НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ

И стана Ден трети, от декември❗

Ден за размисъл ❗

Ден в който според едно решение на ООН си спомняме, за онези, които гласно или негласно, понякога с думи, друг път с действия, на най-често с бездействие и игнориране, в душите си етикиране като не-валидни❗ Спомняме си, че и те също са хора ❗💞 А дали си даваме сметка през останалите 364дни от годината, че  стигмата към другите, оставя най-тежкото клеймо в собствените ни души!?...

Ден в който всъщност трябва, да си спомним, че ВСИЧКИ СМЕ ХОРА и като такива, всички сме несъвършени. Че всички носим в душите си едно и също и копнеем, за едно и също през ВСЕКИ ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА СИ❗ И заслужаваме, да бъдем приети и подкрепени такива, каквито СМЕ❗... ВСИЧКИ, без изключение ❗💞 

Ден в който трябва, да се припомним, че вярата, надеждата и любовта, крепят всички ни. Държат ни заедно и ни движат напред. Но че майка и на трите е мъдростта❗💞 

Днес не е празник, а ден за равносметка❗

И може би, за промяна към по-добро ❗💞

👫💞🧑‍🦽

НАДЕЖДА, ВЯРА И ЛЮБОВ 

Не мога, да направя средата по-достъпна.

Не мога чужда болка, да облекча, като с вълшебна пръчица.

Но мога ясно, да покажа безотговорността престъпна,

която често води душите до безпътица.

Не мога, да изцеля телата и душите ви.

Не мога, да ви вдигна на крака.

Но мога, да отнема малко от болката в дните ви.

Да ви изслушам мога и да летя с вас в мечтите ви.

И в бездната на самотата, да ви подам ръка.

Не мога, да направя хората по-съпричастни и човечни,

отколкото им позволява предразсъдъка.

Но мога, да опитам, да постопля душите им премръзнали и грешни.

И малко светлина, да хвърля към здравото в разсъдъка им.

Да им разкажа вашите тегоби и победи 

с различното... За всичко, което те приели са за даденост .

Не мога аз, да давам на никого съвети.

Но мога, да покажа вашата сила и отдаденост.

Да съживя не мога душите, вече мъртви,

изгнили вътре и отекващи на кухо.

Ала от вярата, ръждата се надявам, да изкъртя,

и да разпаля искрицата човечност, със силният ви дух!

А всеки носи сам глава, на раменете си.

И може сам, да носи отговорността за избора.

За да намери онази Искра човечна в сърцето си.

И да се потопи отново на любовта в извора.

Аз твърде силно вярвам още, в любовта у хората,

защото са по Негово подобие създадени.

Под пластовете страх и гняв, под смъртната умора

ще бъде тя излъскана и на повърхността извадена.

И се надявам искрено, дълбоко в сърцето си,

че някога, ще стане! И дано!

С една искра в гърдите си и слънце в небето си

бе стигмите, ще бъдем всички наистина едно!

Защото любовта множи се, 

а всяко сторено добро се връща!

И само заедно израстваме! А най-дълбоко в душите си,

копнеем за едно и също❗💞

© Ивайло Апостолов 

    02.12.2025

ДОБРОТА Е СИЛА

Утре е Щедрият вторник❗💞
Денят, който идва, за да ни напомни, че любовта и добротата са наша най-дълбока и съкровена същност. Че нуждата от принадлежност е основното свързващо звено помежду ни. А съпричастността и състраданието към ближния, особено към нуждаещите се, са основата на всяка общност❗
Утре е денят, който ни напомня, че трябва, да вървим с отворени сърца един към друг всеки ден. Да си протягаме ръка, в нужда и да се подкрепяме, защото 

ДОБРОТАТА Е СИЛА

💞💞💞

Добротата не бъркай със слабост!

Тя не е ехо от страх и вина.

Да се усмихваш, щом боли, е нужна храброст.

Като да тръгнеш с нищетата на война.

Когато в теб кипи, да замълчиш.

Да устоиш, когато ти се иска, да си тръгнеш.

На всеки натиск, ти да издържиш...

Достойнството изисква, да обръгнеш.

Спокоен да останеш, щом крещят.

Невъзмутим, да не отстъпиш пред простака.

Да не отвърнеш, щом те наранят,

макар да можеш само с думи, да ги смачкаш.

Добро да сториш, тихо и без шум,

като запазиш нечие достоиноство,

Ръка да подадеш на бетстващ странник, по незнаен друм.

Да се раздаваш, без да си богат, приятел, е геройство.

Да се изправиш, след поредният подложен крак.

Смирен, да си останеш и в успеха.

