Показват се публикациите с етикет стихотворения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет стихотворения. Показване на всички публикации

събота, 22 февруари 2025 г.

БОЛИ ЛИ НИ, ЗНАЧИ СМЕ ЖИВИ (Задушница)



Казват: Всеки, който се влюбва, 

търси липсващи късчета от себе си.

Ала всичко, което изгубваме,

оставя диря в мисловните ни ребуси.


Оставя диря в сърдечните ни трепети.

Оставя диря в щастливите ни спомени.

Оставя диря в душевните ни шепоти.

И е живо, докато го помним!


И живее в нас, докато обичаме,

преживяното с обич преди!

Дори онова, с което завинаги се сбогуваме

в нас оставя красиви следи, 

щом отново на ум го изричаме 

и щом с пулсът си жив, го рисуваме.


Дори най-малкото, най-нежното в тебе и мене,

докато помним, чрез нас е нетленно.

Щом го помним, е нещо красиво

И е истински, истински ценно.


И отвъд са пространство и време,

тези спомени сладко-щастливи,

ще наболяват в нас, незаличени.

А болят ли ни, значи сме живи.


© Ивайло Апостолов 

23.02.2025

петък, 21 февруари 2025 г.

МЪЖЕТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ



Повярвайте момичета, Мъжете също плачат!

Да, силни са и твърди. И с каменни лица.

Това от тях очаквате. Зад маската обаче

е океан от чувства в добрите им сърца.



Нали така ги искате. Решителни, мъжествени...

Решаващи проблеми, да ви носят на ръце.

Очаквате закрила. Уж искате естественост.

А колко пъти питахте ги, те имат ли сърце!



И колко пъти питахте ги, какво е преживяло?

И колко пъти счупено било е на парчета?...

И белези от рани колко е събрало,

докато в мъже израстват невинните момчета.



Те също са скърбили по майка, брат навярно!

Или безмълвно страдали са по мечти изгубени.

Доброто им разбивало се е в неблагодарност.

Сърцата им навярно, са не веднъж разлюбвани.


Надигали са бунтове срещу авторитетите

или пък срещу нечии несбъднати амбиции.

С ножове в гръб от близки и от спасен, плесници

преборили са болката от загуби безчет.



Повярвайте момичета, мъжете също плачат!

И не защото слаби са или пък са лабилни.

Понякога прикриват подпухнали клепачи,

защото твърде дълго, били са твърде силни!



Защото твърде дълго, на други са помагали.

И твърде дълго чувствата в сърцето са подтискали!

Напред са продължавали, след като са се разпадали,

с шрапнели от предателства и твърде много рискове.



Защото твърде често са давали опора 

на някой друг. Нали от тях това очакват!

Да се жертват без условия - безчувствени нехора!

Събиращи парчетата си, без да се оплакват!



Честта семейна бранещи с тела пред амбразурите

на чуждото злословие и тайничко злорадство.

Спасявайки любимите, с достойнство посред бурите

от зле прикрита алчност и похот... и коварство.



Преглътнали обидите и поприкрили раните,

Наместват си короните, за да са вашите принцове.

За вас, да са единствените и богоизбраните.

Или пък, просто искрено със страст, да ги обичате.



Тъй, без да ги сравнявате и без да ги променяте.

Несъвършени, искрени и много много влюбени.

Просто, да ги прегърнете. Просто, да ги приемете!

Да се почувстват вкъщи! Не странници изгубени!



Защото скъпи мои, когато се завръщаме 

привечер вкъщи свалящи и робите, и маските!

Тогава сме най-истински, най-чисти за прегръщаме!

С еднаква страст за грижата, за любовта, и ласките.



За туй, любете себе си, тъй простичко и искрено!

Приели се, каквото сте! Невинно без условия.

Любете нежно принца си, без фалш и без претенции.

Любете го, безкористно! Любете го единствено!



Защото любовта, не търси референции.

Не се интересува тя от род и от съсловие.

Тя просто иска, да се себеосъществява!

А другото, повярвайте е суета и плява!


© Ивайло Апостолов 

22.02.2025


вторник, 18 февруари 2025 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ДЕВО ПРЕСВЕТА




Благодаря ти, Дево Пресвета,

че майките под плаща си закриляш.

Че милостива длан, над непорочната душа 

на детството протягаш и разбираш!


Пред твоята икона, в самота

днес тихо падам и на колене смирено моля.

забравил гордост, его, суета.

И нека бъде Дево, твойта воля!


