Не всяко...

Не всеки дъжд е локви, кал или тъга.

Често е обещание, за синева и за дъга.

За нещо ново, чисто и прекрасно,

което от сълзите бистри, ще порасне!

Не всяка буря, просто разрушава

живота и душите ни, приятелю.

Не всеки огън всичко в прах изпепелява

в света на често заслепените мечтатели. 

Не всяко чуто "Браво!", бива искрено

и не всяка усмивка е сърдечна и от радост.

Не всяко "С теб съм!", бива недвисмислено

и не всяка победа, носи сладост!

Не всяко знание е мъдрост 

и по-широк, и по-далечен кръгозор.

Кураж помни, не бива всяка дързост.

Не всяка птичка, пее в хор.

Не всяка обич, бива споделена

Не всяко "Да живей!", възвеличава.

Не всяко "Можеш още!", порицава...

Беди и клетви - всичко е, до време.

Не всяка прошка, истински прощава.

Не е триумфа винаги с фанфари.

Дори и любовта понякога, изпепелява.

Ако ли не, поне, ще те опари.

Не всяко "Тръгвам си!", е призив за раздяла

и не всяко "Здравей!"- благословия.

Доверието, често се предава.

И не е стигма, всяка орисия.

Помни, че с всеки избор се променяме

и често преобръщаме живота си!

Че всяко зло и благо, са до време

и че сами съдбите си ковеме!

Живота е магия! Не просто пошли фокуси!

© Ивайло Апостолов 

    20.06.2025

ПО ЕНЬОВДЕН❗

Еньовден е.
Празникът честващ раждането лятното Слънцестоене и раждането Св. Йоан Предтеча, когато в традициите,  се преплетат Християнството и Окултното, което според някои изследователи датира още от времето на мистичните траки. 
Честит имен ден,  на порасналото ни Слънце Деян и всички именяци❗🍀🪻🌾🌿

ПО ЕНЬОВДЕН❗

Розова цъфва зората.

Слънце играе в тревата.

Слънце по изгрев видя ли?

С него в росата игра ли?

'Ми ли с росица очите?

Ходи ли заран с момите,

билки на китки, да правиш.

Китки от билки, за здраве.

Според рецептите стари

на беловласи знахари,

китка за обич, набра ли?

( За да е силна е знайно, че

трябват люляк, имел и омайниче.)

Броди ли, снощи да дириш,

в тихите горски баири

извор със бистра водица.

Преди, да светне Зорница,

пълни донесе ли стомни,

думичка без, да пророниш.

Срещна ли Еньова буля

и благослова й чу ли, а?

По заник слънце с момците,

беше ли пръв във игрите.

Скача ли огън, за здраве?

Дири ли скрито имане?

Еньо мистерии крие!

Ще ли пред теб ги разкрие?

© Ивайло Апостолов 

24.06.2025

Родени сме с души на пеперуди

Родени сме с души на пеперуди,

приятелю. Не вярвай ти в заблудите

на разни мижитурки безгръбначни.

Щом имаш воля, значи има начини!

Не вярвай в стигмата! Стани! Разбий оковите

на невъзможното и отвори ума си.

Не вярвай в клетвите езически на робите.

Кови желязото, докато нажежи се до червено

и изкови от него независима съдбата си!

Не позволявай нечие сърце сломено,

да окове във свойте предразсъдъци душата ти!

Не вярвай, че е шансът ти в пълзенето!

Лети високо ти над завистта и злобата!

Над дребните интриги и фалшивите "прозрения".

От висините, други измерения 

и други хоризонти имат хората!

Не вярвай в малодушни уверения,

на нечий дух, отдавна вече смазан.

Нито на онзи, които иска, да пречупи

в зародиш още порива и силата в крилете ти.

Или опитва се мечтите ти, да купи

на безценица.

Лети! Повярвай, по душа си пеперуда, не гъсеница!

 ® Ивайло Апостолов 

      21.06.2025

АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА

АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА

Ако тръгне бащата, тъй добре, да се помни,

всички плащат цената. Но щети най-огромни, са в света на децата.

Ако тръгне бащата и остави домът си.

Ще го връщат децата всяка нощ във съня си.

Ще ги мъчи вината, ще ги къса отвътре.

Няма кой, да закърпи раните във душата им.

Най-големият крах, най-голямата криза,

най-големият страх в който детството влиза

туй не е бедността. Ни тормоза от другите.

А че някой баща, е оставил съпругата.