Да можеш, да простиш на своя враг.

И на приятел в скръбен миг, да си утеха.

Да утешиш невинен детски плач.

Вместо възмездие, да бъдеш вдъхновение.

Да си спасител, наместо палач,

е ежедневен избор и съзнателно решение.

Тъй често стига просто, да си мил.

Да не отстъпиш, щом любим човек е в бедствие.

Да молиш прошка, щом си съгрешил

и да поемеш отговорност, за последствията.

Да си добър, не те прави по-малък,

както успехът, не е светотатство.

Човечността, не те прави слаб и жалък.

В Добротата най-много израстваме, братко.

Добротата е чиста любов,

не очакваща нищо в замяна.

Добротата е тих благослов

и прощава, дори и измяна.

Но не бъркай доброто, с наивност.

То сърце е и мисли без корист.

То е личен съзнателен избор.

Съпричастност към чуждата орис.

И с циничност недей се отнася.

Имай граници и уважение,

към Добротата. Че тя е компаса

сочещ всеки възход и падение.

И недейте с пълни шепи, да грабите

от добряка утолил вашата жажда.

Добротата кураж е, не е за слабите.

Избор с достойнство, да подкрепяш и да изграждаш.

🍀🍀🍀

 © Ивайло Апостолов 

       29.11.2025

НОВО КАЧАЛО

Когато рутината те убива

с уютният си, сигурен комфорт.

Край тебе всичко пъстро става сиво 

и губиш вкус и сили, за живот.

Когато всичко бавно губи светлината

и смисъла си. Само "Трябва!" чувстваш, по принуда.

Щом "Днес" и "Утре" губят се в мъглата.

Не чакай повече разсъмване, "като по Чудо"!

Мечтите ти, когато бавно тлеят,

а огънят у теб едва мъждука,

не чакай вече Слънце, да изгрее!

Стани и сам с Неволята дири сполука!

Не чакай ни късмета, ни съдбата,

да променят агонизиращото настояще.

като Мюнхаузен, дръпни се за яката.

Не позволявай друг, в съдбата ти, да дращи!

Защото Ти си сценариста и героя

в романа на живота си. Не кръшкай!

Да, сух не ще излезеш от пороя.

Но в буря се каляваме, по мъжки!

Помни! Не си "спасителят в ръжта",

да грижиш и спасяваш вечно всички.

Живота си красиво изпиши, 

без многоточия и без кавички.

Свободен си. Танцувай под дъжда!

В живота си най-ценният си ти.

И тез' в които с обич утрото ти се оглежда.

Душата е родена, да лети.

Пълзи ли дълго в кал, разяжда я ръжда.

Ти не губи надежда!

И вяра не губи... и любовта.

Защото тя е истинското чудо.

В любов се раждат мъдростта и дързостта.

Ала и малката искра градивна лудост.

Знай, щастието ти е в твоите ръце!

Сами го правим, да ни е по мярка.

Когато вложиш разум и сърце,

не може, да не топли нежно. И огрява ярко.

Не знам рецептата, за щастие. Уви.

Упътване за ползване и схема, също няма.

Ала не ще, да спре със сигурност сърцето, да кърви,

ако не се раздигнем от дивана.

© Ивайло Апостолов 

     24.11.2025

СИЛНИТЕ ХОРА

сн. Internet 🛜 

(страница на едноименната игра)

"Човек плаче не защото е слаб, а понеже е бил силен твърде дълго време"

 Джони Деп. 

📚📖📚

Тъй често самотни са силните хора.

Не крачи до тях никой редом, в крак.

Един изостава, друг търси опора,

но страдат сами неразбрани в мрака.

И никой не вярва, че също са хора

и водят сами свои лични борби.

Понякога падат от смъртна умора.

Сами се привързват и пак литват сами.

И никой не вярва, че може, да страдат.

или по човешки съвсем, че кървят.

"Стегни се!" им казват. Ти можеш и Ада

дори, да пребродиш и литнеш назад.

Тъй често самотни са силните хора.

Самотни във болка. Самотни в борба.

И всеки очаква и взема по толкова,

че често и в тях не остава искра.

И пак, сбрали сили, дори на колене

разпалват от въглена тлеещ пожар.

От пепел прераждат се пак, като Феникс.

Пак блесват и топлят - огнище и фар.

И стряха и вяра, за всекиго в нужда.

Докато изтлеят в пожара сами.

Докато спасени от тях, като чужди

минават край тях, без да трепнат дори.

И тъй, неразбрани и страдащи тихо

Угасват забравени, в страни от тълпата,

намерила друг, за когото да вика.

