КОГАТО...

КОГАТО интересите станат по-важни от човешкият живот...

КОГАТО личната изгода стане по-значима от морала...

Очакванията на тълпата, щом превърнат се в хомот

и лицемерието тиранията възвеличава...

КОГАТО личният комфорт стане по-ценен от справедливостта...

Лъжецът, щом почтеността ти поругава...

КОГАТО всяка личност се обезличава...

КОГАТО нечия слава задуши гласа на съвестта ...

КОГАТО заглушена е от арогантността,

и очевидецът гласът си на безценица продава...

КОГАТО Егото ти, смачка доблестта,

а добродетелта върви с наведена глава.

Успехът стане ли от щастието по-значим,

а популярността ти, от достойнството по-важна...

Доброто почне ли, да се разсейва яко дим 

а пък негодникът , да си придава важност...

Изтлее ли в душата ни човечността

и станем ли, към чужда болка безразлични...

Развихрят ли се подлостта и користта,

безчувствени, безлични и цинични...

Вземат ли връх гнева и завистта...

Останем ли пред злото безучастни

знай, вече сме прекрачили ръба на пропастта,

преврънали се в негов съучастник.

Тогава друже мой, бъди нащрек,

защото любовта е вече мъртва и непоправими грешките.

Тогава и обикновеният човек

загубил е в душата си човешкото.

© Ивайло Апостолов 

   28.10.3025

ЩАСТЛИВИ 18, РАДОСТ НАША❗💐💓🙏⚓🍀

(На любимият ми първороден син❗💓

Здравей, дерзай и сбъдвай❗

Честит Рожден Ден❗🍀)

Кога порасна, първородна наша радост!?

Кога разцъфна пъпката в плод?

Като дълго очаквана награда...

Любов и смисъл в нашият живот!

Днес стъпваш на последното стъпало 

на детството немирно, босоного.

Пази душата си и мислите си в бяло.

Искрата му пази, благословен от Бога!

Сълзи и смях, усмивки и сълзи

и много загуби и камъни в житейския ти друм,

превърнаха те в този, който си -

Любящ Човек, с добро сърце и бистър ум.

Ти вярата в гърдите си пази,

в доброто. Още, силните криле.

Мъжът помни, че без достойнство не тежи

и пред безчестния той, не превива колене!

Неправдата не подминавай безучастно!

Дръж съвестта си, с зорко виждащи очи!

Изказвай ясно мислите си гласно,

макар че истината често ни горчи!

Върви с високо вдигната глава!

Макар, че бурите най-силно брулят върховете!

На падналият духом, дай ръка!...

Създай си дом, с деца и животинка или цвете!

Създай си щастието с някой, който те обича

и те приема, без да те променя.

Щастлив бъди Днес ти, дори и неприлично 

за завистливците. "Щастливи" няма в минало, нито пък във бъдеще време.

Добре дошъл в света на възрастните, радост наша!

Не ще е лесно, нито безметежно, знай!

Но няма трудности, които да ни плашат

дори, да е корав коматът и горчиви чашите!

Защото сме до теб и те обичаме без край!

© Ивайло Апостолов 

     26.10.2025

🩵🩵🩵

И ЕСЕНТА НАХЛУ В ДУШАТА ВИ СЪС ЩУРМ..

И есента нахлу в душата ми със щурм.

С къдрици разпилени, в злато от листа попарени.

С вихрушка невъздържана и много шум.

Разбърка умореният ми ум

и смачка недопушената си цигара.

Прегърна ме със пъстър листопад.

Косата ми разроши с буен вихър.

И в миг застина все забързаният Свят

край мен и стана пасторално тихо.

А тя, приседнала на пейката до мен

в ухото ми прошепна: "Не тъжи!"

До теб съм! Днес и в утрешният ден...

Не ще премръзваш от обиди, хули и предателски лъжи❗

Повярвах й! Нали съм оптимист.

В доброто вярвам, въпреки калта

изпръсквана връз белият ми лист.

И въпреки ножовете в гърба,

след лицемерни думи и усмивчици фалшиви,

от хора, на които давал съм ръка!

Спокойно спете вий, безскрупулно успали съвестта си.

