тази история, в края на блога. 

Искам да се върна ОТНОВО, на една от любимите ми теми, за Двойният стандарт, на любителите на определения като "нормално" и "неНормално". 

И с риск, да стана досаден за някои, няма да спра, докато Има нужда!

А такава, Определено ИМА! 

Та, думата ми ОТНОВО е, за "Различното", онова същото, 'дето все на много хора им боде очите!.. (А иначе всички искаме, да сме Уникални!) 

Уникалното братле, не е Съвършено!

Към Съвършеното, няма какво да добавиш!

То няма нужда, от НИЩО, следователно... и от никой!

Да оставим на страна, че Свършеното само по себе си е една Утопия!

Да, красива утопия и полезна, защото ни кара, да се движим напред и да израстваме. Но... Утопия!... 

Но, да разгледаме все пак, какво би било, ако тази Утопия можеше, да бъде реална! 

Ако всички бяхме Съвършени, нямаше да имаме дългосрочна перспектива. Нямаше да има, към какво да се стремим!

Нямаше да има съревнование, за развитие и цел. 🎯  Защото, каква градивна цел е, просто да запазиш това, което имаш!?

Всеобщото Съвършенство е Еднообразие и Застой!

Истинската Красота и Богатство е в Разнообразието! А то, е скрито в Нашите Лични малки Несъвършенства и неДостатъци!

В не-Достатъчното има цел, желание, мотивация и стремеж, за развитие!... 

Късогледството е отличителна черта, на целият мироглед на съвременното западно общество, който е фокусиран най-вече върху материалното, външното, очевидното... и неговото притежание. 

Но именно, защото сме Несъвършени, всеки от нас има своето Лично "късогледство", колкото и да си мислим, че сме "широко скроени". 

За това Лична и Колективна отговорност на всички нас е, да се опитвааме, да разширяваме своя Мироглед!

Всяка, повтарям ВСЯКА Уникалност е сбор от Личните ни недостатъци, които ни правят точно това, което СМЕ!

Тогава какво ни дава правото да определяме, коя Уникалност е по-Добра или по-Приемлива, от нечия друга!?

Това, че определена група признаци, се среща по-често от някои други и някой е решил да ги "напъха" в едно от милионите условни понятия, с които общуваме и... мислим, не значи нищо!

Защото в края на краищата, всичко зависи от Гледната Точка и Личните ни Ценности, Принципи и Приоритети!

За Торният Бръмбър, най-ценното и важно нещо в живота е топчето Ако, което търкаля пред себе си!

Така че... Пичове, какви са тези пози на надмощие и пренебрежение!?... 

Земята е кръгла,... точно като Гледната точка, която много от нас наричат Светоглед, докато "здраво стъпили на земята", са заровили ръцете си (или взорът си) в безценното си топче тор.

Както, много пъти съм казвал:

Различното, НЕ е опасно, хора!

Опасно е, Различното Отношение, към "Различното"! 

Така че, не е зле, да вдигнем поглед от топчето ***, което наричаме гледна точка и да се п👀гледаме наоколо!

Защото, колкото по-дълго се взираме в него...

Колкото по-дълго, го "търкаляте" пред себе си, толкова по-голяма част от нашият Хоризонт и Големият Свят 🌏 около нас, то ще закрива!

За това, е крайно време ВСИЧКИ да проумеем и приемем, че ВСЕКИ е Уникален по свой собствен начин и заслужава, да го Приемем, Ценим и Уважаваме... Точно Такъв!

Защото Различията ни, са "спойката", която ни допълва един, друг!💞

Двойният стандарт и Дискриминацията имат безброй лица.

Но понеже говорим за раз-Лично отношение искам, да завърша с нещо позитивно, което исках непременно, да ви споделя! 

При последното ни връщане от клиника от София, за Благоевград се оказа, че заради пандмията фирмата-превозвач е пуснала вместо автобусите бусчета, в багажника на които голямата ни инвалидна количка, НЕ влиза.

Тъй като това е редовен проблем при пътуванията ни, служителката на касата извика шофьора, за да види количката.

Момчето не само дойде и ми помогна с багажа, но и ми помогна, да качим количката в салона на буса, което беше изключително мило!

Особено при условие, че закъсняваше с графика на тръгване по разписание, а на Централна Автогара София, глобяват за това!

Въпреки всичко, той не само не си позволи, да ме "пришпорва", а като му споменах, че го бавим ми каза, спокойно да си настанявам детето!

Вярно, други пътници почти нямаше, но нищо не го задължаваше, да прави всичко това, за нас!

И тъй, като бусът беше 30 местен и място нямаше дори в салона, се наложи да качим количката върху седалките!