Знам, изворът на моята душа

размътен е, животът ни е кал.

Сгрешил, покайвам се. Покаял се, греша.

И прошка диря, да се утеша 

тъй много загуби и болки преживял.


Покайвам се с разтворено сърце

и търся откровение и мъдрост.

Към мене-грешника аз моля, майчинско лице

ти обърни. И помогни ми, да намеря пак светлик и твърдост!


Не търся ключ за Райската врата.

Сърцето, разумът ми пречисти като сребро!

За да намеря път през пропастта 

и да живея само, за добро!


И моля милостта на твоя Син!

На благост и човечност, да ни учи.

О, Господи помилуй и прости!

И ни води напред смирени, с вяра и единни, да сполучим!



© Ивайло Апостолов 

19.02.2025

понеделник, 17 февруари 2025 г.

SECOND HAND

 


Хей хора, следващи лудешкият си бяг,

за миг поспрете и човечност си вземете!

Почти за нищо, за едно Благодаря, 

една приятелска протегната ръка в навявания сняг...

Безплатно е приятелството, просто длани протегнете!


Вземете си искрица Доброта!

Не искам нищо! Просто, за усмивка!

И после я върнете към Света!...

И вижте как безчувствената му обшивката 

разпуква се. И изпод нея нежна, мека

разцъфва пак душата на човека!


Една усмивка просто, малък жест.

Приятелска ръка... Нима е много!?

И ще се удивите, колко са онези,

обърнали се пак, с лице към Бога!


Хей , всички вие , с каменни лица,

свалете маските на гордото си Его

поне за миг пуснете в своите сърца

жив спомена, че сме подобие на Него!


Вземете малко съвест и морал

и малко толерантност на промоция!

Добри обноски си вземете, на чувал

и заменете арогантното безочие!


Бъдете мили! Вярно, не боли!

Не ще умреш, за миг, да си любезен!

Че всичките сме възли от бодли!..

За миг поне, почувствай се полезен!


Сбъдни, приятел нечия мечта!

Повярвай, честно нищичко не струва.

Просто пусни навън, да диша любовта

към ближния. На отчуждението не робувай!


Да поизтупаме прашасалите чувства 

и да излъскаме човечността в сърцето си !

Да сме спонтанни си е истинско изкуство.

И да се вслушаме отново във сърцето си!


Малко внимание и малко доброта,

мъничко нежност, грижа и смирение

от всеки!

И ще разцъфне по-добър Света.

Това е толкоз просто уравнение

за Утро по-добро! ... А може би, решение навеки!


© Ивайло Апостолов 

18.02.2025

неделя, 16 февруари 2025 г.

ЗА ОЩЕ МИГ СЪС ТЕБ


За още миг със тебе споделен,

да дам готов съм най-безценното в живота.

Не тръгвай още миг! Постой до мен!

В една прегръдка сподели мечтата ми самотна.

За още миг, със тебе времето, да спрем

изгубени във още миг сърдечност.

Обагрили оловното небе

със свойта неподправена човечност.

Без памет, без къде, защо и как,

без всякакви измислени условности,

за още миг, да спрем напиращият мрак,

под пътя млечен, като в безтегловност.

Забравили за суетата на Света 

за още миг, да си принадлежим.

Отдадени на вечността, на любовта,

да изгорим и да се преродим.

И този миг блажен, като в триптих,

дори южнякът, да не наруши, ще затаи дъхът си.

и той ще оживее само в моя стих.

За да го спомням винаги в съня си!

За още миг, последен миг постой със мен!


Ивайло Апостолов 

17.02.2025

сряда, 12 февруари 2025 г.

"БОГ НИ ЧУВА И ДАВА, НО НЕ ВКАРВА В КОШАРА",



"Бог ни чува и дава, но не вкарва в кошара",

тъй съм чел, да разказва притчата стара.

С първородният дар ни е дал свободата.

За да сме господари сами, на делата си.


Ако молим за слава, дава ни шанс.

Ако молим за сила, нова трудност пред нас.

Щом за смелост, го молим ни предлага опасност,

да каляваме воля и на дух, да пораснем.


Гордостта го помолих от мен, да отнеме 

чух - по собствена воля само търсим смирение.

Щом помолих, за щастие, той дари ме с прозрение. 

Мъдрост молих ли, даде ми болка и изкушения...

И страдание даде ми, да ценя с благодарност.

Куче каза, спаси, да те учи на вярност.


За човечност помолих, със страдалци ме срещна,

да се уча да давам, не да бъда безгрешен.

