Световен ден за борба с тормоза в училище - "Ден на розовата фанелка" (Pink shirt day 🩷 )

 

24.02.2016

26.02.2025

🤗🩷🩷🤗Всяка последна сряда от февруари (26 февруари) отбелязваме Световния ден за борба с тормоза в училище популярен още като "Ден на розовата фанелка" (Pink  shirt day 🩷 )

За това, бих искал #всички, да си припомним отново ❗

⚠️Тормоза, насилието и дискриминацията са пряко свързани едно с друго. А всяка форма на неравнопоставено отношение и двоен стандарт, уронваща нечие достойнство е дискриминираща! Независимо на признака на който е основана. 

И няма значение, дали се отнася за външни белези, поведение или степен на развитие. Без значение е и към колко човека се съотнася!

⚠️ Дискриминацията и тормоза, дори само към един единствен човек, си остават такива по своята същност. Независимо, дали човека излиза извън общоприетата "нормата" като някаква форма на лек дефицит или изпреварващо развитие!

 Мили хора, 

Себеутвърждаването и конкуренцията са естествени процеси от най-ранна детска възраст. И особено във възрастовият период около началото на 6та и продължава като варира до около 8та година, когато е първичното започва активното формиране на Социалния Аз, и в който социалната група и нейното мнение заемат по-осезателно място в живота на детето, те са изключително важни.

Наша отговорност като значими в живота им възрастни (родители и възпитатели обаче е, да им дадем правилните ориентири, ценности и модели на поведение, за това!

Позитивното Себеутвърждаване е от изключително значение❗

Повече старание за развитие на собственият потенциал, собствените лични качества, знания и умения, и по-вече уважение, към личното и чуждото до-стойнство, и възможно по-малко унижение, присмех и обиди към другите!

Унижението, социалната изолация, сегрегация и дискриминация могат, да оставят огромен отпечатък у всеки от нас. Но за неукрепналата детска психика, особено в тази възраст, те могат, да бъдат фатални и за цял живот!

Казвал съм го многократно и ще продължа, да го повтарям: Децата нямат предразсъдъци към другите, те нямат негативен жизнен опит, за това и поради тази причина са чисти, спонтанни, любопитни, съпричастни и непредубедени в отношенията си с другите. Но и приемат това, което чуват и виждат, за "чиста монета".  Включително, ценностите и поведенческите модели. Особено, ако са от значим за тях възрастен авторитет какъвто сме ние - техните родители и възпитатели, които възприемат, за непогрешими!

За това, да им внушаване собствените си комплекси, подтиснати страхове, предразсъдъци, проектирани върху другите и собствените си огорчения, вътрешна неувереност и разочарования от несбъднати мечти и амбиции, е престъпление и към самите тях. Престъпление е и към всички онези, към които я насочваме сами или ги учим, да я насочват чрез игнориране или още по-лошо, чрез дискриминация и пряка агресия, без значение от вида!

( Традиционно дългата коса при мъжа например винаги, е била символ на мъжественост... Но за това, в друг пост!)

Преди, да ги поощрим за горното поведе обаче (или дори след като сме го направили) трябва, да си дадем сметка, носи ли ни вътрешно удовлетворение, да виждаме как децата ни, се опитват, да утвърждават себе си, обиждайки, мачкайки, подигравайки се и унижавайки другите!? И ако ДА, Защо?

Това ли е моделът, който искаме те, да възприемат и изградят като правилен за цял живот!?...

И наистина правилен ли е този модел!?

Защото всяка проява на двоен стандарт и различно отношение основани на определен признак или качество при равни други условия е свързана с дискриминация и насилие върху личността на другия! Независимо, дали този признак го прави, да изглежда в очите ни по-слаб или по-добър от нас или общоприетото за "средна норма"! Особено важно и особено болезнено може да бъде това, за подрастващите момченца!

И като баща искам, да се обърна към всички разумни и загрижени бащи...

Уважаеми мъже,

💖Мъжествеността НЕ се определя от дължината на косата, нито от мускулите, масата или ръста.

💖Мъжествеността НЕ се определя от невъздържаните емоции или демонстрирането й чрез агресивно, високомерно и арогантно поведение и демонстрация на сила. Точно обратното.

 Последните показват вътрешна подтиснатост, неувереност, нереалистична самооценка, недостатъчна интелектуална, емоционална и социална зрялост и липса на възпитание.

✔️Уверения в себе си, качествата си и способностите си мъж е добронамерен и позитивен, умее да коригира себе си или тях, без да обижда и унижава, помага на другите, без да се самоизтъква и парадира и очаква нещо в замяна. 

✔️Истинския мъж има ясна представа за добро и лошо, правилно и неправилно, стабилни морални ценности и силно развито чувството, за справедливост. 

