- Белезите болят не по-малко от раните, от които са се родили... колкото и време, да е минало! - каза Алиса, сгушила рамене в ръцете си, а лицето й изразяваше истинско страдание.

- Белезите, скъпа малка приятелко болят само тогава, когато душата не е истински приела; не е простила или не е научила точният урок, който е требвало, да научи❗Защото тогава, не е продължила истински напред!❤️‍🩹 - каза Лудият Шапкар, като приседна до нея, наметна я с връхната си дреха и я прегърна, галейки успокоително раменете й.

Белезите всъщност, са написаните върху тялото уроци на душата.

И са там, за да не ги забравим и повторим❗🫶

За това трябва, да ги ценим по достойнство и дори, да ги обичаме❗ 

И тогава белезите, за разлика от много хора, не биха ни наранили повече.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора.

- Избори, избори, избори... Не може ли, поне веднъж, да не правя избор. Да не претеглям факти и аргументи "за" и "против", и да не нося отговорност, за проклетите последствия!? - Така говореше Алиса, сякаш на себе си, заровила длани в къдравата си руса коса. А на лицето й беше изписана цялата буря от емоции, които се вихреха в сърцето й. И мислите, които се блъскаха, като гръмотевици в измъчения й ум.

- Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора. - каза със спокоен като пълно безветрие глас Лудият Шапкар и както винаги, застана неотлъчно до девойката.

- Свободният избор е заложен изначално в самият живот. Във възможността на нашето съществуване. - продължи той.

  Избора, да сме свободни или не обаче, трябва, да направим сами и да понесем отговорността, за последствията.

Човек получава това, което дава, Алиса.

Макар и не веднага, макар и не във времето и формата, която го е очаквал, или се е надявал.

Ако не получи това, което дава, той получава онова, от което истински има нужда. Или получава урок, от който се нуждае, но все още не е научил. И получава тези уроци толкова пъти, колкото е нужно, за да ги научи! - Шапкаря говореше все така спокойно и уверено.

- Научава, - каза той, че границите са важни! Особено личните. 

Че добротата и доверието не са безкрайни величини и че не можеш, да ги раздаваш, постоянно пренебрегвайки себе си. Точно за това, в Божиите заповеди се казва: "Възлюби ближния си, както себе си."

Много са уроците, на които живота ни учи.При това, най-важните научаваме, по  трудния начин. Например, че не може, да очакваме хората, да постъпват така, както постъпваме ние. Защото всички хора, са различни и за това, ще постъпват различно от начина, по който сме или бихме постъпили ние много по-често, отколкото предполагаме.

А дори и самите ние, съвсем не рядко постъпваме различно от начина, по който сме убедени, че бихме постъпили в някоя ситуация. Защо хората и обстоятелствата всеки път, са различни.

Научаваме, че е важно, да разберем, че е нужно, да пускаме навреме.

Защото ако продължаваме, да се опитваме, да задържи онова, което в душата си вече си е тръгнало, невидимото въже, което ни свързва, задушава поне единият от двамата и рано или късно, ще ни нарани сериозно. А най-често и двамата.

Научаваме, че щастието и любовта, не трябва, да се преследват, а да се приласкават и не могат, да съществуват без доверие. Защото, всяко нещо, превърнато в цел, рано или късно, ще се почувства, като мишена...

Научаваме още тъжната истина, че най-често се учим чрез страданието. И именно то, издълбава в сърцето и в съзнанието ни най-ценните уроци. Страданието е това, което отваря очите ни, изостря сетивата ни и ни кара, да се пробудим истински. То ни прави по-силни, по-издържливи и по-мотивирани. Ако не му се отдадем, доброволно.

А ако имаме късмет, ще научаим, че Щастието често е егоистично и самодостатъчно, но пък ни дава вярата, че нещата могат, да бъдат и по-добри, както и че за добро или лошо, рано или късно, ще се променят. И от нас зависи, да е за добро.

И ако най-сетне, постепенно започнем, да проглеждаме може би, ще научим, че ежедневните избори, които правим, са главният скулптор и архитект на това, което сме и в което продължаваме, да се превръщаме.

За това, скъпа ми приятелко най-добре е, да сме готови, да се учим❗

И да имаме мъдрост и кураж, да избираме.

Защото в противен случай, вместо нас, ще избере някои друг. А никой, не заслужава живота му, да се определя от други.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Мечтайте и сбъдвайте, но и ценете, и бъдете благодари❗

Понякога толкова се фокусираме върху своите цели и мечти... Толкова сме обсебени от онова, което ни предстои и още не сме постигнали, че забравяме всичко това, с което сме благословени по рождение и всичко, което вече сме сбъднали.