И той, да се жертва, до смърт, без отплата.

© Ивайло Апостолов 

    19.11.2025

ТЕ ВРЪЩАТ МИ ВЯРАТА❗

Не всичко е пари, приятелю!

Не всичко се купува.

Макар, че без пари, приятелю,

по-трудно съществуваме.

Но можеш ли с пари, да купиш 

безусловна любов и загриженост?

Чиста съвест, ще можеш ли ти, да откупиш 

или дни от живота си детски безгрижен?

Ще смениш ли три сребърника, за чест и достойнство,

че душата ти толкоз ли чини?

Ясен разум,.. морал (без лъжи и притворство)

уважение,..  без задни мисли и скрити причини...

Колко струва куража, да си себе си - искрен

и смирен, да намериш своя вътрешен център?

И спонтанната радост, да се чувстваш единствен.

В нечий мисли и чувства, да си ти епицентър.

Да си купиш характер, колко мислиш ти струва 

във жълтици например? ... Кисия !?

Да си за някого пример, дали се купува ?...

( Не е нужно, да бъдеш мисия! )

Маниер, ще си купиш... Възпитание

можеш ли, да заемеш, за нещо в замяна?

А лоялност, човечност или пък доверие,...

( Както можеш, да купиш измяна. )

Естетически усет, на пазара продават ли?

Собствен стил, да си купиш приятел.

Споделен миг на щастие, парите решават ли?...

Или чисто сърце на мечтател!?

Да! Не всичко с пари се купува, приятелю.

И не всеки човек, се продава.

Точно тези, които си знаят цената,

са безценни. Те връщат ми вярата❗

© Ивайло Апостолов 

   13. 11. 2025

И ЗАПОЧНИ, ДА ПИШЕШ БЪДЕЩЕТО СИ НА ЧИСТО❗

КОГАТО видиш, че нещата не вървят,

когато се опитваш, но не става...

КОГАТО си възлюбил своя брат,

но видиш, че използван си и не си заслужава...

КОГАТО се почувстваш неценен

и не забелязват твоите усилия,...

КОГАТО си от другите обезличен,

с напразен гняв изпълнен и безсилие...

Остане ли нечуван твоят глас,

обсебват ли добрите ти идеи...

Посочи ли ти твоя вътрешен компас,

че си отвъд моралните си паралели...

КОГАТО против принципите си вървиш

и правиш ти компромис, след компромис

когато спреш в тълпата, да блестиш

и между въглените, криеш блясъкът на оникс,

за да не бъдеш "черната овца",

за да не си отхвърлен, сам и неразбран!...

КОГАТО между вкаменените сърца,

горят у теб по висините страст и плам...

КОГАТО се раздаваш безусловно,

но повече очакват във замяна...

КОГАТО чувстваш жилото отровно,

на нечие притворство и измяна...

КОГАТО дириш пътища към своя ближен,

но удрят всички опити на камък...

КОГАТО чувстваш как живота покрай теб се ниже,

а кислород не стига, за душевният ти пламък.

КОГАТО се почувстваш сам, сред чужди

и губиш смисъл, цели и посока...

Нехаят ли, за простите ти нужди

или към тебе гледат от високо...

Почувстваш ли се, себе си предал

или към най-значимите в живота ти измяна,

последвай свойте принципи и вътрешен морал

братле! Отдавна ти е време за промяна!

Тогава страницата отгърни❗

Изписан е на миналото листа.

Вземи се ти в ръце и пак напред тръгни.

И започни, да пишеш бъдещето си на чисто❗

Не си дърво, последвай ново висини❗

© Ивайло Апостолов 

    01.11.2025

КОГАТО...

КОГАТО интересите станат по-важни от човешкият живот...

КОГАТО личната изгода стане по-значима от морала...

Очакванията на тълпата, щом превърнат се в хомот

и лицемерието тиранията възвеличава...

КОГАТО личният комфорт стане по-ценен от справедливостта...

Лъжецът, щом почтеността ти поругава...

КОГАТО всяка личност се обезличава...

КОГАТО нечия слава задуши гласа на съвестта ...

КОГАТО заглушена е от арогантността,

и очевидецът гласът си на безценица продава...

КОГАТО Егото ти, смачка доблестта,

а добродетелта върви с наведена глава.

Успехът стане ли от щастието по-значим,

а популярността ти, от достойнството по-важна...

Доброто почне ли, да се разсейва яко дим 

а пък негодникът , да си придава важност...

Изтлее ли в душата ни човечността

и станем ли, към чужда болка безразлични...

Развихрят ли се подлостта и користта,

безчувствени, безлични и цинични...