Аз няма, да се дам приживе❗

© Ивайло Апостолов 

    20.10.2025

 " Виктор Беванда е 17-годишен младеж, който не може да говори. Диагностициран с аутизъм в ранна възраст, той не е позволил ограниченията му в разбирането и вербалните способности да ограничат артистичния му талант.

Виктор започва да показва признаци на аутизъм на 2-годишна възраст. След промяна в поведенческите тестове, той диагностицира аутизъм. На 5-годишна възраст родителите му започват да забелязват таланта му в изкуството и в рамките на няколко години техниката му се развива, въпреки че е самоук, и той започва да се изразява чрез изкуството си.

Той доказва, че аутизмът не е пречка за творчеството. Той има способността да се фокусира върху детайлите и може да разбере как цветовете взаимодействат помежду си.

Израснал е в Сърбия и родителите му правят голяма крачка в живота си, като се преместват в САЩ в крл

Към авторската страница

Убив@т Страховете

и леността, 

не Системата!

Системата просто мултиплицира страховете и убива индивидуалността, човечността и желанието, за инициатива!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

15 октомври е Международен ден на белия бастун.

На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.

Хронология и факти:

15 октомври е Международен ден на белия бастун. През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. За това той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.

През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.

През 1931 година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.

През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.

На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.

Пет препоръки как, да подкрепите хората с бял бастун:

 1. Винаги отстъпвайте предимство на пешеходците, използвайки бял бастун или куче водач. Спрете превозното си средство достатъчно преди пешеходната пътека, за да им дадете достатъчно място за безопасно пресичане.

 2. Никога не бутайте, дърпайте и не хващайте ръката или бастуна на някого. Бъдете уважителни, ако смятате, че някой се нуждае от помощ. Попитайте: „Искате ли помощ?“ Бъдете готови да изслушате отговора му и да приемете „не“ като отговор.

 3. На работните места, в магазините и по тротоарите се уверете, че коридорите и пътеките са свободни от безпорядък, кутии и други препятствия, които биха могли да създадат опасност.

 4. Ако давате упътвания, бъдете точни. Кажете „вратата е отляво“, вместо да сочите и да казвате „ей там е“.

 5. Използвайте платформата си, за да образовате другите за безопасността при носене на бял бастун и значението на този ден. Използвайте хаштаг #ДенЗаБезопасноСБялБастун, за да се присъедините към онлайн разговора.

Източник: AI и ruse.news, nationaldaycalendar.com

Св. Internet 🛜 

 

" ...Много от вашите връстници искат да са големи мъже. Да мачкат, да им имат респекта. Ама бъркат респекта със страха. Мускулите не те правят голям мъж. Запомнете нещо важно...

…Големите мъже помагат. Гледат весело, гледат си семействата и като пийнат пеят и танцуват. Големите мъже управляват света, пишат книги, плачат за страданията на други хора, обичат и се борят с вяра в сърцето си. Големите мъже винаги са обичани. Те не псуват света, а го променят. Не са тарикати, а работяги. Всички хубави неща, включително и автомобилите се създават от такива мъже.  Жалкото е, че едни други карат тези автомобили, все едно те са ги създали. Бездарни, напомпани, еуфорично скучаещи муцуни, гледащи накриво и мразейки...

Не ставайте такива, момчета. Не ругайте. Думите носят енергия. Отнасяйте се към тях все едно са от стъкло. Дори, като одъртеете не губете своята веселост. Каквото и да ви струва - танцувайте...и с бастуни да сте - танцувайте..."

Големият Камен Донев,

"За силата на словото"

Големите мъже, не зависят от ръста, нито от мускулите,... нито от годините!...

Големите мъже, се познават по големината на сърцето! 💖

И по това, което успяват, да постигнат, ВЪПРЕКИ ограниченията,...

въпреки препятствията и трудностите!...

или въпреки чуждото неверие и липса на подкрепа,..

въпреки всичко!

Големите мъже имат смелостта, да поемат отговорност.

Имат силата, да се извинят и да поискат прошка, когато са сгрешили или да простят, когато е сгрешил някой друг!

Големите мъже могат, да обичат, без да притежават и да водят, не като притискат, а като вдъхновяват, да бъдат следвани❗...

