Благодаря ви малки мои,
че озарихте нашият живот,
като дъга и слънчев лъч подир пороя.
Като благословия от самият Бог.
Благодаря, че го изпълнихте със смисъл
и дадохте лице на любовта.
И с всеки дъх, и с всяка своя мисъл
за мен сте чист прозорец към света.
За танците лудешки и за песните,
и за уроците по безпричинно щастие.
За милионите въпроси неуместни,
подбуждащи към размисли и към пристрастия...
За лудите идеи и за безусловната любов,
за шантавите ви предизвиква.
за топлите прегръдки нощем под небесният покров.
И за доверието в нас, при всички обстоятелства.
Благодаря ви мили мои за това,
че можете с една единствена усмивка,
да разпилеете в небето ми дори най-гъстата мъгла.
Да разтопите най-смразяващата ледена обвивка.
За ценните уроци по спонтанност,
за важността на дребните неща,
за безусловното приемане на всяка странност.
и важността на съпричастността.
Благодаря за толкова неща,
че всеки списък би бил твърде кратък.
Обичам ви и горд съм, да съм ваш баща.
Ще бъда с вас, до края на света.
Ще бъда с вас, дори и по-нататък!
© Ивайло Апостолов
01.06.2025