Вземат ли връх гнева и завистта...

Останем ли пред злото безучастни

знай, вече сме прекрачили ръба на пропастта,

преврънали се в негов съучастник.

Тогава друже мой, бъди нащрек,

защото любовта е вече мъртва и непоправими грешките.

Тогава и обикновеният човек

загубил е в душата си човешкото.

© Ивайло Апостолов 

   28.10.3025

ЩАСТЛИВИ 18, РАДОСТ НАША❗💐💓🙏⚓🍀

(На любимият ми първороден син❗💓

Здравей, дерзай и сбъдвай❗

Честит Рожден Ден❗🍀)

Кога порасна, първородна наша радост!?

Кога разцъфна пъпката в плод?

Като дълго очаквана награда...

Любов и смисъл в нашият живот!

Днес стъпваш на последното стъпало 

на детството немирно, босоного.

Пази душата си и мислите си в бяло.

Искрата му пази, благословен от Бога!

Сълзи и смях, усмивки и сълзи

и много загуби и камъни в житейския ти друм,

превърнаха те в този, който си -

Любящ Човек, с добро сърце и бистър ум.

Ти вярата в гърдите си пази,

в доброто. Още, силните криле.

Мъжът помни, че без достойнство не тежи

и пред безчестния той, не превива колене!

Неправдата не подминавай безучастно!

Дръж съвестта си, с зорко виждащи очи!

Изказвай ясно мислите си гласно,

макар че истината често ни горчи!

Върви с високо вдигната глава!

Макар, че бурите най-силно брулят върховете!

На падналият духом, дай ръка!...

Създай си дом, с деца и животинка или цвете!

Създай си щастието с някой, който те обича

и те приема, без да те променя.

Щастлив бъди Днес ти, дори и неприлично 

за завистливците. "Щастливи" няма в минало, нито пък във бъдеще време.

Добре дошъл в света на възрастните, радост наша!

Не ще е лесно, нито безметежно, знай!

Но няма трудности, които да ни плашат

дори, да е корав коматът и горчиви чашите!

Защото сме до теб и те обичаме без край!

© Ивайло Апостолов 

     26.10.2025

🩵🩵🩵

И ЕСЕНТА НАХЛУ В ДУШАТА ВИ СЪС ЩУРМ..

И есента нахлу в душата ми със щурм.

С къдрици разпилени, в злато от листа попарени.

С вихрушка невъздържана и много шум.

Разбърка умореният ми ум

и смачка недопушената си цигара.

Прегърна ме със пъстър листопад.

Косата ми разроши с буен вихър.

И в миг застина все забързаният Свят

край мен и стана пасторално тихо.

А тя, приседнала на пейката до мен

в ухото ми прошепна: "Не тъжи!"

До теб съм! Днес и в утрешният ден...

Не ще премръзваш от обиди, хули и предателски лъжи❗

Повярвах й! Нали съм оптимист.

В доброто вярвам, въпреки калта

изпръсквана връз белият ми лист.

И въпреки ножовете в гърба,

след лицемерни думи и усмивчици фалшиви,

от хора, на които давал съм ръка!

Спокойно спете вий, безскрупулно успали съвестта си.

Аз няма, да се дам приживе❗

© Ивайло Апостолов 

    20.10.2025

АКО НАМЕРИШ НЯКОГО ДО СЕБЕ СИ ...

( На всички Човеци с големи сърца, които срещаме по пътя си и връщат вярата ни в Доброто, в Хората и във възможността нещата, да се случват❗💓)

Ако намериш някого до себе си,

с който душите ви вибрират в едно,

по-лесно се разплитат всички ребуси

и в "ще" израства всякое "дано"!

Стопяват се все повече съмнения

и все по-често искаш, да летиш

отвъд все повече ограничения!

Все по-свободен, можеш, да простиш,

разбрал, че стигмите са просто чужди мнения

и страхове, които искат, да пълзиш.

Защото всеки вземащ собствени решения 

и имащ смелостта, да бъде себе си, блести.

Той осветява техните съмнения,

и сенки в хилавите им души.

Защото всеки, който се променя

утопията вътре в тях руши.

А ако друг край немощната им снага израства,

във собствените си очи изглеждат малки.

В света на сенките, лъчът е светотатство,

защото в светлината му сами се чувстват жалки.

Ако намериш някого, с когото

обичате еднакво Светлина 

и вплели заедно крило в крилото

с добро летите и прегръщате мечтата си.

Ако намериш някого, с които 

споделяте и злото и доброто.

Добро и обич все се удвояват.

А злото сякаш се изпепелява...