Изоставил е майката... Изоставил е детството.

Изсушава му корена. Разрушава семейството.

Резултата е ясен, резултата е същият.

Ясно казвам на глас, щом си тръгне бащата

и непълна е къщата, разрушава тогаз 

топлината и огъня, а не просто огнището.

На детето душата той захвърля я в нищото.

Сред сълзи и страдания, страхове и терзания,

сред вина и въпроси, и крещящи мълчания.

Любовта не се проси. Безвъзмездно се дава.

А когато си тръгне, празнотата остава

и измъчва ума ни.

И сърцето се лута без компас, без посока,

със изсъхнали корени. Без основа, за утрето.

И с криле е, преломени.

Без надежда, за свързване, без щастливите спомени 

и с милиони въпроси без отговор и привързване

Тъй, бедите са сторени.

Че бащата и майката, са не само призвание

и не само награда, роля и изпитание.

Те са обич и грижа, принадлежност, подкрепа.

Сигурност, за безгрижие и модел за детето.

И са Супегерои и светци, и безгрешници

И детето връз себе си, взема техните грешки,

отговорност и срам, и виновност и страх...

И разбиват се малкият Аз и сърцето на прах.

Изневяра, към другия е не просто предателство 

към партньора ти, чу ли! То е предизвикателство.

Но не сривай мостовете! Търси прошка и път!

Изкупление често променя Света.

Ако тръгне бащата, не е важна причината

- неразбиране, страх, репутация срината...

Ако тръгне бащата, то детето е счупено.

А не биват децата, ни слепени, ни купени!

И не ползвайте тях като щит и оръжие.

Не пренасяйте в жертва детското целомъдрие

и невинност, пред избор между вас, в мелодрамата!

Те са ВАШИ деца. Имат нужда от ДВАМАТА!

Ако тръгне бащата, чупи малкият мъж,

а без рицар остава и герой дъщерята.

Ала рухне ли в пепел някой брак изведнъж,

не "на всяка цена" се спасяват нещата.

Забравете борбите, за контрол и за власт.

Забравете войните и дайте си шанс!

Забравете горчилката, нараненото Его!

Тук детето е важното! Помислете за него!

Заедно, се борете със сърца и със лостове.

Помежду си търсете път и вдигайте мостове!

Бащата е пример и модел, и завет.

И дори, да се случи, всеки сам своя път,

да изгражда напред.

Не лишавайте детството от баща! Ще сгрешите!

Ако искате свойте деца, да спасите!

© Ивайло Апостолов

     13.06.2025

Стихотворението е вдъхновено от текста по-долу и е творческа интерпретация, която не трябва, да се приема буквално.

Важно е, да уточним, че 

Често попадаме в отровни нездравословни взаимоотношения, в които НЕ трябва, да оставаме "на всяка цена"! 

Но и твърде често, се отказваме прекалено лесно партньора си, който е бил наш личен избор. От семейството и от децата си, които да плод на любовта ни! 

Твърде лесно!

И цената е твърде висока, защото децата се превръщат в залог. А за жалост не рядко, в разменна монета и дори оръжие в излишните ни патетични борби за надмощие, лична правда и вендета!

А това е, недопустимо!

Точно за това е много полезно следващият текст, да бъде прочетен❗

Когато бащата си тръгне — всички плащат цената.

Нека го кажем ясно.

Най-голямата криза, пред която може да се изправи едно дете,

не е бедността.

Не е тормозът в училище.

Не е липсата на пари за университет.

А липсата на баща.

Независимо дали си тръгнал с изневяра, от страх или защото са те изтласкали —

резултатът е един и същ:

➡️ Дете без компас.

➡️ Бъдеще без посока.

➡️ Поколение без основа.

 Нека поговорим.

 1. Изневерилият баща не предава само жената — а чупи детето.

Онзи роман, онази кратка тръпка?

Те не унищожиха просто доверие.

Те разрушиха род.

Защото от момента, в който стана баща,

ти не си просто мъж.

Ти си водач.

А когато водачът напусне?

Цялото царство се срутва.

---

 2. Жените, които използват закона като оръжие, не са по-добри.

Да, светът е на твоя страна.

Да, съдът ще те нарече смела.

Но само защото можеш да унищожиш един мъж законно,

не значи, че трябва.

Да изолираш бащата, защото чувствата ти са се променили —

това не е сила.

Това е саботаж на бъдещето.

Децата не се интересуват от егото ти.