За съжаление, хората сме така устроени, че бързо приемаме за даденост почти всичко, което вече притежаваме!... Докато не го загубим! 

Едва сътресението от загубата, ни кара, да се събудим, да "прогледнем" и да оценим истинската му стойност.

Не се замисляме, че много хора мечтаят за неща, които са ни дадени по рождение!

Често препъни камъните по житейския ни път, са най-добрите ни ориентири, духовни учители и будители. Защото ни разтърсват и ни изваждат от унеса на монотонността и рутината. За да се огледаме добре, до къде сме стигнали и дали продължаваме, да вървим в правилната посока!

Твърде често, приемаме твърде бързо за даденост неща, които сме получили като дар или дори тези, които сме сбъднали с цената на доста усилия!

Вярно е, желанието и любопитството са в основата на нашето израстване.

За да разберем, до къде сме стигнали обаче, не трябва, да забравяме от къде сме тръгнали и през какво, сме преминали!

И да сме благодарни, за всичко постигнато до сега❗

Спомняте ли си дните, когато горещо сте се молили, за онова, което имате сега!?...

Колко често си спомняте, за малките неща, които сте получили по рождение по привилегия - едно спокойно утро, един споделен с любими хора залез, един щастлив семеен празник или купон с приятели... Да можеш спокойно, да станеш,... да отвориш прозореца,... да погледнеш,... да видиш, да отидеш навън,... да докоснеш цвете,... да помиришеш,... да чуеш песента на птиците на разсъмване...

Да наградиш и да се насладиш на всяко едно от сетивата си СВОБОДНО❗...

Спомняте ли си, колко надежди, колко силна искрена вяра, обич, енергия и усилия сте вложили, за да превърнете мечтите си в цели, а целите в сбъдване и победи!?...

С колко, колебания и малки съмнения се преборихте; как се молехте то, да се сбъдне и как плакахте, за малките неуспехи, след многото труд и усилия по пътя на тяхното сбъдване! И от колко малки и големи неща се лишихте, и колко пренесохте в жертва, за да БЪДЕ то❗

Помните ли, как плакахте!?... Този път от радост, гордост и удовлетворение, когато ТО се сбъдна❗...

Ценете, помнете и бъдете благодарни, за нещата, които имате, защото те ви дават ценност, значимост и смисъл❗

Гордейте се, без да се възгордявате, защото всяко сбъдване е награда, за вашите усилия и стъпало, по пътя на бъдещото ви израстване❗

Мечтайте и сбъдвайте, но и оценете,  и бъдете благодари❗

Защото израстването и успеха са баланс

между добрата памет и благодарността, за вече постигнатото и въображението, и умението ни, да надградим върху него нашето бъдеще❗

А вие за какво сте благодарен точно днес?

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

В края на краищата всички ние живеем на една малка планета, в системата на една малка, не много стара звезда, в една не голяма галактика в безкрайния Космос.

Но за нас - хората, това е, един огромен и безкрайно разнообразен Свят!...

Но дори и това НЕ е най-важното!

Най-важното е, за колко голяма част от него всеки от нас е отворил място и е приел в сърцето си, без предразсъдъци❗💞

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 Правете това, което обичате и в което вярвате!

Обичайте и вярвайте в това, което правите!...

И няма, да изгубите нито пътя пред себе си,

нито себе си по пътя.

Знам, че звучи много по-лесно, отколкото се постига, но имаме всеки един нов ден пред себе си, за да опитваме.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Има моменти-откровения, които осмислят живота ни и ни карат, да се чувстваме най-свободни, най-принадлежащи и едновременно слети с мига и съзерцатели. В такива моменти се чувстваме най на място, най-истински и най-много себе си. Сякаш са някакви скоби, в сивото повествование и рутина на живота, които отварят врати, към най-автентичното ни и съкровено Аз. Вероятно от подобни моменти японците избират няколко, за хайкуто ни живота си!?

Това са моменти, в които не ти остава нищо друго освен, да се потопиш напълно, защото заради тях си струва, да се живее ❗

Пожелавам ви повече такива в живота ви, от сърце 💓 ❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн. DevianArt 

Помни, че книгата на живота ти се пише Днес, Тук и Сега!

 

Помни, че книгата на живота ти се пише Днес, Тук и Сега!