За това, давайте личен пример❗

Творете,... мислете,... не се страхувайте, да правите избори,... действайте и се усмихвайте ❗💞

Ивайло Апостолов

Из🎩"Рошавите мисли

на Лудият Шапкар"🧤

(15 октомври 2023)

Камен Донев

снимка: Стефан Н.Щерев

 

Неделята беше още един прекрасен и изпълнен с много позитивни емоции ден, благодарение на приятелите ни от Para kids и всички доброволци с големи сърца, които се всяка от последните години правят участието на нашите деца в WIZZ AIR Sofia Marathon възможно❗💞

Дават им шанс, не просто, да станат видими, а да съпреживеят заедно и споделят цялото вълшебно изживяване на участието в подобно мащабно и значимо събитие❗💞

Dani, Boyana, благодарим от сърце на вас, на новите ни приятели lubomir и Kaloyan, от тазгодишният тим на Деян, и на всички замесени, за прекрасните споделени емоции❗💞

Бъдете здрави и все така сбъдващи, вдъхновяващи и много удовлетворени посланици на Доброто❗🍀

АКО НАМЕРИШ НЯКОГО ДО СЕБЕ СИ ...

( На всички Човеци с големи сърца, които срещаме по пътя си и връщат вярата ни в Доброто, в Хората и във възможността нещата, да се случват❗💓)

Ако намериш някого до себе си,

с който душите ви вибрират в едно,

по-лесно се разплитат всички ребуси

и в "ще" израства всякое "дано"!

Стопяват се все повече съмнения

и все по-често искаш, да летиш

отвъд все повече ограничения!

Все по-свободен, можеш, да простиш,

разбрал, че стигмите са просто чужди мнения

и страхове, които искат, да пълзиш.

Защото всеки вземащ собствени решения 

и имащ смелостта, да бъде себе си, блести.

Той осветява техните съмнения,

и сенки в хилавите им души.

Защото всеки, който се променя

утопията вътре в тях руши.

А ако друг край немощната им снага израства,

във собствените си очи изглеждат малки.

В света на сенките, лъчът е светотатство,

защото в светлината му сами се чувстват жалки.

Ако намериш някого, с когото

обичате еднакво Светлина 

и вплели заедно крило в крилото

с добро летите и прегръщате мечтата си.

Ако намериш някого, с които 

споделяте и злото и доброто.

Добро и обич все се удвояват.

А злото сякаш се изпепелява...

За дребните неща сте благодарни,

защото сте отворили сърцата си.

И даже някога, да паднете попарени,

пак ще възкръснете, по-силни на крилата си...

Светът край вас със малки стъпки се променя.

Разцъфва някак пъстър и различен.

И кръгозора, подир облачното време

расте по-слънчев, по-добър и по-обичан.

И тъй, напук на всички страхове и предразсъдъци,

напук на всички клетви, мрачни песимисти,

човечеството се издига плахо в ръста си

малко по-мъдро, по-човечно и по-чисто.

© Ивайло Апостолов 

    13.10.2025

12 простички правила, които ще ви улеснят при общуването с незрящи хора

12 простички правила, които ще ви улеснят при общуването с незрящи хора

1. Аз съм обикновен човек, просто сляп... Не е нужно да ми повишаваш тон или да се държиш с мен, сякаш съм дете... Не питай моя придружител какво искам, просто се обърни директно и попитай мен. Помни, че просто не виждам, но чувам ясно.. Говори с мен, за да се разберем по -добре.

2. Когато вървим заедно, не ме хващай за ръцете, остави ме аз да се хвана за теб. Ще изоставам с половин крачка назад, за да се ориентирам по-лесно ако пред нас има бордюри или стълби. Не бъди прекалено предпазлив и не спирай на всяка крачка. Ходи нормално и движението на тялото ти ще ми подскаже какво да правя.

3. Когато видиш как вървя сам в подлеза, не се колебай да ми предложиш помощ. Просто докосни леко рамото ми и кажи, "Извини ме" или "Здравей", за да привлечеш

вниманието ми. Не шепни зад гърба ми, аз не съм извънземно от Космоса, от което да се плашиш, или да ми се смееш..