Те жадуват за постоянство.

---

 3. Науката е категорична: Децата растат по-добре с бащите си.

– Момчетата без баща са по-склонни към насилие.

– Момичетата без баща – към експлоатация.

– Всички страдат емоционално, когато татко стане призрак.

Да, самотното майчинство може да е "нормализирано".

Но не е идеално.

Ако това те засяга?

Провери статистиката за:

🔹 затвори

🔹 отпаднали ученици

🔹 депресия

Липсата на баща не е просто рана.

Това е проклятие.

---

 4. Мъже: не започвайте семейство, ако не сте готови да го поведете.

Бащинство не е статус.

То е завет.

– Не можеш да изневеряваш, защото "тя се е отпуснала".

– Не можеш да започнеш ново начало, сякаш предишното дете не съществува.

– Не можеш да "лекуваш себе си", изчезвайки от живота им.

Децата не прощават лесно забравата.

А бащата, който не пази клетвите си, не бива да очаква лоялност,

когато остарее.

---

 5. Жени: разводът не отменя ролята на бащата.

Вече не го обичаш? Добре.

Но той остава баща.

Продължила си напред? Прекрасно.

Но децата имат нужда и от него.

Когато обърнеш детето срещу бащата,

не го защитаваш.

Наказваш го.

И то ще ти го върне… един ден.

---

 6. Децата не са "устойчиви". Просто мълчат.

Усмивките крият объркване.

Мълчанието – травма.

"Добре съм" – е репетиран отговор.

Те усещат:

– Когато новият партньор получава повече внимание

– Когато ги изключват от семейни моменти

– Когато любовта се превръща в състезание

Те не се адаптират.

Те се пречупват – тихо.

---

 7. Мъжествеността не се преподава – тя се живее.

Момчетата не стават мъже чрез думи.

А чрез пример.

Ако ти не си там?

Ще търсят модела на мъж в:

улицата, 

екрана 

или хаоса.

И нито един от тях не създава мъж,

на когото би се гордял да приличат.

---

Финални думи: Да се провалиш като съпруг не значи, че си се провалил като баща.

Мъже:

Може да сте загубили брака,

но не губете мисията.

Жени:

Може да сте наранени,

но не жертвайте бъдещето на детето си,

за да успокоите егото си.

Защото когато бащата си тръгне —

или бъде изгонен —

всички плащат.

🔹 Децата.

🔹 Паметта.

🔹 Душата на следващото поколение.

Затова —

без значение дали си мъжът, който изневери,

или жената, която затвори вратата…

 Поправете го.

Защото децата не искат да знаят кой е бил прав.

Те просто искат и двамата да останете в битката.

---

Източник: Adbox, чрез "Благословени от корена"

А ето и още един интересен текст, от първо лице

ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ, В ТЕБ ЧОВЕКО И В ЖИВОТА❗

И като Диоген те търсих аз, човеко, 

в живота си неравен и трънлив.

Достигнах вече в пътя си така далеко...

Макар "на пук", тъй често чувствах се и истински, и жив!

Макар "на въпреки", пак в мрака следвах светлината...

И следвах своята божествена искра.

Макар, че често не откривах брат, у брата

и бе ранявано сърцето ми, и задушавано.

Отхвърлено във неразбиране. Всред отчуждение. Без спомен от човещина!

Макар и често тъй, типично по човешки,

се доверявах и предаван бях отново и отново!

Вместо човечност, трупах мъдрост и уроци аз от свойте грешки.

Наместо топлина и съпричастност,

се сблъсквах пак, с различните лица на леността 

и на паралитичната отрова 

на злобата и завистта 

на нечие ранено дребно Его,

което предвещаваше опасност.

И пак "на въпреки" напред, да търся продължавах 

със свойта свещ : "Personam quaero, prego!"

Пак с лакти и душа окървавени,

дори и не веднъж, да ме поваля на колене 

живота, вярвах...Ставах пак!...Прощавах!...

Макар тъй често неприет и неразбран,

все пак те срещнах в сродни няколко души

И е балсам това, за всичките ми рани!

И смисъл в търсенето, който ме теши!

И "въпреки", все още вярвам в любовта!

И "въпреки", все още вярвам във Доброто,

и в по-доброто Утре за Света!

И в теб Човеко вярвам! ... И в Живота!

За туй БЪДИ във повече сърца❗

© Ивайло Апостолов 

    12.06.2025

Вдъхновено от Марияна Харизанова 

 

Не случайно казват, че животът не е спринт. Всъщност не е и маратон. 