За дребните неща сте благодарни,

защото сте отворили сърцата си.

И даже някога, да паднете попарени,

пак ще възкръснете, по-силни на крилата си...

Светът край вас със малки стъпки се променя.

Разцъфва някак пъстър и различен.

И кръгозора, подир облачното време

расте по-слънчев, по-добър и по-обичан.

И тъй, напук на всички страхове и предразсъдъци,

напук на всички клетви, мрачни песимисти,

човечеството се издига плахо в ръста си

малко по-мъдро, по-човечно и по-чисто.

© Ивайло Апостолов 

    13.10.2025

ЖИВЕЙ ОТ ДНЕС❗💓

 

Да можех, мислех си, да почна пак живота си, отново!

Без, да допусна всички днешни грешки...

Дори и да поправя днешните,

дори да не допусна всички чужди,

пак бих допуснал, друже други грешки, нови!

Защото, да се учим с грешките си е естествено и нужно!... 

И е полезно и съвсем човешко!

Не можеш чужд живот, да заживееш на готово.

Ала не бих бил същия тогава.

Живота ни осмисля всичко сторено.

Парадоксално, всеки крах ни извисява,

щом продължим. Макар, да сме съборени.

Защото опитът е най-добър учител.

Животът чужд, тъй често е химера.

Защото всеки избор те превръща във творец, от зрител.

Ти не приемай всичко, като лъскава монета, на доверие!

В живота ДНЕС, да бъдем и творци, и главни персонажи.

Със собствени мечти, любов и сбъдване.

Със свои думи всичко, да разкажем,

е по добре, отколкото за чужди, да бленуване и мрънкаме.

Защото всяка грешка, всяко чувство ни изгражда.

И с всеки избор по-добри и силни, ще израстваме.

Да бъдеш себе си и да споделяш, по-добре е от прераждане.

А да обичаш споделено, е възможно най-прекрасното!

И за това, не скланяй ти глава!

Мечтай и сбъдвай! Със своя светлина блести, с финес!

Втори живот, не чакай за това!

Обичай, вярвай и споделяй всичко ДНЕС!

© Ивайло Апостолов 

    06.10.2025

УСМИВКАТА

Всяка година, в първият петък на октомври отбелязваме Международният ден на усмивката 😄❗

Дано #всички имаме повече споделени моменти на радост и да ги ценим по достойнство ❗

УСМИВКАТА 

(NAW 🆕 )

Усмивката, разказва една легенда стара,

родена е от първия лъч слънчев, на разсъмване,

от щипка обич светла, от две-три капки вяра,

и шепа обещание, за сбъдване.

Усмивката изгрява и няма предразсъдъци.

Тя всекиго приема безусловно.

Усмивката ти дава криле. Променяш ръста си.

И болките лекува чудотворно.

Усмивката познава десетки тайни истини

и пътищата направо към сърцето.

Усещаш я, когато е плаха и неискрена

или е лицемерна и превзета.

Усмивката променя света и мирогледа ти.

Тя толкова обича, да споделя!

И както слънцето оглежда лице в слънчогледа,

с нея душата ти лети към апогея.

Усмивката е най-универсалният език.

Привързва тя сърцата ни с добро, едно към друго.

С любов и доброта тя озарява твоят лик.

И за човечността е най-истинското чудо.

И за това, на пук на всичките злини

и завист, УСМИХНИ СЕ❗ УСМИХНИ😄❗

© Ивайло Апостолов 

    03.10.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

И ТОВА, ЩЕ МИНЕ

Отминава всичко - щастие, тъга.

Бурята утихва, ражда се дъга.

Страдал си до вчера, днес е вече минало.

Ти не позволявай нищо, да те срине!

Просто напомни си: И това, ще мине!

Всичко е до време - Устреми, падения.

Всеки избор има своето значение.

Своите последствия, всякое решение.

Не търси вината, нито извинения!

Може още утре, може след година...

Просто не забравяй : И това, ще мине!

Изгреви и залези. Пролетни и есени.

Има и в страданието смисъл и в песните.

Дават мъдрост загубите... Щастието, вяра.

Безпристрастен знай е, на съдбата зара.

Пулс докато имаш, няма да загинеш.

Просто не унивай: И това, ще мине!

Всеки губи пътя някога в мъглата.

Или в кръстопътя, хваща през житата.

Не във съвършенството смисълът се крие.

Всеки в своята тленност, сам ще го открие.

Просто със достойнство мини през годините.

Не губи надежда: И това, ще мине!

Няма нищо вечно. Суета и прах.

Прекрачи с човечност ти през всеки страх.

Само в неизвестното, преоткриваш себе си.