4. Обади се, когато влизаш в стаята, добре е да знам кой идва. Хубаво е да се представяш или да поздравяваш всеки път, когато се срещнем, в случай, че наскоро сме се запознали, за да се ориентирам кой си. . Запознай ме с други, ако има деца, и ми кажи дали има котка или куче. Насочи ръката ми към стол, за да открия облегалката му.

5. Вратите на стаи, шкафове, коли, оставени частично отворени, са опасност за мен. Създай си навик да оставяш вратите или чекмеджетата на шкафовете напълно отворени или затворени. Имам нужда от усещане за сигурност в стаята. Вещите в стаята е добре да имат определени места, за да мога да запомня кое къде се намира. Не оставяй столове или чанти по средата на стаята, защото може да се спъна в тях.

6. Имам умения за самостоятелно хранене на маса. Използвай метода на часовника, когато ми описваш храната в чинията, позицията на чашата с вода, или чаша кафе. Например ако кюфтето е в най -горния край на чинията, можеш да кажеш, че е на 12:00 ч. А ако чашата ми с вода се намира от горната лява страна, можеш да кажеш, че е на 11:00 ч. и т.н.

7. Не избягвай думи като виж, аз също го използвам. Винаги се радвам да те видя. Моето обоняние, допир или слух не са се подобрили, когато съм ослепял.

Просто ми помагат да получа повече информация и разчитам повече на тях. Това е всичко !.

8. Ако ме поканиш на гости, покажи ми къде се намират банята, килерът, скринът, прозорците и ключът за осветлението. За мен е важно да знам дали лампите светят.

9. Ако си любопитен, можем да обсъдим с теб темата за слепотата, но това е минало за мен. И моите интереси са същите като твоите. Не се страхувай обаче да задаваш въпроси! Незрящите хора сме готови да ти обясним всичко, което искаш да знаеш. По -добре е да се изясняват нещата, които не се разбират, вместо да се правят прибързани предположения. Не се притеснявай, не въпросите, а невежеството боли!

10. Моля, направи ме част от твоя свят. И аз се радвам на същите неща, които харесваш - партита, музика, кино, пазаруване и състезания. Позволи ми да участвам

във всяка от твоите дейности и ще се изненадаш, че мога да бъда забавен, както всички останали.

11. Не мисли за мен като за незрящ човек. Аз съм просто човек, който случайно е сляп.

12. Не ходи зад мен, може и да не водя. Не ходи пред мен, може и да не те последвам. Просто върви до мен, като приятел !

Слепите очи са по -добри от слепите умове.

ние, хората с увредено зрение, не сме инвалиди! ние можем, но по различен начин!!!

(от Кристина Александрова,

чрез Веска Събева )

ЖИВЕЙ ОТ ДНЕС❗💓

 

Да можех, мислех си, да почна пак живота си, отново!

Без, да допусна всички днешни грешки...

Дори и да поправя днешните,

дори да не допусна всички чужди,

пак бих допуснал, друже други грешки, нови!

Защото, да се учим с грешките си е естествено и нужно!... 

И е полезно и съвсем човешко!

Не можеш чужд живот, да заживееш на готово.

Ала не бих бил същия тогава.

Живота ни осмисля всичко сторено.

Парадоксално, всеки крах ни извисява,

щом продължим. Макар, да сме съборени.

Защото опитът е най-добър учител.

Животът чужд, тъй често е химера.

Защото всеки избор те превръща във творец, от зрител.

Ти не приемай всичко, като лъскава монета, на доверие!

В живота ДНЕС, да бъдем и творци, и главни персонажи.

Със собствени мечти, любов и сбъдване.

Със свои думи всичко, да разкажем,

е по добре, отколкото за чужди, да бленуване и мрънкаме.

Защото всяка грешка, всяко чувство ни изгражда.

И с всеки избор по-добри и силни, ще израстваме.

Да бъдеш себе си и да споделяш, по-добре е от прераждане.

А да обичаш споделено, е възможно най-прекрасното!

И за това, не скланяй ти глава!

Мечтай и сбъдвай! Със своя светлина блести, с финес!

Втори живот, не чакай за това!

Обичай, вярвай и споделяй всичко ДНЕС!