Добре е, да използваме рационално правото си на свободен избор и да сменяме от време на време темпото, адекватно на ситуацията и вътрешното ни състояние. Или да правим кратки почивки, за да се огледаме, къде сме!

Не бива, да тичаме твърде бързо, за да не изпреварим твърде много своя ангел-хранител. Защото ако живота е състезание, то със сигурност победител няма, да се чувства този, който го завърши първи !

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ТИ ПРЕГЪРНИ ЖИВОТА И ОТДАЙ МУ СЕ ИЗЦЯЛО

Понякога е трудно и горчи.

Излез навън и погледни небето.

Виж как се раждат първите лъчи,

след тази нощ безсънна, притвори очи

и остави ги, да погалят миг лицето ти.

Понякога тревогата така

гърдите ти пристяга, като в преса.

Тогава в шепота се вслушай на ветреца

и остави на мака нежничък листеца,

да милва твоята премръзнала ръка...

Понякога страха надига бой

с туловището си безформено и страховито.

Във този точно миг, не бий отбой,

а погледни го право във очите

и после нежно ти го приласкай.

Ще видиш как от топлата прегръдка,

чудовището в миг опашка, ще подвие.

И като мокро сплашено кутре, ще се отърка

в краката ти. На сухо, в пазвата си, да го скриеш.

Гневът понякога, ще те взривява

на хиляди осколки и шрапнели.

Излез и прегърни дъждът тогава.

И остави го, да те води под звездите заблестели

в своя ефирен танц, далеч от всяка глъч, тълпа и врява.

Понякога вината, като пепелянка,

ще впръсква в тебе своята отрова.

Помни, че прошката прогонва всяка сянка,

а любовта преражда те отново и отново.

И е най-нежната обгрижваща стопанка.

И като водно конче, цял живот живяло

из сигурният сумрак в дълбините,

и с устрем, в миг последен полетяло,

ти прегърни живота и отдай му се изцяло.

Защото само миг е твой и подир миг, отлита.

© Ивайло Апостолов 

     06.07.2025

 

Хората сме устроени така: Загубата, или по-точно страданието от нея определя значението, което дадено нещо заема или по-скоро е заемало, в сърцето ни. Колкото по-дълбок е отпечатъка на загубата, толкова по-голямо значение е имало то, за нас! 

Особено при нещата, които сме приели за даденост и сме престанали дори, да забелязваме! И колкото по-дълго е лежало нещо в сърцето ни незабелязано или потиснато и привидно забравено, толкова по-дълбоко се е вкопало в него. И толкова по-дълбок и болезнен отпечатък, ще остави.

Всъщност, единствено от нас самите завеси какъв спомен, ще решим, да запазим за всяко изгубено свое притежание. И как ще го оценим, докато още го имаме!

 🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора.

- Избори, избори, избори... Не може ли, поне веднъж, да не правя избор. Да не претеглям факти и аргументи "за" и "против", и да не нося отговорност, за проклетите последствия!? - Така говореше Алиса, сякаш на себе си, заровила длани в къдравата си руса коса. А на лицето й беше изписана цялата буря от емоции, които се вихреха в сърцето й. И мислите, които се блъскаха, като гръмотевици в измъчения й ум.

- Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора. - каза със спокоен като пълно безветрие глас Лудият Шапкар и както винаги, застана неотлъчно до девойката.

- Свободният избор е заложен изначално в самият живот. Във възможността на нашето съществуване. - продължи той.

  Избора, да сме свободни или не обаче, трябва, да направим сами и да понесем отговорността, за последствията.

Човек получава това, което дава, Алиса.

Макар и не веднага, макар и не във времето и формата, която го е очаквал, или се е надявал.

Ако не получи това, което дава, той получава онова, от което истински има нужда. Или получава урок, от който се нуждае, но все още не е научил. И получава тези уроци толкова пъти, колкото е нужно, за да ги научи! - Шапкаря говореше все така спокойно и уверено.

- Научава, - каза той, че границите са важни! Особено личните. 

Че добротата и доверието не са безкрайни величини и че не можеш, да ги раздаваш, постоянно пренебрегвайки себе си. Точно за това, в Божиите заповеди се казва: "Възлюби ближния си, както себе си."

Много са уроците, на които живота ни учи.При това, най-важните научаваме, по  трудния начин. Например, че не може, да очакваме хората, да постъпват така, както постъпваме ние. Защото всички хора, са различни и за това, ще постъпват различно от начина, по който сме или бихме постъпили ние много по-често, отколкото предполагаме.