Просто влизай с честност ти във всички ребуси.

Сбъдвай, наслаждавай се и прави добро.

Щом не ти изнася знай, не си дърво.

Следва своят ритъм нашият живот.

Не предавай никому своя, за хомот.

Страстно ти обичай и мигът споделяй.

Не отлагай Утре-то нито за неделя.

Сбъдвай ДНЕС мечтата си, даже да се срине.

Запиши в главата си: И това, ще мине!

И помни, че даже непрогледен мрака

пак избутва времето. Времето не чака.

Ти не го пилей ни миг в самозаблуди.

Искаш, да успееш - трябва малко лудост.

Трябва много вяра и сърце, в творбата ти.

Сам ковеш крилете си в полет към мечтата си.

По-добре, да пробваш и да не успееш,

нежали живота си в страх, да изживееш.

Ако си споделял, ако си обичал.

Ако си раздавал, ако си се вричал

и си изпълнявал, диря си оставил.

Никой друг съдбата ти знай, не е орисъл.

Минал е живота ти в щастие и смисъл.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    02.10.2025

ЖИВЕЙ❗

 

Живей така, сякаш живота ти е само този миг.

Като примигване на детските ресници .

Като отекващ от върха победен вик

и като полетът безбрежен на свободна птица.

Живейте, сякаш в сърцето ви разцъфва вечна пролет.

Сякаш единствено за вас, върти се в този миг Земята.

Сърцето ви, ще бъде ваш компас по пътя ви нагоре.

Копнежът, ще е вятърът в платната.

Напълно се отдайте на мига,

забравили за бъдеще и минало.

Забравили за болка и тъга.

За да пламти сърцето ви, преди жарта, да е изстинала.

Живейте, сякаш никога не сте се чувствали изгубени.

Не са ви жертвали... Не сте разбивани на пух и прах.

Сякаш не сте били предавани, ругани и охулени,

Сякаш не сте изпитвали вина и страх.

Живейте с цялото си същество! Като зората,

която ражда всеки следващ ден.

Помнете, всяко утро побеждава тъмнината.

Зарастват наранените криле.

Сякаш не са ви глождили съмнения, живейте!

Сякаш не са затръшвали в лицето ви вратата.

Дори искрата ви, да задушават, пак не тлейте.

Сияйте! В бурята заражда се дъгата. 

Живейте с вяра, днес дори да сте унили,

вложете любовта и сетните си сили

и с утрото Света ще бъде по-голям, приветлив и красив.

И всеки следващ ден, ще бъде по-щастлив.

Бъдете себе си! На пук на всички клевети и суеверия

бъдете искрени и ще печелите доверие.

Събуждайте се с ясни мисли и заспивайте със чиста съвест вечер.

И тъй, уверени в спокойствие, ще стигнете далече.

Живейте тъй, сякаш изобщо няма утре.

С любов и вяра, с прошка, с благодарност... без каприз.

И даже Бог, на пук на всички завистливи, злобни му*ри,

ще ви извика пак на сцената, за БИС❗

П.П.

И този миг на щастие споделяйте с любимите си хора.

Защото те са ваше настояще, бъдеще, ваш смисъл и опора.

Свободно рейте се, над злободневните неща.

Преследвайте поредната мечта,

но не губете почва под краката.

Човек се извисява най-високо, когато е най-здраво стъпил на земята.

© Ивайло Апостолов 

   22.09.2025

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО

Кръстовден ден е❗🙏

Днес, на кръстопътя между лятото и есента и точно преди началото на новата учебна година поздравяваме #всички вас приятели с последното ми стихотворение и ви пожелаваме, да бъдете себе си и да позволите и на другите, същото❗

Да приемате човека и всеки такъв какъвто Е ❗💞 И ПРАВЕТЕ ДОБРО, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ❗💞

📚📖📚

Всеки от нас повече сигурност търси,

но никой не ни дава гаранции.

От страховете си, можем ли, да се отърсим?

Да мечтаем и надскочим собствените си граници.

Никой не ти обещава, че любовта, ще бъде споделена,

но въпреки това, не се страхувай, да обичаш.

Никой не ти обещава, че душата ти няма, да бъде наранена.

Но обичай, защото времето не спира между пръстите ни, да изтича.

Никой не ти обещава благодарност,

за доброто.

Въпреки това, прави добро

и за стореното, бъди благодарен!

Никой не ти обещава вярност, 

за мъжеството.

Въпреки това, постъпвай винаги правилно, защото

човек трябва, да върви винаги гордо изправен.

Никой не ти обещава щастие.

Въпреки това, дарявай усмивки.