© Ивайло Апостолов 

    06.10.2025

5 ОКТОМВРИ - Международен ден на Учителя

 

"Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален"  ~Плутарх~

Всеки има в живота си поне един учител, който, да е открил и оценил вътрешният му потенциал, без значение какъв е той! И да е разпалил искрата му ❗✨

Благодаря на всички мои Учители, които ми показаха искрата у себе си, и разпалиха моята❗

Най-сърдечни благопожелания и на всички Учители, които правят със сърце и ерудиция същото, за децата ни❗💞

ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА УЧИТЕЛЯ ❗🍀🔔🍀

____________

💐Международният ден на учителя се празнува на 5 октомври по препоръка на ЮНЕСКО, откогато и се отбелязва ежегодно в над 100 страни по света. Целта на празника е да изрази почит към учителите за техния всеотдаен и неуморен труд, като същевременно подчертава важната роля на професията в изграждането на обществото и бъдещето на всяка нация. 

Притча за усмивката

 

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.

Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.

Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.

Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.

Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”

През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”

Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всички от които могат да променят един живот.

Източник: women.bg

сн. Internet 🛜 

УСМИВКАТА

Всяка година, в първият петък на октомври отбелязваме Международният ден на усмивката 😄❗

Дано #всички имаме повече споделени моменти на радост и да ги ценим по достойнство ❗

УСМИВКАТА 

(NAW 🆕 )

Усмивката, разказва една легенда стара,

родена е от първия лъч слънчев, на разсъмване,

от щипка обич светла, от две-три капки вяра,

и шепа обещание, за сбъдване.

Усмивката изгрява и няма предразсъдъци.

Тя всекиго приема безусловно.

Усмивката ти дава криле. Променяш ръста си.

И болките лекува чудотворно.

Усмивката познава десетки тайни истини

и пътищата направо към сърцето.

Усещаш я, когато е плаха и неискрена

или е лицемерна и превзета.

Усмивката променя света и мирогледа ти.

Тя толкова обича, да споделя!

И както слънцето оглежда лице в слънчогледа,

с нея душата ти лети към апогея.

Усмивката е най-универсалният език.

Привързва тя сърцата ни с добро, едно към друго.

С любов и доброта тя озарява твоят лик.

И за човечността е най-истинското чудо.

И за това, на пук на всичките злини

и завист, УСМИХНИ СЕ❗ УСМИХНИ😄❗

© Ивайло Апостолов 

    03.10.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

За съжаление, днес много експерти в хуманитарните професии забравят, че те са именно такива! 

Не малка част, се комерсиализират. 

При други, просто в рутината или забързаното, претоварено и напрегнато ежедневие постепенно човечността угасва!... Но и едните, и другите забравят основният принцип при всички хуманитарни професии - "Да не вредиш, с действие или бездействие❗"

Това е един блестящ пример, за лекар с мисия или както казват руснаците "Лекар ,от Бога!" 💛

 Това е, Докторът на бедните - Мохамед Машали. 💞

В течение на кариерата си, д-р Мохамед Машали се е прославил с това, че е оказвал медицинаска помощ на жителите на бедните селца, намиращи се наблизо до мястото му на живеене в Танта.

Той бил специализиран в ендемичните болести, биларгии и глистни заболявания, които като цяло поразяват бедните.

Според информацията за него, той взимал от пациентите не повече от 10 египетски фунта за преглед, за разлика от колегите си, които взимат по 400 фунта.

Понякога се е отказвал от заплащане и сам купувал на пациентите лекарствата.

Веднъж в интервю, на въпроса защо взима само по 10 фунта (0,62 долара), той отговорил: "Защото хората са бедни, а аз сам израстнах в бедност. Преди баща ми да почине, ми каза, че трябва да се грижа за бедните."

"Не искам кола, дълга 10 метра или костюм за милион или хиляда фунта. Или нещо подобно. Доволен съм и на малките неща. Стига ми сандвич с флафел."

Машали също така казвал, че жена му живее добре, а на децата му е комфортно.

Машали си спомнял, че за неговата работа получил мотивация от случката с малко момче, което умолявало майка му да му бие инжекция с инсулин заради диабета му, но тя му отказала, защото, ако купела инсулин, не би могла да купи храна за братята и сестрите му.

Имала пари само за хляб и фалафел.