Същата процедура и отзивчива помощ, получих и при слизането ни, в Благоевград!💖 

Както казах, имали сме доста перипетии при пътуванията ни. Шофьори, са ни оставяли свивайки безучастно рамене, на 40°С жега и пек, без да има къде да се скрием, с бебе на малко над годинка и дете с инвалидна количка, да чакаме с часове, следващ автобус 🚍....

Оставяли са ни, при подобни условия и на  - 20°, под 0-та !... (Включително и от същата фирма.)

Но както казах, въпреки, че основното по което си приличаме е, че ВСИЧКИ сме хора,

Всички се, различаваме по това,

какви Човеци сме! 💖

Няма да посочвам име снимка и транспортна компания, за да не направя проблем, на момчето!

Не можех, да не ви споделя тази простичка история, за Човечност! 💖

Така че МОЛЯ ВИ, нека по-често, да бъдем Човеци! 💖

Особено важно е това, точно СЕГА! 💖

СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ, НА ВСИЧКИ! 💝

Бъдете здрави и благословени!

Пазете се!

И не забравяйте, да се обаждате на хората, които обичате или на онези, за които знаете, че няма кой да се обади! 💖

ОБИЧАМЕ ВИ! 💖 

"Осим Хаим" - Изкуството, да се наслаждаваме на живота

Преди два дни - на 10 декември евреите отпразнуваха най-светлият си празник - Ханука

Ханука е празник на светлината, която ни вдъхва кураж, дава ни сила, изпълва ни със смисъл и ни води към успех. 

"Хак Ханука Самеах!", казват евреите. 

"Нека празникът разпръсне духовната си светлина и ни зареди с вяра, че чудесата продължават да се случват и днес." 

Това ми припомни една стара история, която е ярък пример, за еврейската философия, за живота и бих искал, да споделя с вас:

🪔📖🖋️

"Бях малко над 40 когато научих че на обичайния въпрос с какво се занимаваш сега може да се отговори с" Осим Хаим(Наслаждавам се на живота)" .

За първи път чух този израз в Израел.

Градско кафене. Пладне. На съседната маса възрастна двойка. Той и тя. Не са съпрузи,  по-скоро приятели. Те непринудено си говорят,  пият кафе. Изведнъж телефона иззвъня. На ​​другия край на линията някои го попита: "Какво правиш?" А той каза: "Осим Хаим" (Наслаждавам се на живота)! 

Не решавам проблеми, не печеля пари, не търся отговори на въпроси, не поствям цели и не ги постигам, не!  Просто се наслаждавам в момента на ЖИВОТА! 

Тази игра на думи буквално ме омагьоса и аз разбрах, че искам да науча нещо повече за нея.

Първият урок ми преподаде един собственик на зоомагазин. Когато рано сутринта прибягах до него за  храна на кучето. Той беше отворил магазина, но още не беше се разсънил и  бавно си подреждаше стоката. Аз, по стар московски навик, започнах да му обяснявам, че всичко ми трябва бързо и веднага. Той ме погледна и от една клетка извади малко зайче и го сложи в ръцете ми. В този момент разбрах какво означава "Осим Хаим"! Времето за мен спря. Искаше ми се с часове да милвам тази пухкава топла топчица. И да я гледам, да я гледам омагьосана от спокойната, незабързана  работа на продавача.

След това имаше и много други уроци, всеки от които ми носеше щастие. Аз разбрах какво означава "Осим Хаим" : Наслаждавай се на живота тук и сега!

Богатството не е в това с какво кожено палто си облечен, нито каква кола караш, нито какъв модел е твоят телефон. Богатството това са живите родители, здравите деца, верните приятели и силното рамо на любимия човек. Ако вие можете да виждате, да ходите, да говорите, да обичате, и всяка сутрин да ставате от леглото, вие сте приказно богати.

Когато се оплаквате от живота, помислете за тези, които рано го напуснаха. Когато се оплаквате от мъжа си, представете си колко много са неомъжените жени, които мечтаят да се омъжат.

Когато се оплаквате от жените си, помислете колко много са тези мъже, които са самотни.

Когато се оплаквате от непослушните си деца, помислете за тези, които всеки ден молят бог да имат деца.

Ценете това, което имате !

Има три капана, които крадат радостта и спокойствието - съжаление за миналото, тревога за бъдещето и недоволство от настоящето.

Ако намерите някой с когото можете да се прегърнете и да затворите очите на света, значи ви е провървяло.

"Ние се раждаме с вик, умираме със стон, остава ни само да живеем със смях", пише Виктор Юго.

Бъдете щастливи! Не само по празниците, но и в делниците!

Осим Хаим!

Обичайте и бъдете обичани!"

Източник: gnezdoto.net