А дори и самите ние, съвсем не рядко постъпваме различно от начина, по който сме убедени, че бихме постъпили в някоя ситуация. Защо хората и обстоятелствата всеки път, са различни.

Научаваме, че е важно, да разберем, че е нужно, да пускаме навреме.

Защото ако продължаваме, да се опитваме, да задържи онова, което в душата си вече си е тръгнало, невидимото въже, което ни свързва, задушава поне единият от двамата и рано или късно, ще ни нарани сериозно. А най-често и двамата.

Научаваме, че щастието и любовта, не трябва, да се преследват, а да се приласкават и не могат, да съществуват без доверие. Защото, всяко нещо, превърнато в цел, рано или късно, ще се почувства, като мишена...

Научаваме още тъжната истина, че най-често се учим чрез страданието. И именно то, издълбава в сърцето и в съзнанието ни най-ценните уроци. Страданието е това, което отваря очите ни, изостря сетивата ни и ни кара, да се пробудим истински. То ни прави по-силни, по-издържливи и по-мотивирани. Ако не му се отдадем, доброволно.

А ако имаме късмет, ще научаим, че Щастието често е егоистично и самодостатъчно, но пък ни дава вярата, че нещата могат, да бъдат и по-добри, както и че за добро или лошо, рано или късно, ще се променят. И от нас зависи, да е за добро.

И ако най-сетне, постепенно започнем, да проглеждаме може би, ще научим, че ежедневните избори, които правим, са главният скулптор и архитект на това, което сме и в което продължаваме, да се превръщаме.

За това, скъпа ми приятелко най-добре е, да сме готови, да се учим❗

И да имаме мъдрост и кураж, да избираме.

Защото в противен случай, вместо нас, ще избере някои друг. А никой, не заслужава живота му, да се определя от други.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗

сн. DevianArt 

В края на краищата нещата се свеждат до  няколко основни въпроса, скъпи приятелю:

За да си лидер и за да си пръв, 

не трябва винаги, да бъдеш прав.

Да си успешен и да си красив,

не е достатъчно, за да се чувстваш жив

и по-щастлив.

Да си възпитан и да си приличен, 

не е достатъчно, да си обичан. 

По-важното е, да бъдеш автентичен!

Да се раздаваш! Да не бъдеш ти себичен...

Наистина за да си силен и непобедим,

си позволи понякога, да бъдеш слаб, раним!

Че за това се иска най-голяма сила и кураж!

Тъй различаваш по-добре реалност от мираж. 

Защото болката пречиства и калява.

И дава мъдрост, и ни извисява.

© Ивайло Апостолов 

    03.06.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Мечтайте и сбъдвайте, но и ценете, и бъдете благодари❗

Понякога толкова се фокусираме върху своите цели и мечти... Толкова сме обсебени от онова, което ни предстои и още не сме постигнали, че забравяме всичко това, с което сме благословени по рождение и всичко, което вече сме сбъднали.

За съжаление, хората сме така устроени, че бързо приемаме за даденост почти всичко, което вече притежаваме!... Докато не го загубим! 

Едва сътресението от загубата, ни кара, да се събудим, да "прогледнем" и да оценим истинската му стойност.

Не се замисляме, че много хора мечтаят за неща, които са ни дадени по рождение!

Често препъни камъните по житейския ни път, са най-добрите ни ориентири, духовни учители и будители. Защото ни разтърсват и ни изваждат от унеса на монотонността и рутината. За да се огледаме добре, до къде сме стигнали и дали продължаваме, да вървим в правилната посока!

Твърде често, приемаме твърде бързо за даденост неща, които сме получили като дар или дори тези, които сме сбъднали с цената на доста усилия!

Вярно е, желанието и любопитството са в основата на нашето израстване.

За да разберем, до къде сме стигнали обаче, не трябва, да забравяме от къде сме тръгнали и през какво, сме преминали!

И да сме благодарни, за всичко постигнато до сега❗

Спомняте ли си дните, когато горещо сте се молили, за онова, което имате сега!?...

Колко често си спомняте, за малките неща, които сте получили по рождение по привилегия - едно спокойно утро, един споделен с любими хора залез, един щастлив семеен празник или купон с приятели... Да можеш спокойно, да станеш,... да отвориш прозореца,... да погледнеш,... да видиш, да отидеш навън,... да докоснеш цвете,... да помиришеш,... да чуеш песента на птиците на разсъмване...