Бъди усърден, особено пред препятствие.

Въпреки, че завистта не познава почивка.

Никой не ти обещава втори шанс 

и за грешката, прошка.

Въпреки това, не се страхувай, да сгрешиш

и да поемеш отговорност.

На се страхувай, да се довериш, в аванс.

По-добре сам, да решиш

и да действаш, вместо да се снишиш

позорно.

Или да бъдеш нечия чужда маша или подложка.

Никой не ти обещава щастие, успех и любов на тепсия.

Трябва сам, да им отвориш място и да ги отглеждаш всеки миг в сърцето си.

С топлина и нежност, да ги преоткриваш.

Само така, ще имаш слънце в небето си.

Никой не ти обещава признание.

За това бъди себе си, въпреки всичко.

Просто думи са всичките обещания,

Вярвам в човека и теб и в онези, които споделят твоето страдание.

Които те приемат и подкрепят, безрезервно, без кавички❗

Истински важните, се броят не в успех, а в изпитание.

Те са основата и спойката, на твоето всичко❗

© Ивайло Апостолов 

   14.09.2025

ЗДРАВЕЙТЕ, БЪДЕТЕ И ДЕРЗАЙТЕ В ПРАВЕНЕТО НА ДОБРО❗🙏

 ЗАЕДНО, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО❗💞

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

НА РЪБА НА СЪДБАТА

На ръба на съдбата нелека,

пак поглеждам с устрем нагоре.

До върха, ще намеря пътека,

до безбрежните сини простори.

Не мечтая, за Райските двери,

ала сплитам ръце в молитва.

Знам душата ми там, ще намери

някой, който я чува. И литва.

Извисява се с обич и вяра

към небето, зад видните граници.

Някой там бди. Някой там я разбира и изпраща

в живота ни нужните странници,

да изпишем нам нужните страници

на съдбата си настояща.

И урокът си с думи кървящи,

да научим и да израснем,

още по-мъдри, по-силни, по-прекрасни,

закалени с желязо и огън.

"Вярвам",,.. "любя",... "мечтая" и "мога"!...

Да изпишем и с чувства красиви,

споделени с душите любими,

малко по-решителни, по-щастливи,

пък макар и все още раними.

Да се чувстваме истински живи,

че не сме сами в моментите трудни.

За да бъдем! Макар несъвършени и малко страхливи,

все по-уверени в избор и по-будни !

Да повярваме пак, че зората

е причина, да се живее.

И че залезът, с вятър в платната

е все още причина душата, 

да прегърне душата до нея.

И след всичките жертви и сълзи,

след всички загуби, зад гърба си,

след всички усмивки и празници

споделени с любими, в дома си,

аз различна съдба не желая.

Просто заедно, да ни има.

И прегръдката с целувка по залеза,

да не спира, да бъде причината!

Добротата, ръжда, да не хваща!

Обичта ни, да не изтлява!

Че макар и с тъга, да изпращаш,

най-богат си, когато даваш!

И тогава живота е чудо.

И не го разпиляваш напразно.

Но ти трябва искрицата лудост,

за да бъде и делника, празник!

И в очите ти бляска надежда.

Има обич, добро и дъга.

И прокрадват се радост и нежност,

даже в бурята и в дъжда.

Ще разбия омразната клетка,

ако има с кого да летя,

от ръба на съдбата нелека, 

към поредната наша мечта.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

12.09.2025

ПУСНЕТЕ ХОРАТА, КОИТО...

Пуснете хората, които са край вас

за туй, че път проправяте в тълпата.

За туй, че се нуждаят от компас 

или не им достига светлината.

Пуснете хората, които са край вас,

попаднали случайно, по погрешка.

Не крачат редом в крак, а с полуглас

кроят интриги и очакват ваша грешка.

Пуснете хората, които са товар,

и водите по навик в рутината.

Те се превръщат, за мечтите в катинар,

колкото по-близо е върхът на планината.

Живота се променя всеки миг,

и ние с всеки избор, се променяме.

И изведнъж, в гръб получаваме ритник,

а вместо рамо, пак излъгано доверие.

Пуснете хората, които шикалкавят,

когато пътя става каменист и труден.

Привеждащите се, когато всички се изправят

и впрягат мишци, в сбруята ви с плуга.

Пуснете хората, които крачат по привичка

от страх, по път различен, да поемат.

Ленивите безволеви душички

и "жертвите", които само вземат.

Посетете хората, които славословят

и лицемерничат  с усмивки мазни.

Псевдо героите на думи и позьорите.

Отвътре празните, суетните, тщеславните.

Менят се дните, крачките и пътя

по който заедно един за друг се грижим.