✔️Истинският мъж умее, да потърси помощ, да благодари или да се извини, ако е сгрешил и очаква това и от другите. 

✔️Истинският мъж е любезен, социабилен и адаптивен, и не постига нищо със сила или принуда. Знае как да се кооперира, но не се страхува, да поема рискове и отговорност без, да са необмислени. Оценява и поздравява другите, за успеха или положените усилия. 

✔️Истинският мъж, не търси слабостите на другите, за да им се присмива, да ги унижава или манипулира, а търси силните им страни. Поощрява ги и се опитва, да им помогне, да ги развият. Както и своите.

✔️Истинският мъж, притежава достатъчно себеосъзнатост и самокритичност, да оцени собствените си слабости и грешки, да приеме чужда критика и да работи върху тези слабости. Но за това трябва, да започнем, да го учим от малък, че:

👉Липсата на възпитание НЕ е мъжествена❗

👉Липсата култура и обноски НЕ е признак на сила❗

👉Липсата на образованост, НЕ е секси❗

👉 Липсата на толерантност и уважение, НЕ е нито едно от нито едно от гореизброените.

Както и, че:

✅Да наричаш някого гейче, защото е с дълга коса, има добри обноски (или защото помага на другите, оценява и ги поздравява за усилията им) НЕ те прави, да изглеждаш по-мъжествен!

✅Да се присмиваш на някой, че е "умник",  "спортистче" или "танцьорче", оформя у детето трайни нагласи и поведенчески модели.

Ние като възрастни следва, да се запитаме, какви нагласи и отношение оформя у детето към знанието и образованието, или към спорта и изкуствата изобщо (или към към някой спорт или изкуство, конкретно).

Защото това, са базисни нагласи, които остават за цял живот!

Така, че много моля, нека научим синовете си (а защо не и дъщерите си), че да си по-едър и пълен, да обиждаш, да се присмиваш и унижаваш, да удряш, да пъ*диш, да се оригваш и да псуваш, не е проява на мъжественост, а на обикновена липса на възпитание... 

Че не дължината на косата и стилът на обличаме, а поведението правят мъжа такъв, какъвто е! Защото външността е мода, която лесно се променя, но характерът се изгражда с години от най-ранна възраст! 

Нека, да ги научим, че външният ни вид изразява вътрешната ни същност. Но не ни определя! Защото всеки от нас е много повече от очевидното ❗

И понеже говорим за Мъжество,

то има две прекрасни понятия, които според мен, определят мъжа като Мъж и на които бих се гордял, да успея, да науча синовете си - Чест и Достойнство.

Честта и до-стойнството са тясно взаимосвързани и формирането им е продължителен процес, който е важно, да започне от ранна възраст!

Честта е съвкупност от качества на Личността, свързани с придържането към чистотата и истината, като човеколюбие, емпатия, справедливост и съпричастност.

До-стойнството е свързано с доброто себепознание, самочувствие и самокритичност, които определят истинската Стойност на Личността, която се себеотстоява с достатъчно самоуважение, като едновременно с това, уважава това право у всеки друг и не го накърнява!

До-стойното поведение е основано на толерантността към всичко различно. Особено към различното мнение, гледна точка и поведение. И НЕтолерантност, към всяко неприемливо поведение.

Ако развием у подрастващото дете само първата част, ще отгледаме егоцентричен, изискващ от другите, арогантен егоист.

Ако не я развием, ще отгледаме малодушен нагаждам, който винаги, ще пренебрегва себе си и ще се превърне в жертва, стремяща се, да отговори на чуждите очаквания само, за да бъде харесан.

Въпросът е, какво искаме, за нашите порастващи момчета и как и доколко сме в състояние самите ние, да ги научим!?

Защото всеки от нас е много повече от очевидното ❗🤗🩷🩷🤗

Образованието е важно, защото...

Образованието е част от цялостният комплексен процес на осъЗнаване на личността, който започва още в най-ранното ни детство (далеч, преди първият ни допир с образователната система ) и продължава през целият ни живот.
Процесът на оСъзнаване е, процес при който от безкритичното възприемане и реакции на бебето, ръководено само от рефлекси и инстинкти, целящи задоволяване на основните ни физиологични потребности, започваме да усвояваме способността, да подхождаме със Знание, към Реалността. Това е способност, за осмисляне и критично отношение, към нещата, които се случват със самите нас и в обкръжаващият ни свят. 
С оСъзнаването развиваме у себе си способност за целенсочено и волево, все по-задълбоченото себепознание, стремеж към себеактуализация (развитие) и себереализация, които да са от оптимална полза не само на  нас самите и на най-близките ни хора, но и на Обществото, като цяло. 
Образованието пренася процесът на осъЗнаване на ново, по-задълбочено, по-научно обоснованно ниво.Помага ни, да създаваме по-сложни мисловни логически схеми за анализ и синтез и ни помага да правим по-задълбочени и верни изводи, заключения и прогнози.  