Да наградиш и да се насладиш на всяко едно от сетивата си СВОБОДНО❗...

Спомняте ли си, колко надежди, колко силна искрена вяра, обич, енергия и усилия сте вложили, за да превърнете мечтите си в цели, а целите в сбъдване и победи!?...

С колко, колебания и малки съмнения се преборихте; как се молехте то, да се сбъдне и как плакахте, за малките неуспехи, след многото труд и усилия по пътя на тяхното сбъдване! И от колко малки и големи неща се лишихте, и колко пренесохте в жертва, за да БЪДЕ то❗

Помните ли, как плакахте!?... Този път от радост, гордост и удовлетворение, когато ТО се сбъдна❗...

Ценете, помнете и бъдете благодарни, за нещата, които имате, защото те ви дават ценност, значимост и смисъл❗

Гордейте се, без да се възгордявате, защото всяко сбъдване е награда, за вашите усилия и стъпало, по пътя на бъдещото ви израстване❗

Мечтайте и сбъдвайте, но и оценете,  и бъдете благодари❗

Защото израстването и успеха са баланс

между добрата памет и благодарността, за вече постигнатото и въображението, и умението ни, да надградим върху него нашето бъдеще❗

А вие за какво сте благодарен точно днес?

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

БЛАГОДАРЯ ВИ МИЛИ МОИ

Благодаря ви малки мои,

че озарихте нашият живот,

като дъга и слънчев лъч подир пороя.

Като благословия от самият Бог.

Благодаря, че го изпълнихте със смисъл

и дадохте лице на любовта.

И с всеки дъх, и с всяка своя мисъл

за мен сте чист прозорец към света.

За танците лудешки и за песните,

и за уроците по безпричинно щастие.

За милионите въпроси неуместни,

подбуждащи към размисли и към пристрастия...

За лудите идеи и за безусловната любов,

за шантавите ви предизвиква.

за топлите прегръдки нощем под небесният покров.

И за доверието в нас, при всички обстоятелства.

Благодаря ви мили мои за това,

че можете с една единствена усмивка,

да разпилеете в небето ми дори най-гъстата мъгла.

Да разтопите най-смразяващата ледена обвивка.

За ценните уроци по спонтанност,

за важността на дребните неща,

за безусловното приемане на всяка странност.

и важността на съпричастността.

Благодаря за толкова неща,

че всеки списък би бил твърде кратък.

Обичам ви и горд съм, да съм ваш баща.

Ще бъда с вас, до края на света.

Ще бъда с вас, дори и по-нататък!

© Ивайло Апостолов 

    01.06.2025

 

В края на краищата всички ние живеем на една малка планета, в системата на една малка, не много стара звезда, в една не голяма галактика в безкрайния Космос.

Но за нас - хората, това е, един огромен и безкрайно разнообразен Свят!...

Но дори и това НЕ е най-важното!

Най-важното е, за колко голяма част от него всеки от нас е отворил място и е приел в сърцето си, без предразсъдъци❗💞

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ХЕЙ, КРАСАВИЦЕ, С ПЪСТРИ ОЧИ

Хей, красавице с пъстри очи

и коса като огън вълшебен,

влез в съня ми, че нещо горчи ми

и нашепва ми тайни, за тебе.

Дай ми пламъче, малка искра

от сърцето си - шепичка лава.

Омагьоса ме вещица зла

и скован съм във лед, от тогава.

И прокълнат вървя по света.

Зла прокоба ме хвърли далече.

Скитник клет, неразбран, в самота,

да се лутам без път ме обрече.

Скитам сам, неразбран и отречен,

с блян за слънце и пъстри цветя

в свят отвъд пустоща в суета.

Свят сърдечен, щастлив и човечен!

Хей, красавице с пъстри очи,

и наместо сърце, с птичи полет,

дай ми малко от свойте лъчи,

че ледът вътре в мен се топи

и разцъфва в сърцето ми пролет!

© Ивайло Апостолов 

    28.05.2025

ВДИГНИ ОЧИ И ИЗБЪРШИ СЪЛЗИТЕ...

Ти не плачи, щом слънцето се скрие

и мракът те прегърне и покрие.

Че потопен във пелената на сълзите,

не ще да видиш приказният блясък на звездите!

Луната нежно няма, да те гали.

Едва ли лунната пътека, ще съзреш. Едва ли!