За любов го помолих, той ми даде отроче.

Да се уча, че грижа любовта е, ми сочи.


И замолих тогава, любимите хора,

да спаси от страдание.

Каза - само в бедата, само при изпитание

по-сплотени израстваме. Ти бъди им опора.


И помолих тогава, да накаже врага ми,

И да пази помолих, надеждно гърба ми.

Чух - съдба е, другар този враг, да ти стане, 

но в гърба от приятел, са най-тежките рани.


Със сърцето си чух, нищо даром не вземаш, 

имаш избор и дух, отговорност поемаш

и се учиш чрез тях. И се учиш от тях.

И вървейки напред, през добро и през грях,

ще израстваш по-мъдър, по-добър и без страх.


Благоденствие молих, той дари ме с мечта.

Благослов каза, дадох ти, свободата на избора, 

в твоя власт е, да стигнеш, на мечтата, до извора.

С воля, сила и дух, да запалиш искрата си

И с любов, да изпишеш най-красиво съдбата си.


И тогаз, ще решиш ти житейските ребуси.

Щом възлюбиш врага си! И възлюбих аз, себе си!


© Ивайло Апостолов 

13.02.2025



неделя, 9 февруари 2025 г.

УСМИХВАЙ СЕ, МАКАР И ДА БОЛИ



Усмихвай се. Макар и да боли,

когато други маските си свалят.

Усмихвай се. Макар и да гори,

предателството. Зная колко парят


раните живи от излъгано доверие,

съмненията и загубената вяра.

След толкова самозаблуди и поверия,

отново слагаш всичко на кантара.


Усмихвай се. Дори, да си на дъното.

Защото толкова завистници те чакат,

със маски лицемерни и души във тъмното,

да стъпиш грешно и пропаднеш в мрака.


И зад гърба ти съскат си злорадо,

пред теб умилквайки се мазно и лукаво

кроят интриги как да те изкалят.

Знам, няма и за миг, да те пожалят.



Усмихвай се! Кажи: "Добре съм. Всичко е по план."

Повярвай го! И ще пораснеш по-голям!

По-мъдър, по-добър ще избуиш.

Усмихвай се дори, като сгрешиш.


Завистниците остави, на завистта.

Щом с чест живееш и е чиста съвестта ти,

Усмихвай се напук на всички злобни хора!

Усмихвай се, за противоотрова.


© Ивайло Апостолов 

10.02.2025


сряда, 29 януари 2025 г.

ЖИВОТА НИ Е КРАТЪК КАТО МИГ



Живота ни е кратък като миг.

Като потрепване крила на пеперуда 

до огъня. Като два удара сърдечни. Като вик...

Но миг дори помни, е най-велико Чудо.


За туй цени, не пропилявай този дар!

Сам изпиши сценария за главната си роля.

Защото, по-добре, да бъдеш негов господар,

и сам сгрешил, да искаш прошка, вместо, да се молиш.


И по-добре, за миг, да изгориш,

отколкото протяжно ти, да тлееш.

И от любов, да се изпепелиш,

отколкото самотен и нещастен, да изкрееш.


Защото пътя ни към себе си, е най-трънлив

и онзи път от "Може би", до "Ще опитам!"...

Ще се почувстваш ти най-истински и жив 

на моста от "Защо?", към следващото си "Защо, да не изпитам?"


Помни, че щастието ражда се по пътя към мечтата,

а не в животеца в боязън плах човешки.

Отвъд страха, се ражда свободата.

Царицата живее знай, във всяка пешка!


И по-добре, за ден, да си щастлив,

нежали в съжаление, да гаснеш

и в страх, да преживяваш пресметлив.

Без риск, да паднеш няма, да израснеш.


© Ивайло Апостолов 

29.01.2025

неделя, 19 януари 2025 г.

ОТГЪРНАХ НОВА СТРАНИЦА

сн. Pinterest 


Отгърнах нова страница. Разчиствам

всичко ненужно, извехтяло във живота си 

- вина, любов несподелена, мрачни мисли, 

душащи спомени и изсивели стари фотоси.


Разчиствам. Разума си и сърцето си от болката

и съжалението ми за шансовете пропилени,...

костюми стари, вече не по модата

и отеснели възгледи - зацапани и запрашени.


Разчиствам принципи излишни и бездушни хора,

прозъбени на лактите сака и разочарования.

Разчиствам идеали опетнени. (Ех, да можех и умората...)

горчилката от все преглъщани мълчания.