В този контекст, Образованието е важно, защото:

- То е част от процеса на формиране на нашите ЗНАНИЯ за основните характеристики и принципи на действие и взаимодействие на нещата и начините по които да ги използваме по-оптимално. Така, то ни помага да намерим теоретично научно обяснение, на вече наученото от опита и обратно, чрез него, получаваме възможност, да развием теоретични постановки, върху които да градим реални практически  проекти...

- Важно е, защото ни помага, да придобием различни УМЕНИЯ, най-важното от които е да МИСЛИМ критично и да откриваме взаимовръзките между причините и следствията ( и обратно ) Чрез него се учим, да откриваме първоизточника на нашите и чуждите Успехи и Неуспехи, да правим изводи и заключения. Така се развиваме напред, затвърждавайки първите и избягвайки, вторите. Образованието ни помага също така, да се научим и да предвиждаме, бъдещите последствия от действията си; да не повтаряме и да избягваме евентуални грешки.

 - Образованието е важно, защото с негова помощ, изграждаме важни полезни НАВИЦИ, които да ни помогнат, да прилагаме всичко научено в живота - в личните и социалните си взаимоотношения, както и в професионалното си развитие, така че това да е полезно за ВСИЧКИ...

- Образованието е важно, защото помагайки ни да развием всички тези неща у себе си, ние по- трудно се поддаваме на манипулации и можем, да формираме ЛИЧНО МНЕНИЕ. Помага ни също, да развием и личностни качества, да отстояваме това мнение, но така, че да търсим СЪВМЕСТНО с другите, възможно най-добрите решения. Помага ни още, да добием силата,  да носим отговорност за последствията от собствените си избори и решения. 

И използвайки всичко това ЗАЕДНО (но не само ), Образованието създава за нас ВЪЗМОЖНОСТИ, както и умението, да ги разпознаваме и реализираме по възможно най-добрия начин...

И познавайки границите на конвенционалното, да преминаваме отвъд тях и да откриваме нови хоризонти...


ИЛИ ПОНЕ, ТАКА БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ В ЕДНА УТОПИЧНА ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ

Какво е това валдорфска педагогика? – доц. Елизабет Берингер

Първото училище е създадено през 1919 година в Щутгарт по искане на немският индустриалец Емил Молт за децата на работниците в неговата фабрика Валдорф-Астория. По това време в Германия цари нищета и инфлация. Емил Молт иска от Рудолф Щайнер да създаде такова училище, където децата да учат така, че да се превъзмогне нищетата.

Идва нацизмът и тези училища се затварят, защото те възпитават свободни личности, а на Хитлер му трябват послушни марионетки. След Втората световна война тези училища се отварят отново. Учителите не са получавали заплати, а децата са им носили въглища и хляб.

Когато гледаме към тази педагогика, гледаме към две неща: методиката на преподаване, а от другата страна е погледът към детето. И точно в погледа към детето се различава от останалите педагогики. Във Валдорфската педагогика се поглежда към душевната страна на детето.

Когато погледнем назад в миналото, тогава можем да видим, че мисленето на хората е било различно. Едва 600 години преди Христа човек е започнал да се учи да мисли. Едва при Аристотел човек е започнал да мисли, преди това човек си е представял всичко в образи.

А сега да се върнем към детето. То има една цъфтяща фантазия и живее сред картини и няма по-голяма радост за него ако му разкажем приказка. Приказките са връзката с митичното начало. Поглеждайки към Валдорфската педагогика виждаме на коя фаза от развитието на човека съответства развитието на детето. В първи клас цялото преподаване е в приказна форма. Най-напред децата се учат да пишат, а не да четат. Например: разказва се на децата една приказка, една история за един смел крал. Децата рисуват този смел крал, застанал ето в тази поза, която прилича на буквата “К”. Винаги, когато се види буквата “К”, тя се свързва с фигурата на крал.

Ако погледнем децата от 5 клас, ще забележим, че техните крайници са много хармонични. В 6-7 клас крайниците се удължават. Децата в тази възраст предпочитат да стоят, стават тромави и лесно се уморяват. Най-хармоничната възраст е 5 клас. Коя е най-хармоничната култура? Това е Гърция. Тогава в 5 клас им се преподава Гръцка история. Преподава им се, рисуват, играят пиеси. По време на Гръцката култура човек започва да се индивидуализира. До 4 клас децата говорят хорово, в 5 клас – хорово и индивидуално, в 8 клас играят класическа драма и всеки играе индивидуална роля.

