АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА
Ако тръгне бащата, тъй добре, да се помни,
всички плащат цената. Но щети най-огромни, са в света на децата.
Ако тръгне бащата и остави домът си.
Ще го връщат децата всяка нощ във съня си.
Ще ги мъчи вината, ще ги къса отвътре.
Няма кой, да закърпи раните във душата им.
Най-големият крах, най-голямата криза,
най-големият страх в който детството влиза
туй не е бедността. Ни тормоза от другите.
А че някой баща, е оставил съпругата.
Изоставил е майката... Изоставил е детството.
Изсушава му корена. Разрушава семейството.
Резултата е ясен, резултата е същият.
Ясно казвам на глас, щом си тръгне бащата
и непълна е къщата, разрушава тогаз
топлината и огъня, а не просто огнището.
На детето душата той захвърля я в нищото.
Сред сълзи и страдания, страхове и терзания,
сред вина и въпроси, и крещящи мълчания.
Любовта не се проси. Безвъзмездно се дава.
А когато си тръгне, празнотата остава
и измъчва ума ни.
И сърцето се лута без компас, без посока,
със изсъхнали корени. Без основа, за утрето.
И с криле е, преломени.
Без надежда, за свързване, без щастливите спомени
и с милиони въпроси без отговор и привързване
Тъй, бедите са сторени.
Че бащата и майката, са не само призвание
и не само награда, роля и изпитание.
Те са обич и грижа, принадлежност, подкрепа.
Сигурност, за безгрижие и модел за детето.
И са Супегерои и светци, и безгрешници
И детето връз себе си, взема техните грешки,
отговорност и срам, и виновност и страх...
И разбиват се малкият Аз и сърцето на прах.
Изневяра, към другия е не просто предателство
към партньора ти, чу ли! То е предизвикателство.
Но не сривай мостовете! Търси прошка и път!
Изкупление често променя Света.
Ако тръгне бащата, не е важна причината
- неразбиране, страх, репутация срината...
Ако тръгне бащата, то детето е счупено.
А не биват децата, ни слепени, ни купени!
И не ползвайте тях като щит и оръжие.
Не пренасяйте в жертва детското целомъдрие
и невинност, пред избор между вас, в мелодрамата!
Те са ВАШИ деца. Имат нужда от ДВАМАТА!
Ако тръгне бащата, чупи малкият мъж,
а без рицар остава и герой дъщерята.
Ала рухне ли в пепел някой брак изведнъж,
не "на всяка цена" се спасяват нещата.
Забравете борбите, за контрол и за власт.
Забравете войните и дайте си шанс!
Забравете горчилката, нараненото Его!
Тук детето е важното! Помислете за него!
Заедно, се борете със сърца и със лостове.
Помежду си търсете път и вдигайте мостове!
Бащата е пример и модел, и завет.
И дори, да се случи, всеки сам своя път,
да изгражда напред.
Не лишавайте детството от баща! Ще сгрешите!
Ако искате свойте деца, да спасите!
© Ивайло Апостолов
13.06.2025
Стихотворението е вдъхновено от текста по-долу и е творческа интерпретация, която не трябва, да се приема буквално.
Важно е, да уточним, че
Често попадаме в отровни нездравословни взаимоотношения, в които НЕ трябва, да оставаме "на всяка цена"!
Но и твърде често, се отказваме прекалено лесно партньора си, който е бил наш личен избор. От семейството и от децата си, които да плод на любовта ни!
Твърде лесно!
И цената е твърде висока, защото децата се превръщат в залог. А за жалост не рядко, в разменна монета и дори оръжие в излишните ни патетични борби за надмощие, лична правда и вендета!
А това е, недопустимо!
Точно за това е много полезно следващият текст, да бъде прочетен❗
Когато бащата си тръгне — всички плащат цената.
Нека го кажем ясно.
Най-голямата криза, пред която може да се изправи едно дете,
не е бедността.
Не е тормозът в училище.
Не е липсата на пари за университет.
А липсата на баща.
Независимо дали си тръгнал с изневяра, от страх или защото са те изтласкали —
резултатът е един и същ:
➡️ Дете без компас.
➡️ Бъдеще без посока.
➡️ Поколение без основа.
Нека поговорим.
1. Изневерилият баща не предава само жената — а чупи детето.
Онзи роман, онази кратка тръпка?
Те не унищожиха просто доверие.
Те разрушиха род.
Защото от момента, в който стана баща,
ти не си просто мъж.
Ти си водач.
А когато водачът напусне?
Цялото царство се срутва.
---
2. Жените, които използват закона като оръжие, не са по-добри.
Да, светът е на твоя страна.
Да, съдът ще те нарече смела.
Но само защото можеш да унищожиш един мъж законно,
не значи, че трябва.
Да изолираш бащата, защото чувствата ти са се променили —
това не е сила.
Това е саботаж на бъдещето.
Децата не се интересуват от егото ти.
Те жадуват за постоянство.
---
3. Науката е категорична: Децата растат по-добре с бащите си.
– Момчетата без баща са по-склонни към насилие.
– Момичетата без баща – към експлоатация.
– Всички страдат емоционално, когато татко стане призрак.
Да, самотното майчинство може да е "нормализирано".
Но не е идеално.
Ако това те засяга?
Провери статистиката за:
🔹 затвори
🔹 отпаднали ученици
🔹 депресия
Липсата на баща не е просто рана.
Това е проклятие.
---
4. Мъже: не започвайте семейство, ако не сте готови да го поведете.
Бащинство не е статус.
То е завет.
– Не можеш да изневеряваш, защото "тя се е отпуснала".
– Не можеш да започнеш ново начало, сякаш предишното дете не съществува.
– Не можеш да "лекуваш себе си", изчезвайки от живота им.
Децата не прощават лесно забравата.
А бащата, който не пази клетвите си, не бива да очаква лоялност,
когато остарее.
---
5. Жени: разводът не отменя ролята на бащата.
Вече не го обичаш? Добре.
Но той остава баща.
Продължила си напред? Прекрасно.
Но децата имат нужда и от него.
Когато обърнеш детето срещу бащата,
не го защитаваш.
Наказваш го.
И то ще ти го върне… един ден.
---
6. Децата не са "устойчиви". Просто мълчат.
Усмивките крият объркване.
Мълчанието – травма.
"Добре съм" – е репетиран отговор.
Те усещат:
– Когато новият партньор получава повече внимание
– Когато ги изключват от семейни моменти
– Когато любовта се превръща в състезание
Те не се адаптират.
Те се пречупват – тихо.
---
7. Мъжествеността не се преподава – тя се живее.
Момчетата не стават мъже чрез думи.
А чрез пример.
Ако ти не си там?
Ще търсят модела на мъж в:
улицата,
екрана
или хаоса.
И нито един от тях не създава мъж,
на когото би се гордял да приличат.
---
Финални думи: Да се провалиш като съпруг не значи, че си се провалил като баща.
Мъже:
Може да сте загубили брака,
но не губете мисията.
Жени:
Може да сте наранени,
но не жертвайте бъдещето на детето си,
за да успокоите егото си.
Защото когато бащата си тръгне —
или бъде изгонен —
всички плащат.
🔹 Децата.
🔹 Паметта.
🔹 Душата на следващото поколение.
Затова —
без значение дали си мъжът, който изневери,
или жената, която затвори вратата…
Поправете го.
Защото децата не искат да знаят кой е бил прав.
Те просто искат и двамата да останете в битката.
---
Източник: Adbox, чрез "Благословени от корена"
А ето и още един интересен текст, от първо лице