Изтупах нараненото си Его. 

Пристегнах поразклатеното си доверие.

Ще мога, да разчитам пак на него.

Изхвърлих няколко прогнили суеверия...

След сблъсъка със хиляди препятствия 

разбрах, че може да боли дори от щастие.


Изхвърлих две-три захабени вратовръзки,

дузина омерзени от интриги връзки

за нечия изгода, увенчани от предателства,

дузина лицемерни и неискрени приятелства...


Ала и днес още вярвам - Живота е чудо!

Но лъжите са тежко пиянство.

Живяхме премного, прешумно, прелудо 

на скорост. Душата ми търси пространство.


Чужди очаквания чистя и натрапвани ми мнения

клишета хвърлям и измитам предразсъдъци,

налагани ми рамки и съмнения,

излишни страхове и притеснения. Разчиствам пътя си.


Изтривам хора от изписаните страници.

Цели глави откъсвам и захвърлям в пепелищата.

Отдавна трябваше, да сложа ясна граница,

разделяща значимото, от нищото!


Днес съм уверен, истински значимото

в живота ни е, да открием своя собствен смисъл!

И даже истината, да не е във виното,

След теб остава туй, което със сърце си ти изписал.


18.01.2025

Ивайло Апостолов 


МОЛИ СЕ ТИХО

 


"Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."
Второзаконие 5:11

Бог не очаква кухи пустословия.

Не иска пищни химни, с патос, ала без душа.

Възлюбил ни е той, по детски - без условия.

и търси в нас от свойта светлина.


Не иска дитирамби и фанфари.

Ни френетични химни за възхвала.

А да възлюбим всички живи твари

и себе си. Искрата обич търси във гръдта ни 

преуморена, отчуждена и премръзнала.


Той безразличен е към очевидното,

към показното, външно и маските.

Цени дълбоко скътано и за очи невидимото,

Огнището и смисъла. В душата ни дълбоко, краските.


Високопарни гръмки думи не обича.

Престорени, фалшиво-лицемерни,

прикриващи лукаво безразличие,

коварство, гняв клокочещ и безверие.


Той търси миг притихнало спокойствие.

Смирена, искрена молба, дълбоко от душата.

Отвъд напрегнатото безпокойство,

но с вяра в бъдното и порив към мечтата.


Той чува ни, когато тихичко сме вслушани

в гласа му, търсещ мир, любов и храм.

И с чиста вяра шепнем, искрени и сгушени.

Съзнаващи, че сме прашинка от голямата


безкрайна й безвременна Вселена.

Нищожна част, тъй преходна и тленна.

Моли се тихо, шепнешком, с любов.

И нека чувствата ти са дълбоки и са искрени. 

И Той ще чуе твоя благослов.


Защото знае всички скрити истини

и само искрено изреченото слово,

ще бъде чуто и ще проправи пътят чист

помежду Неговата промисъл и светлото в душите ни.


Той не очаква коленопреклонните

и патетични невъзможни обещания.

А искрено изречените, с благодарност и любов,

зрънце съмнение и откровено разкаяние.


Защото дал ни е свободна воля, да решим

сами, за всеки избор, лично.

И след молитва знае, пак ще съгрешим.

И друга клетва, ще е пустословна и цинична.


Моли се тихо, с благодарност, прошка и любов!



20.01.2025

Ивайло Апостолов 

📖


Стихотворението е провокирано от впечатлението ми, за една нарастваща през последните години тенденция, за показно демонстрирана по групите в социалните мрежи виртуална, диванна псевдодуховност.

Колкото по студени, отчуждени и самотни ставаме в реалността. Колкото повече губим връзката си с духовността, с вътрешната си искра и своите корени. Колкото повече се капсулиране в собствената си самота и безнадеждност в "живия живот", толкова повече във виртуалният такъв ни заливат снимки на икони, мемета и други постове, с благословии и молитви, събиращи десетки и дори стотици лайкове и коментари. Това за съжаление, лично мен не ме одухотворява и вдъхновява, а ми навява тъга! Защото ми звучи по-скоро, като отчаян призив, за помощ с висше, отколкото на истинско откровение, с покаяние, благодарност и вяра. Защото единствения път към Бога, преминава през свързването със себе си. С божествената искра вътре в самите нас, като направени по Негов образ и подобие.

Останалото прилича на идолопоклонничество.

неделя, 12 януари 2025 г.

ВКЪЩИ ❗💞



Ти питаш ме, какво е, да си "вкъщи"?...