Днес ще говорим за обучението на учениците от първи до осми клас. Това е една особена възраст. Към детето трябва да погледнем не само като на биологично същество, а и като на същество, което носи нещо съвсем индивидуално. Ние се опитваме чрез възпитанието да дадем възможност детето да развие всички свои способности така, че то да бъде това, което иска. Целта е не да направим нещо от този млад човек, а да му дадем възможност той да направи това, което иска от себе си.

Ако от педагогическа гледна точка погледнем на детето, виждаме, че то е едно много комплицирано същество. То има биологични и наследствени дадености, но с тях се свързва и духовно-душевната част. Естествено биологичната част умира. Душата има свойството да се превръща, а духът е безсмъртен. “Азът” няма нищо общо с раждане и смърт, това е вечното. Ние гледаме на детето като на нещо вечно. Това вечно се вгражда в тялото.

Ние сме хора, които се развиват. Човек може да остарее и въпреки това продължава да се развива. Когато малкото дете се роди, мозъкът му не е съвсем развит. Едва след първата година мозъкът му се диференцира. Това продължава до тридесетата година.

Установи се, че деца, които са кърмени са малко по-интелигентни от тези – хранени изкуствено. Когато детето сучи, цялата мускулна система се задвижва много енергично, цялата мускулатура е в движение, а когато се храни с биберон не се извършват тези фини движения, които развиват определени центрове в мозъка.
Във Валдорфското училище всяка сутрин в началото на урока се правят ритмични упражнения с пеене и евритмия.

Друго важно обучение е плетенето. Това е една способност за координиране на лявата и дясната ръка. Това упражнение действа за диференциране на мозъка. Това оказва положително влияние върху мисленето. Може би знаете, че мъжете мислят с лявото полукълбо, а при жените има по-добра връзка между лявото и дясното полукълбо. Мъжете имат логично мислене, а жените – синтетично. Точно плетенето е това, което обединява мисленето.

Детето повтаря в своето развитие културното развитие на човечеството. Шест хиляди години преди Христос по време на Персийската културна епоха започва развитието на земеделието. В трети клас децата се занимават със земеделие. Обработват земята, сеят жито, косят го, мелят го и правят хляб, който изпичат и сами изяждат. Това е най-вкусният хляб. Те учат как се правят обувки, как се шият дрехи.

До пети клас детето прави каквото му каже учителя, но сега вече има собствено мислене и иска само да разбере нещата.

Днес никак не е трудно едно 3-4 годишно дете да се научи да играе на компютър, да чете, да играе шах, но детето работи за вътрешната си организация през първите 7 години. Не само мозъкът му не е зрял, но и цялата му физика. Ритъмът му на дишане и кръвоносната система не са координирани. Подсъзнателно детето работи върху своя организъм. С появата на новите зъби този процес е завършен. Тогава детето е готово за обучение. Силите се освобождават за учене. Ако по-рано започваме с интелектуалното обучение, ние изтегляме силите му. Установено е, че деца, които прекалено рано са обучавани интелектуално към десетата – единадесетата година имат здравословни проблеми.

От възрастта на смяната на зъбите до половата зрелост тогава се разгръщат душевните сили. В този период учителят трябва да бъде гений. От това как той представя света, зависи как детето ще възприеме света по-късно. Учителят трябва да бъде въодушевен от света, за да може да предаде това въодушевление на детето. Как ще се обучават децата? Те искат да учат, но всяко по свой начин. Детето учи от любов към учителя. Колко интересен е светът за детето зависи от учителя.

Във валдорфските училища има един класен ръководител от първи до осми клас. Той познава всички свои деца. Той ги обича. Той може да съпровожда развитието на детето. В края на годината той пише една обосновка какво е развитието на детето, какви проблеми има. И освен това му дава едно изречение, върху кое то трябва да работи за следващата година. Веднъж в седмицата детето трябва да казва тази мисъл, да живее с нея.

Ние не преподаваме всеки час различен, както е в другите училища, а основните предмети се преподават на епохи. Три – четири седмици се учи един предмет. Учителят има възможност да развие тази материя и детето да вникне в нея, а след това трябва да си почине. След това идва друга епоха – например математика. Тази епоха се повтаря след 2-3 месеца. Това епохово преподаване е толкова успешно, че е въведено в училищата на много страни. Начинът на оценяване също се приема поне в първите два класа в много страни. Разбира се има предмети, които не се учат на епохи – например чуждите езици. Във валдорфските училища се учат два чужди езика. Имаме много часове по изкуство. Всичко, което правят децата трябва да бъде красиво. Те си правят красиви тетрадки.