С всяко утро, слънцето отгръща нова празна страница, която очаква, да бъде написана. И не е най-важното, да бъде изписана красиво и без грешки. Но е важно, колко на красиви цветя и малки щастливи моменти, ще се насладиш, докато я пишеш и колко пъстри илюстрации от спомени и емоции, ще има в нея. А това, зависи само и единствено от теб и хората, които са пуснали корени в сърцето ти и които са отгледали цветето а любовта към теб, с градината, на своето!

Важното е, каква емоция ти носи изписаното в тази книга. И с колко от нея и от истинското ти Аз е изпълнена. Остави живота, да се пропие в теб. Потопи се в него и му се наслаждавай!

Не губи времето си в писането на бъдещи сценарии или препрочитането на вече изписаното. То няма как, да бъде изтрито и пренаписано .

За това, пиши така, че да не оставяш след себе си нещо, което искаш да задраскваш или страници, които да ти си иска, да откъснеш!

Това е книгата но Твоя живот. Не позволявай на друг, да се опитва, да пише и да драска в нея или да я подритва!

 Защото ти си и трябва да бъдеш воин автор и главен герой!

Без теб, просто няма, да я има.

27.04.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

МРАКЪТ Е ПРОСТО МИГ, В КОЙТО СЛЪНЦЕТО СИ ПОЧИВА ПРЕДИ, ДА ОСВЕТИ ПЪТЯ НИ ОТНОВО

- Съмнението е най-ловкият крадец, Алиса.

И най-малкото Съмнение краде Концентрацията, Мотивацията, Доверието, Вярата и желанието ни за инициатива. Измества фокуса ни и пречи на яснотата и логиката в мислите ни...

Но ще открадне точно толкова, колкото сами му позволим.

   Лудият Шапкар приклекна на коляно пред девойката, която беше приседнала върха студеният камък с невиждащ поглед и се опитваше, да подреди препускащите шеметно мисли в главата си.

- Ако искаме, да провалим някого, достатъчно е, да посеем в съзнанието му зрънцето на съмнението и ако той му даде плодородна почва, рано или късно, ще пожънем провал!

   Знам, че съмнението е упорит плевел, който израства бързо здрав и все по-силен, и дори няма нужда от грижи! Но, ми повярвай!... - продължи той бащински, както винаги, като хвана нежно главата на момичето с две ръце и я повдигна леко нагоре, докато не срещна погледа й, в който искрата на увереността трептеше колебливо.

- Погледни ме и ми повярвай, Алиса! Повярвай ми така, както аз вярвам в теб безусловно! Допусни отново моята вяра в теб в сърцето си и тя ще бъде вълшебен мехлем, за раните, нанесени от отровните тръни на съмнението!

Повярвай ми! Ти знаеш повече отколкото предполагаш.

Можеш повече отколкото си мислиш.

И си по-силна и по-храбра от всеки, който познавам!

Повярвай в себе си така, както аз и всички останали вярваме в теб!

Провалът може, да бъде край единствено, ако сам сложиш точка!

Провалът е просто поредното стъпало нагоре, по пътя към успеха! Той не ни определя! Определя ни това, което правим с него! Изправим ли се отново. Извлечем ли уроците си и продължим ли напред, без да повторим направените грешки... Запазим ли ясните си мисли и вярата в  крайния успех въпреки страха и въпреки колебанията или чувството за вина! Значи сме порасли духовно още по-мъдри и по-силни! 

Защото хората не сме съвкупност от своите неуспехи и рани от преживените загуби, а от уроците и зарасналите белези, които ни напомнят, за грешките, които не трябва, да повтаряме, за силата, която сме имали, да продължим, въпреки всичко и за това, че винаги има хора, които вярват във нас и не сме сами!

За това, стани и погледни към изгрева❗

Мракът е просто миг, в който Слънцето си почива преди, да освети пътя ни отново.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 сн.Instagram 

В свят пълен с кофти реплики и имитатори, на някой друг, които не знаят как, да живеят пълноценно собствения си живот и са нещастни, но ти дават съвети, как да живееш своя и изискват, да отговориш на очакванията им.

Имай смелостта, да бъдеш себе си!

В свят на изкуствено създадени псевдо идоли и съвременни Родоски колоси, 

не изневерявай на любовта.

В свят, където съдят прибързано по очевидното, 

дай си шанс и време, и потърси същността.

В свят, който хората се опитват, да ти налагат собствените си предразсъдъци, неосъзнати свръх компенсирани комплекси и подтиснати страхове, като истина...