Вдигни очи и избърши сълзите в края!

В тъга по вчера, може по-щастливо утре ти, да не познаеш!

За туй се усмихни на вечерта и чуй щурците!

Легни до мен! Вдигни очи, да преброим звездите!

А с утринта, разцъфне ли зората,

ще се огледа Слънцето отново, в очите на росата.

Косите ти със първи лъч, със нежност ще погали.

И ще разпали в нас искрите през нощта изтляли.

А утрото в душата ти като във огледало,

ще се огледа с обещание за по-добро начало!

© Ивайло Апостолов 

    27.05.2025

Прекрасен и позитивен ден пожелаваме на всички, приятели❗ 🍀 

Позволете на сълзите, да текат, когато сърцето има нужда! Но не им позволявайте, да замъглят пътя на светлината или стремежа на вашето сърце, към нея❗

ВЕРЕН НА СЕБЕ СИ ТИ ОСТАНИ

( На всички приятели останали до нас, въпреки всичко! )

Често става така, че подаваш ръка,

на попаднал в беда, за да стане.

и в слънце, и в мрак, дружно тръгвате в крак, 

да се борите рамо, до рамо.

Ала идва и ден, този път споделен

всеки сам пак напред, да поеме

И в мъгливата нощ, в гръб забива ти нож 

твоят спътник, другар преди време.

И за туй запомни! И за туй си спомни,

всички хора сме строго различни!

Ти прави добрини. Но и сам се цени.

И пази се от хора лицемерно-токсични!

Всеки има различни цели, съвест, морал,

свои ценности и интереси.

И когато отново и отново си дал

в дар, забравят, че също човек си.

И приемат за даденост всяко добро.

И приемат, че ти си им длъжен.

И когато не бъдеш до тях, ставаш лош.

А си сам, щом си в трудност и тъжен.

Често става така, не намираш ръка,

за да станеш, паднал на колене.

И останал си сам, в своя страх или срам,

И си станал, за някого бреме.

И разбираш с горчилка, че средство си бил.

Малка кукла си, в чужда пиеса.

Че зад маската нечие Его е скрило

своите цели и интереса,

в лицемерен нелеп прикрит водевил.

Все пак, верен на себе си ти остани.

И прави добрини, въпреки риска.

И ще срещнеш и няколко сродни души 

А това, заслужава си всичко❗

Тези няколко знай, ще са твои докрай,

за да дават, а не за да взимат!

Ще преминат през Ада, до мечтания Рай.

И за теб, ще е чест, да ги има❗

© Ивайло Апостолов 

     22.05.2025

ТИ ВЛЕЗЕ ВЪВ СЪРЦЕТО МИ СЪС ЩУРМ

Ти влезе във сърцето ми със щурм

и завладя напълно моят ум.

И преобърна целият ми свят

като вихрушка, като звездопад

с милиони сбъднати желания.

Превзе със нежност моите мечтания!

И покорих се аз на твойта власт

И тръгнах след сърдечният компас.

Ти стана моят Рай и моят Ад

и се превърна в целият ми свят.

Ти сбъдна най-прекрасният ми сън.

Вълшебен цвят, сред тръните отвън.

Дъждът върху листата румоли

Пречиства в мен и тръни и мъгли.

Изгрява слънце в мрачният ми ден.

Разлиства пъпки обич вътре в мен...

Ти моят хаос си, моето слънце и луна.

И в мрака, пътеводна светлина.

В студа огнище, нежна сянка в зноя

и непресъхващ извор на покоя.

Ти, моя тиха радост и вина

и гръмогласна моя тишина.

Прикрито в поглед тайно обещание

и не веднъж недоизказано мълчание.

Ела и с нежност ти ме приласкай

в споделена безметежна вечност и безкрай. 

За да се слее пътят ни в едно,

към по-щастливо Утре и "Дано"!

© Ивайло Апостолов 

     26.05.2025

ГОТОВА ЛИ СИ, ДА СЪНУВАШ С МЕН

Цветята трябва да бъдат без повод, щастието истинско, домът топъл, а любовта взаимна.

Без значение какво е времето навън.

Ерих Мария Ремарк

Без повод подарявайте цветята.

Животът е спонтанен с всеки миг

и с всеки избор. Не е от аванса, на заплата.

Това го прави пъстър и велик!...

Вълшебникът за някого, бъди!

Не чакайте за празника си поводи!

Спонтанен жест усмихва, за летеж.