Имаме предмет, в който се рисуват форми. Децата рисуват във въздуха с ръце, извървяват формата по пода, а след това рисуват в тетрадките. Това се изучава само в нашите училища. Стремим се да има равновесие между интелектуалните предмети, предметите по изкуство и практическите предмети. Така обучението е цялостно.

Въпрос: Има ли програми във Валдорфските училища?

Отговор: И да, и не. Има един план за развитие на детето и от там план за обучение. Но всеки учител решава сам как да преподава, защото всеки клас е различен.

Въпрос: Преподава ли се музика, учи ли се инструмент, защото знаем, че музиката развива мисленето?

Отговор: Да. Изучава се музика. Освен това всяка сутрин децата пеят. Всички деца се учат да свирят на флейта. За други инструменти имат частни учители. От 4-ти клас имат класен оркестър, а от 8-ми – училищен. В много училища се правят представления – например “Вълшебната флейта”. Много се пее в обучението на чужди езици.

Въпрос: Има ли директор във Валдорфските училища?

Отговор: Няма директор. Училището се ръководи от колегиум от учители. Това е чудесно, защото родителите имат огромно доверие в учителите. Родителите решават какво да плащат, те решават финансовата страна, а управлението на парите правят учителите. Всеки четвъртък има конференция състояща се от две части: педагогическа и икономическа. На всеки 4-5 седмици има родителска среща. Учителят разказва какво е направил, какво е развитието на децата. Ако има проблеми родителите се включват и всичко се решава заедно.

Въпрос: До кой клас се учи във Валдорфските училища?

Отговор: До 12-ти клас, а след това има 13-ти клас, в който децата се подготвят за държавни изпити.

Въпрос: Говорим за развитието на детето, а не на учителя. Има ли възраст на учителя, която е най-подходяща.

Отговор: Няма такава специална препоръка.

Въпрос: Как гледа държавата на Валдорфските училища? Как става прехода от Валдорфско училище към следващото обучение?

Отговор: В различните страни е различно. В Германия имаме закон за частните училища. Те са равноправни с държавните и получават същите дотации, както и държавните. Но ние имаме повече предмети и затова повече учители, ето защо родителите доплащат. Но в Англия, Швеция и други страни училищата не получават нищо.

Източник: zdravjivot.org

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2

снимка:demotivatori.ru

            1. Повишаване на родителската компетентност

 Повишаване на родителската компетентност по отношение на емоционалната и социална интелигентност, на ефективното общуване и активно включване на родителите в този процес, с приоритет насочени към връзката и участието на бащата, който традиционно в българското семейство играе слаба роля. Подобна програма Вече се реализира от Асоциациа „Анимус”.

   2.По-активна работа на Училището, другите ангажирани институции и неправителственни организации, относно повишаване информираността на младежите по отношение, познаване различните форми на тормоз и насилие и стратегията за справяне с тях

      За прекратяване и промяна на деструктивният насилнически модел е изключително важна позицията на жертвата на насилието спрямо това – дали ще го приеме, защото „не е добър и заслужава да бъде наказан”‘ или ще влезе в позицията „аз съм добър и заслужавам да бъда щастлив” и последващата мотивация за промяна.и намирането на специализирана помощ и подкрепа в това начинание.

    3. Внасянето на яснота по отношение работата на психолога, песихотерапевта и психиатъра и регулиране дейността на психолозите

     Изключително важно във връзка със справянето с проблема с агресията е да се изяанят няколко въпроса по които все още съществува явно неразбиране дори в средите на специалистите в сверата на Образованието и Социалните дейности.

Първият въпрос внасянето на по-голяма яснота в обществото, по отношение спецификата на работата на специалиста Психолог, Психиатъра и Психотерапевта в процеса на идентифициране и справяне с различните форми на душевно страдание конкретните им проявления изобщо.,.Внасянето на яснота по отношение на целевите групи и проблеми , с които работи всеки от тези специалисти и участието им конкретно с този процес.

Второ , ясно  регламентиране  дейността на психолозите.