опитай, да дадеш шанс на чуждите гледни точки, но търси своята и отстоявай своята.

В свят на отчуждение, апатия и абдикиране от отговорност,

запази искрата на човечността..

В свят на стремеж към унифициране и притискане, за конформизъм, и на жалки опити за парадиране, да изпъкнеш с нещо повърхностно,

не се страхувай, да бъдеш различен и не изневерявай на същността си.

В свят на лицемерие и клакьори, 

не оставяй, да бъде заглушен вътрешният ти глас и имай собствено мнение.

В свят на внушения и манипулации, на политкоректност, демагогия, пропаганда и цензура, на фейк новини и тролове, 

запази критичното си мислене и не спирай, да се учиш.

В свят на плагиати, говорещи с цитати напиши своя собствена автентична мисъл!

В свят с псевдо гурута, които ти дават готови сценарии, как да живееш и да си щастлив, 

напиши своя собствен сценарий за живота си и изиграй в него главната роля!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА КОТКИТЕ и ХОРАТА

- Знай едно нещо за котките и хората, Алиса! - каза Чешърският котарак, докато бавно изчезваше. Изчезването и ненадейното появяване междувпрочем, бяха негова отличителна особеност и той много се забавляваше с нейното въздействие върху околните.

- Ако видиш някой, който се прави на лъв ♌, но се обгражда с мишки помни, че няма такава котка, която да обича мишки! 🐁

    При хората е същото!

Последните му думи, увиснаха самотни във въздуха известно време, след като него вече го нямаше и в пространството пред Алиса беше увиснала само широката му загадъчна усмивка. Но тези думи, се запечатаха в съзнанието на младото момиче.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ДУМИТЕ, ЖЕСТОВЕТЕ И ВЕЩИТЕ СА ПРОСТО СИМВОЛ...

 - Един от най-големите уроци, които е важно, да научат всяко дете е, да вижда отвъд очевидното и да оценява отвъд материалното! Разбираш ли, Алиса!?

 - Думите и подарените вещи НЕ са самоцел и самостоятелно съществуващ обект.

Те са жест,... символ. Символ на нечие отношение към нас! Символ на нечие внимание! 

Знак, че ние сме за някого значими и ценни❗

Че сме оставили следа в сърцето му и желание той, да остави следа в нашето❗

Така говореше Лудият Шапкар, докато малкото момиче поемаше с грейнали очи, красиво опакованите пакет с блестяща алена панделка от мека копринена.

 - Важно е, децата да научат, че отношението им към подаръка, е отношение, веднъж към човека, който ни го е подарил и веднъж - отношение към самите нас, като негови собственици❗

Че вещите и думите, не са важни сами по себе си и не трябва, да променят човека, важно е Отношението и то е това, което може, да го промени❗... - продължи отново чудакът.

 - За да стане това възможно, ние самите трябва, да разберем, че истинската промяна, не може, да стане под натиск отвън. Истинската промяна, е възможна само, в резултат на осъзната нужда,  достатъчна мотивация и цел. Отвън можем само, да подготвим другия, за това приключение. Но пътя, той трябва, да измине сам. Ние можем, да бъдем само негови спътници.

Но може и да не го направи❗

И за това децата трябва, да се научат, да ценят и да се привързват,

но трябва, да се научат и да пускат нещата, които по време на пътя могат, да се превърнат и в тежест❗Могат и да спрат, да ни носят радост или нуждата от тях, да изчезне❗

Същото е и с хората❗

- И още нещо, което е важно, да запомниш, мило дете: често най-ценните и важни подаръци в живота ни, не идват със луксозна панделка и опаковка❗

За това трябва, да се отнасяме към всеки жест и знак на внимание и отношение към нас, с уважение и благодарност❗

Същото се отнася и за споделените и съпреживени мигове на радост, какъвто е приемането на нечие искрено внимание.

С тези думи Лудият Шапкар завърши поредният си житейски урок. Прегърна нежно своята любимка и я целуна топло по челото.

17.01.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЛУКСЪТ Е В ПРОСТИТЕ НЕЩА...

- Луксът е в простите неща, малка моя приятелко.

Защо макар, че всичко в този свят е преходно, именно простите неща са най-ценни и най-трайни: да обичаш с цялото си сърце и да ти отвръщат със същото; луксът е в нечия нежност и грижа, луксът е, да споделиш с любим човек залеза и изгрева; да има на кого, да се довериш безусловно; да има кой, да съпреживее с теб от сърце и щастието и мъката ти или да ти даде утеха и сила в болката ти,... и вяра, че нещата ще се променят и именно ти си човека, който има сили, да го направи! Но никога няма, да си сам в тази борба!... 