Момчето се самозапалило, казвайки на майка си, че щом е така, то не желае да е тежест за семейството, и го прави, за да могат братята и сестрите му да имат какво да ядат. Извикали Машали, но не могъл да спаси момчето и то издъхнало в ръцете му.

"От този ден се заклех, че се посвещавам да служа на бедните" - казал той в интервю за Deutsche Welle.

По-късно добавил: "Медицината е хуманитарна професия, а не комерсиална."

"Един от докторите, от които съм се учил в университета, веднъж ми каза: 

"Ако възнамерявате да се занимавате с медицина, за да си построите къща или да си купите впечатляваща кола, не учете медицина. По-добре отидете на фондовата борса или в международна търговия."

Този човек със златно сърце помага на бедните до последно. Той умира на 28 юли 2020 г. на 76 годишна възраст.

( Чрез: Калин Великов Красимиров )

И ТОВА, ЩЕ МИНЕ

Отминава всичко - щастие, тъга.

Бурята утихва, ражда се дъга.

Страдал си до вчера, днес е вече минало.

Ти не позволявай нищо, да те срине!

Просто напомни си: И това, ще мине!

Всичко е до време - Устреми, падения.

Всеки избор има своето значение.

Своите последствия, всякое решение.

Не търси вината, нито извинения!

Може още утре, може след година...

Просто не забравяй : И това, ще мине!

Изгреви и залези. Пролетни и есени.

Има и в страданието смисъл и в песните.

Дават мъдрост загубите... Щастието, вяра.

Безпристрастен знай е, на съдбата зара.

Пулс докато имаш, няма да загинеш.

Просто не унивай: И това, ще мине!

Всеки губи пътя някога в мъглата.

Или в кръстопътя, хваща през житата.

Не във съвършенството смисълът се крие.

Всеки в своята тленност, сам ще го открие.

Просто със достойнство мини през годините.

Не губи надежда: И това, ще мине!

Няма нищо вечно. Суета и прах.

Прекрачи с човечност ти през всеки страх.

Само в неизвестното, преоткриваш себе си.

Просто влизай с честност ти във всички ребуси.

Сбъдвай, наслаждавай се и прави добро.

Щом не ти изнася знай, не си дърво.

Следва своят ритъм нашият живот.

Не предавай никому своя, за хомот.

Страстно ти обичай и мигът споделяй.

Не отлагай Утре-то нито за неделя.

Сбъдвай ДНЕС мечтата си, даже да се срине.

Запиши в главата си: И това, ще мине!

И помни, че даже непрогледен мрака

пак избутва времето. Времето не чака.

Ти не го пилей ни миг в самозаблуди.

Искаш, да успееш - трябва малко лудост.

Трябва много вяра и сърце, в творбата ти.

Сам ковеш крилете си в полет към мечтата си.

По-добре, да пробваш и да не успееш,

нежали живота си в страх, да изживееш.

Ако си споделял, ако си обичал.

Ако си раздавал, ако си се вричал

и си изпълнявал, диря си оставил.

Никой друг съдбата ти знай, не е орисъл.

Минал е живота ти в щастие и смисъл.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    02.10.2025

Вълшебният приказен разказвач - Ханс Кристиан Андерсен

 

Ханс Кристиан Андерсен

 Световноизвестният датски разказвач на истории Ханс Кристиан Андерсен пише първите си творби на десетгодишна възраст. Роден е в бедно семейство с любяща, любезна майка, която е критик и ценител на първите му творби. Ученето в училище не беше лесно за него, тъй като абсолютно не беше податлив на грамотност (по онова време те още не знаеха, че подобно явление се нарича дисграфия). Ханс успя да получи само основни познания по аритметика и правопис и въпреки това неговите творби са наистина брилянтни. Противно на общоприетото схващане, че човек с дислексия не може да бъде писател, историята отново представя приятна изненада за човечеството. Андерсен притежава романи, пиеси, пътни бележки, стихотворения. Въпреки това, в литературата и за широката публика той е бил и остава преди всичко автор на приказки и разкази, които съставляват 24 сборника.