  4. Да се разбере, че проблемът за справяне с агресията и насилието сред младежите е комплексен и се изисква, също така комплексен подход и екипна работа за решаването му (тясно взаимодействие между, семейството, училището и специалистите в ангажираните с това институции )

       И трето поред, но може би от най-голямо значение особено при работата по проблема с насилието и агресията сред младежите. ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО И ЕДИНСТВЕНО НА ПСИХОЛОГА ИЛИ ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТНИК, КАТО СПЕЦИАЛИСТИ. НИТО Е ПРОБЛЕМ, САМО НА УЧИЛИЩЕТО , КАТО ИНСТИТУЦИЯ . Това е комплексен проблем и изисква изключително тясна взаимовръзка и екипна работа между всички ангажирани специалисти в сверата на образованието, социалните институции и здравеопазването. Както каза наскоро г-жа Весела Банова (психолог и психоаналитик с дългогодишен опит в помощщта на хора с душевно страдание и Методически директор на Сдружение „Дете и пространство“) в едно интервю свързано с агресията сред младежите. „За целта е необходимо училищните психолози да работят не под ръководството на Директорите на училищата , а в организирани междуинституционални екипи ”

        Темата с агресията и насилието днес у нас е изключително пространна, но преди да приключа, бих искал да ви върна отново на караткият списък с новни в началото и във връзка с някои други нашумели публично вълнения свързани с „опасността” от децата със специални потребности напоследък.

В един единствен случай от изброените, новината е свързана с младеж , извършител, който СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е със специални потребности. Подчертавам, се ПРЕДПОЛАГА, но не е диагностициран.

От прегледа, който си направих труда да извърша върху новините свързани и с така ширко коментираният трагичен случай, с убийството на единадесет годишното момиче, аз лично., никъде не попаднах, на информация за недвусмислено доказателство, че младежът обвинен за виновен Е със специални потребности. Освен в една от новините, в която се казваше, че адвоката на защитата, ще подаде молба за експертиза, поради съмнение, че младежа не носи отговорност за постъпките си, което както знаем е рутинна процедура на защитата при подобни наказателни дела, за избягване на наказателнаотговорност на обвиняемия. В няколко от новините обаче имаше информация, че 15 годишният младеж е завършил осми клас на общообразователно училище. Как тогава за всичкото това време никой от специалистата работили с него не е забелязал нищо?....Просто се питам!!!!.
      Истината е, че децата със специални потребности е почти изключено, да изпаднат в непровокирана агресия. В случаи на такива актове, те почти винаги поради някаква външна или вътрешна за организма причина, са се почувствали застрашени и агресията е реакция на самозащита. 
Това може да е някакъв неидентифициран шум, образ или усещане.
Може да е болка или дискомфорт, която те не могат да локализират или да си обяснят... 
Агресивният или автоагресивен акт, може да е начин, да привлекат вашето внимание, което не намират друг начин, да привлекат. 

Както и друг път съм споделял, проблемът е в това, че в над 90% от случаите на насилие, при извършителите не е диагностицирано някакъв вид абнормно душевно страдание. Тоест, те са свързани с различни видове социална патология и девиации на поведението (например: алкохолни или други зависимости ) или са обикновени хулигански или престъпни прояви и това е много по-плашещо.

Затруднения в процеса на обучение

снимка: http:/partnersintraining.edu.au

     За да бъде процесът на обучение наистина ефективен, 
а поставените цели постигнати, той трябва да протича гладко и да отговаря на определени условия. 
Ако имате притеснения относно това,
 дали вашето дете изпитва затруднения в обучителният процес, свързани с разбирането, възпроизвеждането и извършването на поставените му задачи. За да сте сигурни, че няма проблеми с вниманието, концентрацията или поведението си. И че не се нуждае от допълнителна подкрепа. 

Можете да направите един лесен условен "тест"  

*          *          *

 Внимателно прочетете следващите твърдения и отбележете с
Никога,     Рядко,    Понякога,    Често или Винаги

 колко често се наблюдава конкретното поведение при общуването и работата ви с вашето дете :

*   *   *

• Детето ми НЕ разбира какво му казвам.
• Трудно привличам вниманието на детето си
• Детето ми трудно се задържа на едно място
• Детето ми лесно се разсейва
• Детето ми бързо се уморява
• Детето ми трудно се концентрира.
• Детето ми има нужда да му повторя няколко пъти инструкциите, когато му поставям някоя конкретна задача.
• Детето ми трудно разбира поставената му задача, ако не е онагледена с точното дествие, което трябва да възпроизведе
• Детето ми има нужда да повторя няколко пъти въпросите които му задавам.
• Детето ми трудно разбира по-дълги изречения.
• Детето ми НЕ разбира шегите ми.
• Детето ми трудно се досеща за точната дума.
• Детето ми произнася погрешно често срещани думи .
• Детето ми се затруднява да повтори история, която съм му разказал/а, в правилната последователност.
• Детето ми не може да довърши по-дълги изречения
• Детето ми трудно може да каже едно и също нещо по различен начин (да перифразира).
• Детето ми трудно произнася правилно думи.
• Детето ми трудно чете.
• Детето ми трудно пише.
• Детето ми не може да разкаже какво се му се е случило през деня в училище.
• Детето ми се обърква на шумни и многолюдни места.
• Детето ми се затруднява да разговоря самостоятелно с другите.
• Детето ми има поведенчески проблеми.
• Детето ми е неуверено.
• Детето ми избягва групови дейности.