Луксът е и в това, да не загубиш способността си, да се опитваш на света около теб и случващото се вътре в теб самия... Защото само тогава, осъзнавайки преходността на всичко съществуващо, оценяваш цялото чудото на сътворението и си задаваш въпроси, които дават и на нещата около теб и на вътрешния ти мир дълбочина, мащаб и перспектива, и да разширяваш вътрешните си простори...

Луксът е в силата, във волята и упоритостта, да направиш крилете си силни и да не спираш, да сбъдваш мечтите си, но въпреки това, да не губиш здрава почва под краката си и да отгледаш здрави корени...

Луксът е, никога, да не позволяваш под какъвто и да е предлог на себе си или на някой друг, да се опитва, да те превръща в стока и средство...

Луксът е, да запазиш свободата, своята уникална автентичност, личното си мнение, честта, морала и достойнството си, въпреки всички изкушения, страхове и външен натиск, и винаги, да се страеш, да постъпваш правилно и човечно...

Всичко това, са все неща, които не можеш, да купиш с пари и скъпоценности, нито със слава, Алиса! Неща, които не можеш, да намериш в хипермаркета и мола!...

Можеш единствено, да ги направиш сам, със собствените си сърце и ръце, или да подариш. Обич, внимание, доверие, време споделеност, надежда, уважение... Това са малки прекрасни цветя, в собствената ти градина, които трябва, да отгледаш сам, но най-ценните подаръци, които можеш, да подариш някому, за да му покажеш, колко е значим и специален за теб и не струват пари! Струват много повече!

Запомни това, Алиса ❗

С това Лудият Шапкар спря водопада от думи и притисна девойката бащински към гърдите си❗ 💞

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА ХОРАТА, КОИТО СА СЪС НАС И ХОРАТА, КОИТО СА ВИНАГИ ДО НАС...

 

- Имам странното чувство, че водим сами тази битка! - каза Алиса. А уж имахме толкова много съмишленици, които споделяха същите идеали и цел...

 - Хората имат огромна потребност, да се чувстват част от нещо по-голямо, Алиса. Имат нужда, от потвърждението, че тяхните ценности и и идеали, са значими не само за тях и от сигурност, че имат достатъчно сила, за да ги постигнат. Но тази потребност от приобщеност и сигурност е в постоянен конфликт с тяхното Его.

Опитът ми показва, че съмишлениците, които срещаме по житейския си път, твърде често ни виждат като хора с които споделят и подкрепят една обща идея - тяхната! Естествено е, когато у човек се зароди някоя идея и й се отдаде напълно той, да е свръх фокусиран върху нея, като към своя рожба. И когато срещне други хора, у които се е зародила същата идея и са я приели за своя кауза, да му се струва достатъчно, че след като заедно споделят една обща идея е достатъчно те, да го подкрепят по пътя му към нея!

И когато ти имаш свое виждане как да се стигне до превръщането й в реалност, изведнъж осъзнаваш, че си сам, на своя път, докато подкрепяш онзи, с който уж вървите заедно, към една и съща цел, по неговия!

- Понякога обаче, ще срещаш и хора, които наистина, ще оценят, не само идеята ти, но и теб самия! Понякога, дори без да си ги търсил! И те, ще обръщат внимание не само на идеята ти, но и на начина, и на всяка малка подробност. Защото за тях, ще си важен ти самият!

Това е подарък от живота, за теб, Алиса!

Цени го!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

2024 - Равносметката ...

 

Времето препуска неуморно в своя галоп.

Краят на всяка година е време и за равносметка какви уроци ни даде и какви ни накара, да преговорим отиващата си 2024та:

💡Научих, че живота често ни оставя, да преговаряме, дори и научените уроци. Независимо от това, колко прилежни ученици се опитваме, да бъдем.

( Просто, проверява паметта ни. )

💡Научих, че за приятелството са нужни двама и само в бушидо може, да направиш "плясък от една ръка". 

( Освен ако не е върху нечия буза. ;) ) 

💡Научих, че за да имаш истински приятели, не е достатъчно просто, да бъдеш приятел. 

Но това не трябва, да те отказва, да бъдеш приятел. Просто трябва по-добре, да преценяваш хората в процеса на съвместните ви промени.