Не иска радостта, разумни доводи!

За любовта взаимност трябва и копнеж!...

И ти към хоризонта полети!

Дъждът не търси стряха в тишината,

а някой със сълзи, да напои.

И да пречисти в нечие сърце тъгата.

Под него някой, да танцува до зори!...

За някой дъжд бъди и ти! И лъч, бъди!

На чакайте до петък, за почивка.

Заплата, за подаръци красиви...

Ни отпуск, с all inclusive, за усмивка ...

и цял живот,... да се почувствате щастливи....

А ти сърцето чуваш ли, зад думите красиви?

И ако някой ден намерите човек

със лудост, като вашата диагноза,

ръката му хванете, за летеж.

Той може би е нежната ви роза

която, да поливате с копнеж.

А може би, е животворната ви доза,

за щастие и смисъл в този свят.

И с него той, ще бъде споделен

и по-богат...

(Ти по-красив направи го, за мен.)

И той, ще бъде ваша котва и компас,

в миг на триумф или пък в труден час.

Ще бъде просто точният, за вас.

Смехът, превръщаш всяко ново утро, в ден...

Невинен смях си ти за мен и нощ, и ден.

Защото любовта е онзи дар.

Грижовният и нежен господар,

животът ни превръщаш в буден сън.

Освободен от бурите навън...

Готова ли си ти, да го сънуваш с мен?

Живота ни се случва всеки ден.

И всеки ден, започвайте на чисто.

ТУК и СЕГА живейте, окрилени.

Живота е вълшебства и промени.

Вес ден изписвайте с главни букви листа.

И без значение, дали изписано е мъдро и красиво,

ако е споделено - сладко и горчиво.

Пазете го от лицемери и апаши.

Защото само ваш е. 

Само ВАШ Е❗

© Ивайло Апостолов 

     21.05.2025

КОГА ПОРАСНА ИЗВЕДНЪЖ

Кога порасна изведнъж, кога порасна?

Изгря в живота ни, като дъга след дъжд.

Изгря и висината стана толкова ясна!

След толкова години на очакване,

Дойде като възвишен благослов

надеждата ни с твоето проплакване.

И после, сякаш в миг се преобърна

живота ни. И сякаш рухна отведнъж!

Но ти, тъй здраво беше го прегърнал...

И изградихме друг, по-стойностен и по-осмислен

живот, със още повече любов.

По-истински живот. И някак по-пречистен.

През много минахме. И много преживя.

От детството и от смеха пропусна много.

Ала не се отказваш и сега.

И учиш ни на сила, да напредваме

И учиш ни на мъдрост, да решаваме,

И учиш ни на воля и търпение.

Как да не спираме, но да не тичаме.

Как с малки стъпки как да продължаваме.

И безусловно как да се обичаме .

Кога, кога порасна изведнъж?

Докато учеше ни на кураж, любов и сила сред тревогите...

На вяра в теб, на вяра в себе си и в Бога,

превърна се в един прекрасен мъж.

© Ивайло Апостолов 

    15.05.2025

НАПРЕД ВЪРВЯ, С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА

(Може би, който трябва, ще се припознае!?

А може би, не!?)

Напред вървя, с високо вдигната глава

и плъзгам поглед по лицата и стоборите.

Ала дори и не ми пука за това -

след мен какво с полуглас си говорите.

Кой клеветил, пък кой надал ухо

и сплел със завист някоя интрига.

Несмели думи на безсилно кухо същество,

примесват се с прахта след мен, но без да ме достигат.

Безлични думи и двулични думи -

след сведен поглед, неизказани пред мен.

Щом нощем спи спокойно съвестта ми,

а с чест живея всеки следващ ден,

не ме е грижа, нека другите говорят 

злорадо и ехидно зад гърба ми.

Щом ехо са зад мен, каквото и да сторят,

все още значи давят се в прахта ми.

Защото зная, сянката се влачи 

зад този, който е с лице към светлината.

И онзи, който е с лице към правотата 

очи, в очи с теб без страх, от сенките, на светло, ще прекрачи! 

Благодаря за всеки минал ден,

ала назад не се обръщам и не се оплаквам!

За мен е важно само, кой все още крачи редом с мен,

защото рамо, в рамо бъдещето ни очаква❗

А на клеветниците сплитащи интриги,

ще спомня само - всичко сторено се връща.

И миналото рано или късно, те застига.

Тогава целият ти свят се преобръща.

© Ивайло Апостолов 

12.05.2025