И някой, който чувствали сме като брат,

в един миг, се превръща в непознат,

с който вече няма как, да се сближим.

Дори и онзи, с който се разбирахте без думи, 

понякога превръща се в енигма.

И става котва в прашните ви друми

и роб на собствените си окови, предразсъдъци и стигми.

Дай свобода най-вече на най-важните в сърцето ти,

ако почувстваш, че сърцата им обръгнат,

тогава те едва ли, ще си тръгнат 

и ще останат слънцето в небето ти.

🍀🍀🍀

© Ивайло Апостолов 

    09.09.2025

КОГАТО

🍀🍀🍀

Когато се научиш, да прощаваш,

не ще да носиш нито капка злоба.

Напред, по-леко ти ще продължаваш,

без съжаление и разочарования душата ти, да тровят.

Да благодариш, когато се научиш,

ще спре окото ти към чуждото, да бяга.

И ще цениш това, което си постигнал и получил.

Душата ти, по-лека към мечтите, ще посяга.

Когато, се научиш, да обичаш,

и в брата си и в себе си човека,

ще разбереш, любящото сърце по-леко диша.

И споделената съдба, достига по-далеко.

Когато се научиш, да разбираш,

бушуващите чувства и причините.

Душите ви по-чисти, ще вибрират

в съзвучие. И по-щастливи заедно през приключението на живота, ще преминете.

Когато спреш ти, да прибързваш и да съдиш.

Когато доверяваш се и даваш шанс...

Мъдро избираш ли ти, за желаното си бъдеще

и длан подаваш ли открито, в аванс...

Когато разбереш, че няма нищо страшно,

да бъдеш себе си, различен от тълпата.

Заради нея ако спреш, да се преструваш или да се променяш ти безгласно.

Спреш ли, да скланяш, за да те приемат покорно, доброволно ти главата си.

И разбереш ли, колко важна е промяната,

когато сам, си по-добър от вчера,

и че отъпкани пътеки към успеха няма,

а своя собствена, ще трябва, да намериш.

Да разбереш, че щастието е по-важно от успеха

и трябва в себе си, да дириш ти рецептата.

Че да получиш в нужда сили и утеха

от някой влюбен в теб, е само част от клетвата...

Ще видиш, че животът ти тече някак по гладко

и някак по-спокойно на душата ти й става.

И някак всичко е по-ароматно, по-пастелно, топло и по-сладко...

И всичко свършено от теб си заслужава!

© Ивайло Апостолов 

    04.09.2025

🍀🍀🍀

НЕ БЪРЗАМ ВЕЧЕ, НЯМА ЗА КЪДЕ

Не бързам вече, няма за къде!

Отдавна съм намерил своя смисъл!

Тревогата живота ни краде,

а всеки сам, съдба си е орисал.

Оглеждам се, живота е прекрасен

и всяко утро, носи изненади.

Промяната за мене е награда,

и ми помага, още малко, да израстна.

И става ми по-ведро и спокойно,

И наслаждавам се напред, на всяка крачка.

Да вярваш в чужди предразсъдъци е недостойно 

и в миг превръща те от личност, просто в плячка.

Съдбата да гадая, нямам време.

Отдавна в облаците не летя, но не преставам, да мечтая.

С любимите ми всеки спомен споделен е.

Не ще, да спра, да се учудвам, да обичам и желая.

Малко листа останаха в дървото на живота,

но най-прекрасните останаха накрая.

И до финала няма, да се дам с охота!

Ще го рисувам пъстро! (Спрях отдавна планове и скици, да чертая !)

Остатъка с усмивка, ще приема.

Дерзая!

До последната поема.

Изгубих твърде много време, да се терзая.

© Ивайло Апостолов 

      07.09.2025

ЖИВОТЪТ НИ, ПРЕВРЪЩАТ ВЪВ ВЪЛШЕБСТВО

Изстинем ли, престанем ли, да любим,

премръзне ли у нас човечността,

като деца в леда, ще се изгубим

из призрачните сенки на страстта!

И гняв и страх у нас, не ще угасват.

Не ще да спре, да тлее завистта.

По-силни ноктите й ще и порастват...

И като океан, ще ни удави алчността.

Изстинем ли, престанем ли да любим -

самотни, отчуждени, апатични,

в света на Егото си сам сами, ще се погубим.

Слепи и глухи, за зова на всички нетипични и различни.

Човечността е нашето божествено наследство!

И заедно с вярата, с обичта и съвестта,

с красотата и с мъдростта,

живота ни превръщат във вълшебство. 

© Ивайло Апостолов 

    01.09.2025