Ако на повече от три от зададените по-горе въпроси сте отговорили с Понякога, Често или Винаги 

Е много вероятно вашето дете да среща известни затруднения в процеса на обучение и допълнителна подкрепа в процеса на обучение, ще му бъде от полза.

Това не значи задължително, че е със специални образователни потребности!!!

 Препоръчително е обаче, да се обърнете за консултация със специалист. 

9 основни причини за насилието в училище - Отново за агресията и насилието с "други очи" - Част 1

                                         Снимка; hsdi.org

Автор: Ивайло Апостолов

 Насилието много често може да бъде 

"отчаян вик за помощ". 

Краен опит на израз на безсилие и 

липса на визия за друга алтернатива и изход.

       Агресияте и Насилието като социален феномен са един все по-често срещан проблем в наше време.

Ученик остана без далак след побой в училище,

Над 400 случая на насилие над медици

Нараства агресията в училищата

Жена осъдена след побой над учителка

Диеректор на училище обвинениен в блудство с ученичка

Син алкохолик спуква от бой майка си, бащата не издържа и го уби счук

Млад мъж преби възпитателка в център за деца в Смолян

Ученик преби учител с кол в Садово

Връщат 3000 отпаднали ученика отово в училище

200 000 са отпадащите от училище

      Това е само бегла ретроспекция  на част от новините свързани пряко или косвено с прояви на насилие само в една от националните медии. И то, само през последните две седмици. Мисля че те не просто говорят, а направо крещят достатъчно красноречиво, за това, колко наболял е този проблем.

       Агресия и Насилието, като нейно конкретно проявление в обществото е имало и ще ги има в богатата палитра от разнообразни форми - домашно, емоционално, сексуално, институционално, насилие на работното място. Но за да не се превърне насилието наистина в епидеия, крайно наложително е:

 първо - да се научим да го разпознаваме

 второ - да не оставаме безучастни, когато сме свидетели на такова...

Кои са причините?

       1. Общото психическо и емоционално претоварване от ескалиращият стрес и напрежение в ежедневието

       Ежденевието днес е изключително емоционално предизвикателство за всеки от нас. Несигуността за утрешният ден; перманентният стрес от прекалено динамичният живот, претоварен със най-разнообразни стимули от всякакъв вид; напрежението на работното място; работата, която изцежда последните ни сили; липсата на възможност за адекватна почивка и все по-честото емоционално прегаряне; неудовлетворяващото заплащане и още , и още...

       Всичко товаа неминуемо рефлектира върху нас и първо се отразява на взаимоотнношенията ни с хората, които са ни най-близки.– нашето семейство.. 

  

    

         2. Народопсихологията на българина

       За много  хора в България домашното насилие или насилието в партньорската връзка е ежедневие. По данни на асоциация „Имаго” 1 милион от близо 4 милиона българи са жертва на тормоз вкъщи /изследването е от 2015г/, като за 30% от жертвите тормозът продължава средно по 10 и повече години. Пореди това обаче, че традиционно българското семейство е затворена общност на авторитарен патриархат, и някой от формите на насилие се приемат за нормални, околните, а в много случаи и самите партньори не идентифицират насилието като такова и дълго време не го признават, дори пред самите себе си.

    3. Недостатъчната емоционална интелигентност и липсата на ефективна комуникация в семейството

       Според специалистите от асоциация „Аниомус”, един от главните проблеми за нарасващата агресия сред децата е това, че не са се научили да идентифицират чувствата си, да говорят за тях и да ги изразяват по-адекватен начин, което е пряко следствие от неефективна комуникация в семейството. Обикновено, този процес започва около третата година от развитието на детето, когато то започва да осъзнава, че има собствено, автономно тяло и започва развитието на неговата личност.

   Една от основните причини за това е, наличието на свръх авторитерни и контролиращи родители, или свръхангажирани „отсъстващи” физически или емоционално такива, които и в двата случая са съпътствани от липсата на чувство за внимание, топлота, обич и загриженост от страна на родителите, която усещат деца. От друга страна, същата тази липса много често или изобщо не се осъзнава от родителите или ако се осъзнава се компенсира със материална свръх презадоволеност или прекалено либерално възпитание. При всички случаи обаче, крайният резултат, най-често е липса на доверие, отчуждение и липса на респект от всякакви авторитети. Или търсене на авторитети и модели за подражание извън семейството, които най-често са негативни.

 

        4. Нагативните поведенчески модели и опит в семейството

     Ако едно дете види и понася насилие в своето семейство, ако родителите се бият или злоупотребяват с алкохол, то това дете обикновено възприема себе си, като лично отговорно и виновно за това.. Затвърждава се усещането ”аз не съм добър”, което продължава през целият му живот след това.     