💡Научих, че за да се чувстваш приет, разбран и подкрепен, не е задължително,  да имаш до себе си приятел. Достатъчно е, да имаш до себе си човек. 

За това, често и доброто и недоброто, и апатията идват от най-неочаквани места.

💡Научих, че приятелствата могат и да се спечелят, и да се загубят много лесно. Първото, зависи от теб. Върху второто, често нямаш никакъв контрол. 

( За всяка връзка, са нужни двама. )

💡Научих, че човек е склонен, да се вкопчва в неща, само заради спомена от преживените емоции и чувства. 

И колкото по-силни са били тези емоции и чувства, толкова по-трудно пуска. Особено хора!

💡Научих, че обратното на това, да пожелаеш, не е "да не желаеш", а да пускаш. 

И двете, са най-ценните умения в живота ни. ( Първото, ни подтиква към промяна и израстваме. Второто ни освобождава от вече ненужното, което ни пречи, да продължим напред. ) А, да пуснеш навреме, е едно от най-здравословните.

💡Научих, че времето не лекува раните и болката от някоя загуба, нито придобиването на неща. Не ги лекува дори и нечия любов! 

Лекуват я, научените уроци, прошката, благодарността, за всичко онова, което все още имаме. Лекуват ги откриването на нов смисъл или фокусирането върху вече открития и преодоляването на страха отново, да си позволим, да се доверим и обичаме!... 

( Но тъй като именно това, е най-трудно... обикновено, с времето, просто свикваме, да живеем с болката! )

💡Научих, че всяко нещо има три вида себе стойност. Тази, на която ти оценяваш вложените в него ресурси и усилия. Тази, на която, ги оценява другия. И тази, за която двамата ( гласно или негласно ) се договорите. ( В търговията има и четвърта -обективно публично обявена цена. )

💡Научих, че чувството за "справедливост" ( или реципрочност ) е нещо много важно в социален план. 

Но може, да е и един от най-упоритите ни и безмилостни мъчители ! 

Везната на живота, никога не е в равновесие и често не натежава в полза нито на най-добрите, нито на най-честните или най-работливите, нито на най-умните. Това Е реалността. Приеми я!

( Във войната между Егото и реалността, най-трудно се постига примирие. )

💡Научих, че колкото и да се пъчиш, пак рано или късно, ще ти забият нож в гърба. ( По-скоро, рано. ) Нито скромността, нито посредствеността обаче, не са гаранция, че няма, да те сполети същото! ( Хората са способни, да ти завидят или да те намразят, за изненадващо незначителни неща. Стига те, да са събудили с нещо вътрешните им демони.)

💡Научих, че за все повече хора собственото спокойствие, е много по-ценно, от всички чужди безпокойства.

💡 Научих, че при повечето хора все по-често Егото контролира разума, но чувствата, контролират Егото.

💡Научих, че ако продължиш, да се опитваш, да се усмихваш, колкото и да не ти се смее, рано или късно, ще се усмихнеш наистина. Но понякога е нужно първо, да изплачеш нужното количество сълзи...

Просто по-често трябва, да се вслушваме в гласа на сърцето си, без да го оставяме, да заглуши гласа на Разума.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

30.12.2024

 

- Защо хората са станали толкова безсърдечни!? - Алиса почти простена, а видът и излъчваше истинско страдание.

- Мило дете, хората не са безсърдечни!Просто понякога трудно учим уроците си и повтаряме едни и същи грешки! Често не разбираме от първият път смисъла на страданието и сърцата ни остават слепи, за истинските причини, които са го предшествали. Така не можем, да извървим пътя през болката от загубите до край и да осъзнаем и приемем истината, като поемем отговорност, за собствените си постъпки. Това, често превръща грешките и търсенето на вина извън нас в навик, който заедно с рутината и всичкото останало напрежение от прекалено забързания, тревожен и несигурен живот, който водим, обгръща сърцата ни в дебела патина. А тази патина задушава божествената искра вътре в нас. 

Така говореше Лудият Шапкар, докато приближи и сложи нежно ръце върху раменете на девойката, заставайки плътно зад гърба й, за да й даде опора и сигурност.

- Когато човек остане по-дълго подвластен на болката и силни негативни чувства като обидата, страха, разочарованието и гнева, лесно започва, да се отчуждава от другите и да се затваря в саркофага на собственото си Его. Така постепенно забравя истинската си същност и започва, да действа първоинстинктно, като ранено животно.