 Син на беден обущар, роден в малка къща под керемиден покрив в град Оденсе, той рано усеща привличане, далеч от скромната роля, която му е била предназначена в живота: да наследи работата на баща си. Добре развитото въображение, толкова присъщо на дислексичната ребека и мечтателната му душа, беше омагьосано от театъра. Тийнейджърът Ханс Кристиан, едва на 14 години, пътува до Копенхаген, за да стане актьор. Той не се качи на сцената, но наивните му драматични „опити за писане“ привлякоха вниманието на ръководството. Отначало в Копенхаген се разпространяваха слухове за зашеметяващо неграмотен автор, а един от местните вестници дори публикува критична статия, в която журналист пише, че човек, който се присмива на родния си език, не може да бъде писател. Но талантът или „Дар от дислексия“ печели и Андерсен получава стипендия и право на безплатно обучение в латинско училище. Като студент той пише забавна и щедра книга „Пътуване пеша от канала Холмен до източния нос Амагер. Именно тук зърната започват да покълват лесно, от които по-късно ще пораснат златните класове на неговите омайни приказки. Потвърждавайки добре известните думи на Тургенев, изречени много по-късно, че е невъзможно да се напише добра проза преди тридесет. Андерсен, веднага след прага на тридесетте си години, си позволява да стане такъв, какъвто е бил всъщност. Като от рог на рог паднаха „Кремень“, „Вълшебен хълм“, „Принцесата и граховото зърно“, „Малката русалка“ и други шедьоври, съставили три тома на „Приказки, разказани за деца“.

 Андерсен винаги е обичал и познавал народната приказка, на тази солидна почва разцъфтява големият му талант. Човек не може да се съгласи с тези, които свеждат творчеството на Андерсен само до фолклорна традиция. Той се разделя с магьосници, феи, кралици на въображаеми държави, приказни гори и води, привлича го околните, хора от плът и кръв, с техните грижи, радости, неприятности и надежди, с тяхното достойнство и несъвършенство, с тяхната не проста съдба. Самият Андерсен каза за това по следния начин: „Няма по-добра приказка от тези, които самият живот създава“.

 Той се раздели с приказни реквизити и неизменно щастливи краища. Това златно правило беше променено от разказвача на деца в „Малката русалка“. По този начин той спря да се обръща към тях само към деца, не изключвайки, разбира се, тях от своите читатели. Дълго време искаше да говори с унила тъга, възрастни. Андерсен пише прозаични басни, алегории, кратки новели, просто истории, в които понякога се запазва страхотен тон, но от приказката няма нищо друго. И нарече по-късните си творби не приказки, а истории.

 Той майсторски, с характеристиката на дислексиците, образното мислене, комбинира два плана - магически и ежедневен. Ежедневни подробности, понякога хумористични, като „почетни стриди“ на опашката на благородна леля-русалка, естествено се въвеждат в приказния сюжет на „Малката русалка“. Поетичната структура на тази любовна песен почти не намалява, но за читателя всичко това придобива чертите на реалността, а неземната любов на малката русалка към принца е вкусът на сродни мъки. В същото време той знае как в скучното ежедневие на заобикалящите го предмети от бита да открие чудотворното, да извлече поетичен смисъл от игла за миг или стара нишестена яка. Най-често Андерсен използва тази техника за сатирични цели: хуманизира неживите предмети, осмива и осъжда невинната им същност, а човешките пороци: арогантност, самохвалство, личен интерес, суета. Случвало се е, че същата техника Ханс Кристиан е възвишавал най-ценните човешки качества: издръжливост, смелост, лоялност, социална полезност. Творчеството на Андерсен е литературно чудо! От датския магьосник сме наследили немалко такива чудеса: „Снежната кралица“, „Непоколебимият калайджийски войник“, „Новата рокля на краля“, „Диви лебеди“, „Грозното патенце“, „Свинарчето“, „Галоши на щастието“, „Малката русалка“ "," Принцеса на граховото зърно ". Много имена отдавна са станали домакински имена. Колко често без колебание, когато говорим за капризен човек, казваме: „принцесата и граховото зърно“, а когато описваме смел човек, няма по-висока похвала от „непоклатимия калайджия“. Човечеството може да бъде лишено от такива великолепни образи, ако не е в природата, „Дарът на дислексията“.

Към оригинала