Мястото, гдето бързаш винаги, да се завръщаш.

Там, гдето някой с нетърпение те чака,

прогонвайки с любов студа и мрака.

Там гдето винаги си в нечии мисли

и нечие сърце тупти за теб. И с теб денят си, ще осмисли.

Там гдето топло те прегръщат мълчешком,

там е най-силното усещане за дом.

Защото "вкъщи" не е четири стени

а там, където чуваш със сърцето "остани"

на тръгване и "важен си за мен",

или "Обичам те! Осмисляш моят ден!",...

"Обичам те такъв, несъвършен, 

но истински!" и "себе си бъди!";

"До теб съм и в успех, и във беди!"

Ако се чувстваш ценен и обичан, всяко "вкъщи"

топли отвътре и отвън със нежност те прегръща.

Любим и нужен ли си ти във всяко кътче под небето 

"вкъщи" е място, скътано дълбоко във сърцето!

Питаш ли ти, какво е, да си "вкъщи"?


Ивайло Апостолов 

13.01.2025

събота, 11 януари 2025 г.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВСИЧКО НА СЪДБАТА СИ ❗🩵🙏🩵


Скъпи приятели и ангели на Деян,

Днес е Международният ден на "вълшебната" думичка "БЛАГОДАРЯ!"

Аз искам, да благодаря на съпругата си, за всичко и най-вече, за прекрасните ни деца❗

Искам, да благодаря на децата ни, за всички прекрасни моменти и споделени емоции❗...

И всички заедно искаме, да изкажем искрената си и дълбока благодарност НА ВАС, че сте част от живота ни и продължавате, да приемате каузата на Деян, като своя❗💞🙏 🌷


БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ГО ПОДКРЕПЯТЕ❗💝

Дано живота на вас и на любимите ви хора е изпълнен с възможно най-много поводи, да сте благодарни ❗ 💞

БЛАГОДАРИМ и на всички рехабилитатори и специалисти, които ни помагат, да го постигаме❗💛

Дерзайте и бъдете здрави, сбъдващи, споделящи и благодарни❗🌷🤗🌷


По този случай, ви поздравяваме с най-новото ми тематично стихотворение! 

                         🙏🍀🙏🍀 🙏 

Благодаря за всичко на Съдбата!

Благодаря, че следвам своя път. За светлината,

разпукваща се всяко утро със зората,

благодаря. За фара и посоката в мъглата...

Благодаря, за всяка буря, за вихрушката и всеки дъжд,

че курс ми дават и издуват ми платната

и напояват във душата ми цветята.

Благодаря, че устрема си съхраних към свободата.

Момчето вчера, тъй превърна се в мъж.

За всеки ден изпълнил мойто минало

благодаря и че сърцето ми не изстинало.

За всички трудности, които ми изпрати 

благодаря, ... че вярата ми не разклати!

За всички грешки, грехове,...за дадените опрощения,...

за силата, за всеки избор и решение...

Благодаря, за всяко изпитание,

за рамото другарско, след разочарование...

Че съхраних искрата, за мечтата си

благодаря, че в труден миг останах брат, за брата си.

Благодаря й, че смирих гнева и завистта,

и не отстъпих аз пред користта.

Че път намирах пак през пропастта, 

към радостта.

За всякоя спонтанна доброта

благодаря. За помощта 

приятелска, когато паднал съм на колене,...

за силата благодаря, да казвам "НЕ".

За болката и за урока от разделите

и за прегръдките при всяка среща и победите.

Но най-благодарен съм на милостивата Вселена,

че любовта ми беше споделена.

Горим и днес в нея както и преди.

И като Феникс в пламъците се преражда 

и все по-ярко тя в сърцата ни пламти.

За да върви напред и да съгражда.

Нима е нужно друго на човека,

щастлив, да мине своята пътека?

Освен искрата си със кой, да сподели?

И да пребъде, и след себе си дори

в щастливите искри, в очите на децата си!

Благодаря за всичко на Съдбата си!


Ивайло Апостолов 

11.01.2025



четвъртък, 9 януари 2025 г.

МОЛИТВА



За всичките приятели, които 

се разпиляха нейде по света...

За всичките, които съм обичал

и всичките , обичащи сега...


За всичките, които още страдат

наметнати с воала на скръбта...

За всички грешници, които падат,

но търсят прошка, път и светлина...


За всички тях, сега аз Бога моля,

благослови ни с вяра, здраве и любов!

Благослови ни с човечност, цел и воля,

за да не губим път един, към друг отново!