Тогава забравя, че дори, да има силата, да нарани и влоши чуждото здраве; дори, да може, да отнеме чуждото щастие, чуждата любов, чуждият успех и слава, чуждото достойнство и дори чуждият живот, няма сила на света, която да може, да ги даде на него. Още по-малко, той самия, да ги присвои, за себе си. - продължи бащински Шапкаря.

- Не може! Забравяме, че истинският дар, който ни е даден с висше е, свободният избор, какво да правим с това, което вече имаме или онова, което ни се предлага! И че истинската сила е, да даряваш - утеха и радост на тъжния; надежда на болния; вяра на падналия духом. Да дадеш опора, сила и подкрепа, на изпадналия в беда или нужда; цел, посока и дори причина, на изгубилия посоката. Забравяме,че истинската сила е и в изкуството, да приемем себе си и другите такива - тленни и несъвършени, каквито сме и да простим, за пропуснатите шансове, за грешните избори, за миговете, в които сме оставили силните емоции, да вземат връх над нас и да ни управляват!

   За да върнем отново човечността си и обичта помежду си, трябва просто, да разчупим черупката на рутината и страданието, да преоткрием детето в себе си и да се завърнем към искрата на божествената си същност.

Трябва, да си припомним, че истинският смисъл на нашето съществуване е, да наситим всеки миг от живота си с нежност и любов, и да го изживеем споделен... и с благодарност, Алиса.

    Тогава нашият живот, ще бъде благословен. Тогава, намерили смисъл, ще получим удовлетворение ! 

Защото на този свят има толкова много неща, които си струват! Просто, докато от деца сме се превръщали във възрасни, постепено сме ослепели за тях❗

За това сме тук, скъпа моя. За това ни има... Не за да имаме! А за да бъдем❗

Из 🎩 "Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

- Хората имат отчайваща нужда от сигурност и да чувстват, че не са сами, Алиса!...

    Лудият Шапкар седна до Алиса, хвана нежно ръката й между своите и се загледа в ярките светлини и шумното празнуващо множество, което тя обгръщаше с искрящ поглед. Ръцете му бяха толкова меки и топли, че й създаваха усещане за дом.

- Хората имат нужда, да чувстват и да вярват, че са част от нещо по-голямо и по-могъщо! - продължи той тихо.

   Дълбокият му плътен глас звучеше толкова топло, нежно и успокояващо, че я караше, да забрави всичко друго! 

Тя забрави чувството на вина и разочарованието от случилото се! Забрави своите притеснения, за онова, което предстоеше! Забрави всичко друго! И за нея съществуваше само тук и сега! Само този миг в който сякаш потъваше и се разтапяше в мекотата на този глас, като в прегръдка!

- Хората искат свобода, но се страхуват, да застанат зад изборите си и да поемат отговорност за последствията! Страхуват се, да се изправят сами пред предизвикателствата! А отговорността, се размива в тълпата!

   Повечето от нас имат нужда, да бъдат приети и се страхуват, да не бъдат отхвърлени! И за това, най-често се стараят, да оправдаят очакванията на силните и отстъпват пред натиска на мнението мнозинството. Дори, да осъзнават, че то е погрешно.

    За това, повечето хора се страхуват от онези, които имат смелостта, да бъдат себе си и да се открояват! От онези, които имат собствено мнение, кураж, да поемат отговорност и да действат, дори въпреки обстоятелствата!

   Алиса погледна към Лудия Шапкар. Обикновено изпълненото му сякаш с електричество тяло, сега излъчваше някакво вътрешно спокойствие и умиротворение. Въпреки това, звездите сякаш се отразяваха в очите му.

Този чудат мъж, с ексцентричен вид, непокорна огнена коса и искри в очите, който може би за често леко фриволното му поведение повечето хора бяха склонни, да не вземат много на сериозно, за нея се беше превърнал в много повече от най-близък приятел. Беше нещо повече от нейно второ семейство и духовен наставник. Въпреки, че Света на Чудесата беше пълен с всевъзможни магични същества, Лудият Шапкар се открояваше от всички, като цветен пастелен акцент.е Той беше като откровение свише.

- Хората имат нужда от герои! От водачи, в които да припознаят себе си и своите идеали и неосъществени мечти! Хора, които да им дават надежда,че и те биха могли да успеят! Имат нужда от хора, които, да поемат отговорност, за тях и да има дават сигурност, и които да следват!

Но тълпата винаги изпитва смесени чувства, към всеки който "блести"! Тя едновременно може, да го боготвори и да го мрази и да му завижда. Може едновременно, да го товари с всички отговорности и всички свои очаквания, и да прехвърля върху него гнева, разочарованието и ненавистта към себе си, за собствената си слабост...