     Неефективните взаимоотношения между децата и родителите или фиктвните такива, оставят неизлечим отпечатък върху взаймоотношенията бъдещите интимни връзки на детето, като възрастен и дори върху самият избор на партньор.

      Наблюдаването и усвояването на негативни поведенчески модели, в които присъстват различни форми на насилие, повлияват не само върху личният им избор на „роля” в бъдещите им взаимоотношения и върху често преждевременото, често твърде прибързано встъпване във връзка, само за да се спасят от „отровните” взаимоотношения със своите родители. При това създавайки си фикс идеята, да изградят една „идеална връзка”, различна от тази, на която са били свидетели.

      В крайна сметка обаче, те все пак или възприемат ролята на доминиращия родител, именно защото са се зарекли, никога повече, да не бъдат в позицията на жертви, или пък ролята на жертвата, тъй като не могат да се избавят от твърде дълбоко вкорененото у тях чувство на вина още в биологичното им семейство и придружаващото го усещане за заслужено възмездие.

    Тоест, здравословните, доверителни, пълноценни и ефективни взаимоотношения и общуване с родителите, са предпосавка за изграждане на спокойна, сигурна, уверена в себе си, пълноценна личност на подрастващия. Тогава авторитета на родителите е достъпен и подпомага активно изграждането на пълноценните взаимоотношения и личност на детето. Така то усвоява правилни и здравословни модели на поведение и взаимоотношения с околните. Това е една прекрасна превенция на агресията и насилието сред подрастващите.

    5. Липса на механизми за здравословно изразяване, трансформиране и освобождаване.на натръпаното вътрешно напрежение и агресия (Сублимация)

     Друга причина за ескалирането на агресията е, че много често липсват механизми за здравословно й изразяване и освобождаване. В такъв случай, има голяма опасност, тя да се пренасочи върху други, външни обекти, които имат по-малко значение и от които децата изпитват по-малко страх и респакт;

Така насилието излиза извън дома и става „видимо”

      Емоционалната и психична свръхнатовареност на съвременото ежедневие, която засяга всички ни, се отразява изключително силно върху формиращата се и неукрепнала личност на подрастващите, особено в периода на пуберитета, когато, е подсилена от експлозията от хормони и промяна на рефарентните „значими други”. За това свидетелства и нарастващият брой депресии, панически атаки, алкохолна и друг тип зависимости, при подрастващите във все по-ранна възраст.

       6. Девалвация на ценностите, както и липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани.

      Девалвацията на ценностите и погрешно изградените ценностна система и приоритети; липсата на респект от всички видове правила, етични норми и ограничения, както и от принципните „авторитети, които ги прилагат” и се грижат, те да са спазвани (като полиция, правосъдние, училище и т.н) е не по-маловажна причина за блоакиране на механизмите на задържане и контрол на агресивните пориви и ескалиране на първоинстинктните афективни реакции на агресия.

           7. Чувстовто за безнаказаност и липса на последствия

      Създалото се у детето чувстовто за безнаказаност и липса на последствия от неговите негативни прояви; както и подкрепата от страна на родителите, като демонстрация на някаква криво разбрана родителска загриженост, дори ако постъпката на детето е меко казано неприемлива. Това е още  една от причините за детската агресиа, която не е без значение

          8. Не достатъчно адекватното отношение на училището

      Още един проблем, пряко свързан насилието сред младежите, който споделя колежката Катя Кръстева – психолог и психотерапевт към асоциация Анимус  е, не достатъчно адекватното отношение на училището към подобен род прояви. Случайте свързани с агресия и насилие се омаловажават и се толериреат прекалено дълго, което изключително много утежнява нещата, споделя терапевта с 20 годишен опит в работата с деца и семейства в риск.

    9. Мултиплициране на нарастващ брой деца, за които образованието, респективно възпитанието, не са ценност и приоритет

     Не случайно в списъка с новини съм включил последните две, тъй като то те разкриват още една не маловажна причина. Спред една голяма прослойка от населението у нас нивото на образование, възпитание и интелектуално развитие е изключително ниско. Сред него , но не само, статута и авторитета на училището е нищожен. Освен това, когато нивото на мислене е примитивно, реакциите на човека също са примитивнии първосигнални. Задържните процеси и контрола са изключително слаби. Тоест, когато разумът не намира аргументи, силата на аргументите, се заменя с аргументите на силата и реузлтата е агресия и насилие.

        Какъв е изхода?

  Виж:

4 стъпки, за намаляване на агресията в училище - Отново за агресията с други очи - Част 2