И често много лесно "осанна" може, да се превърне в "разпни го"! И тълпата, да принесе героя си, в жертва буквално!

Въпреки всичко, ти не се страхувай, да бъдеш себе си, Алиса!

Но бъди готова, да те мразят, за това, което си!

И не спирай, да вярваш, че ще има макар и малцина, които ще те обичат, пак именно заради това!

Те са важните❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!

 

Дори Времето и Живота, не ти дават никой отговор на готово!

Дават ти Шанс, да го откриеш САМ!

От нас зависи, дали ще го разтълкуваме правилно и дали изобщо, ще го потърсим!? 

Още по-важно е, дали ще зададем правилно въпроса? 

Освен това най-голямата стойност, на всяка информация, особено в днешното динамично време е, да е СВОЕВРЕМЕННА!...

А и често плащащ твърде скъпо, много преди, да достигнеш до отговора, особенно когато е много закъснял!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ...

- Страданието е път, Алиса.

И до къде, ще ни отведе този път, зависи единствено от нас самите.

Защото всяка крачка е важна!

Може, да ни отведе (дай Боже), до катарзис. Може, да е и още по-далеч - до положителна промяна и израстване!...

Така говореше Лудият Шапкар, а гласът му звучеше успокояващо и дори някак напевно. А самият той излъчваше някакво спокойствие и смирение.

Но може и да е до още много спирки по този път! - продължи той.

Болката физическа и душевна е просто спирка по този път!

Междинна или крайна, изстрадана или недоизстрадана и недоизказана, зависи от нас!

Може, да е просто скръб и депресия. Може, да е търсене на отговори и... виновни! ... Може, да е гняв - необуздан и всепоглъшащ!...

Всичко зависи от начина по който ще преживеем всяка загуба и какво ще направим от скръбта и болката!🪷

Пожелавам ти смирение, вяра и кураж❗💕 

И не бъркай смирението с примирението, нито с търпение!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Пожелавам на всички ни смирение, вяра и кураж !💞

 

 

Простичката житейска истина Алиса е, че да отгледаш, да откъснеш и да смачкаш цвете, са съвсем различни неща. Но единственото, което ги прави различни е отношението! - каза Лудият Шапкар.

И наистина тъжното е, че много хора правят последните две просто, защото носят удоволствие, без почти да изискват усилия!

С щастието е, същото.

Хората често откъсват или стъпкват чуждото щастие просто, за да се почувстват значими! За да внесат бързо и лесно малко цвят и удоволствие в собственият си живот! 

Защото, за да отгледаш свое собствено щастие, изисква много повече усилия, отговорност и грижа!

Въпреки това Алиса, бъди различна! Бъди старомодна! Грижи се за цветето на своето собствено щастие, а на чуждото, се радвай отстрани! Защото щастието е крехко и нежно цвете!🪷

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Новата учебна година е на прага ни, приятели.

От утре, ще завалят благопожелания, за ученолюбивост, трудолюбие, успехи и просперитет.

Нека обаче, не забравяме, че най-важното е, да научим децата си, да бъдат преди всичко Човеци❗❤️
И че цветето на всяко щастие е важно, за да бъде светът пъстрата и прекрасна градина, която е ❗💞

Подарявайте на себе си и хората, които обичате щастие! Но свое!💝

БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ ❗🌹

сн. Pinterest

ЖИВОТА Е КАТО ПЪТУВАНЕ С КОЛЕСНИЦА...

 

сн. Pinterest 

Животът е като пътуване с колесница, Алиса. - каза Лудият Шапкар. Колесница в която са впрегнати конете на нашите емоции. И ако не успокоим и нахраним тези коне, ако не осъществим връзка с тях и не им зададем посоката, в която искаме, да ни отведат, те ще ни отведат в посоката, която са избрали. И това, не просто ще ни отдалечи от целта, но може, да бъде пагубно и за тях, и за нас!

И не е важно, колко красива и скъпа е колесницата. Нито колко расови и редки породи са конете! Важното е, колко дълбока е връзката помежду ни. И доколко ние сме се научили, да ценим и да се наслаждаваме на всеки дребен детайл в пейзажа, на самото пътуване и на споделеното му съпреживяване с важните за нас хора, които ни придружават! 

Колкото повече сме успели в това, толкова по-далеч ще стигнем. И толкова по-щастливи и удовлетворени, ще бъдем по-пътя!

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