Прости ни грешките и кривиците в пътя,

и изневерите. Най-вече тези, към самите нас.

В мрака дай ни фар, да ни упъти!...

Сами не ни оставяй в труден час!


И сили дай ни, да намерим благодарност,

за всичко туй около нас и вътре в нас.

Приятелства с откритост, чест и вярност

и в труден миг, морал, като компас.


В домът ни сговор, мир и топлина, да има.

И някой, който с обич, да ни чака.

Родината, да не е мащехата отчуждена, а любима.

Да сме човечни и добри, благослови ни

и заедно, ще се преборим с мрака.


И както гълъб бял към слънцето политва,

да търси вис, надежда и простори,

нека достигне моята молитва,

до всеки от любимите ми хора!


Ивайло Апостолов 

10.01.2025

понеделник, 6 януари 2025 г.

ОРИСВАНЕ




И нека реченото от сърце, ДА БЪДЕ сторено!

В душите ни, ДА БЪДЕ светлина!

ДА БЪДЕ злото всеки път преборено

и да заспим щастливи в края на деня!

ДА БЪДЕМ заедно, не разделени без причина.

Едно да сме, без предразсъдъци и страх.

ДА БЪДЕ мирна цялата година.

А сълзите, да са единствено от смях.

С любов, да са изпълнени сърцата

а дните ни, със смисъл и живот.

Богати да сме на успех в делата

и в сговор, да е целият народ.

Да грее все в огнището ни огън,

в сърцата ни любов и доброта.

И вяра повече. Да няма гняв и злоба.

Ненавистта, да победим и завистта. И користта.

И нека реченото, бъде сторено.

Силни криле, да имаме, за да преследваме мечтите си.

Но паметта ни, да запази здрави корени.

ДА БЪДЕМ здрави, благодарни и честити.


И нека реченото, да пребъде.

И нека с думите ми от сърце изписани

със Сбъдване, да бъдете орисани❗

 ДА БЪДЕ❗


© Ивайло Апостолов 

07.01.2025🎆

петък, 3 януари 2025 г.

ЗАЩО ТИ СИ МОЯТ СМИСЪЛ

(На моя Малък Габи)


Хвани ръката ми, дете

и я сложи върху гърдите ми.

Ще ти разкажат тихо те,

какво изпълва и осмисля дните ми.


Знам, мислиш, вече си голям

не слушаш, като ти говоря.

Искаш, да правиш всичко сам,

но имаш нужда от опора.


И знай, ще бъда аз до теб.

Макар и малко строг и рязък,

обичам те, а ти растеш.

Животът е като проблясък...


Ще бъда винаги до теб 

гнездо, огнище и опора,

докато търсиш ти небе

и опознаваш кръгозора.


Дори, когато дойде ден,

когато ще съм само мисъл.

пулс ще съм в твоето сърце,

защото ти, с моят смисъл.


© Ивайло Апостолов 

04.01.2025

четвъртък, 2 януари 2025 г.

РАВНОСМЕТКА



Търкулна се поредната година,

като кристална топка под елхата.

Пак ден след ден, превръщат се в минало,

а бъдещето е все тъй необятно.


И някак си, не ми е много празнично.

Обзела ме е лека меланхолия.

Живота се усмихва все по-арогантно и цинично.

И все по-често ме измъчват главоболия.


Срещам по-често празни

погледи у хората.

Все по-озлобени, мрачни и раздразнени 

Все повече обсебва ги умората,

омразата и завистта, гнева и злобата.


Отгръщам страницата. Пиша датата на чисто,

загледан в бъдещето със искра във взора.

Ала уроците ми от изписаните листи,

ще ми дадат надежда, сила и опора,

да продължа напред.


© Ивайло Апостолов 

02.01.2025


сряда, 1 януари 2025 г.

СУРВАКАРСКО НАРИЧАНЕ

сн.Internet 


Със здраве, да е пълна твойта къща.

Доброто сторено, по две да ти се връща.

В гърдите ти искрата, да не гасне.

От всяко семе, нива да порасне!

В огнището ти, огън все да грее

и от блага хамбара, да прелее!

Мечтите си от поглед, да не губиш

и да работиш туй, което любиш.

Да не изпускаш правата посока.

На щедростта ти, да е пълен все потока.

Сгрешил ли си, все прошка да намираш 

и благодарност за това, което имаш.

В безпътицата изход, да намираш.

и удовлетворен, да се прибираш.

Успех, да жъне всяко твое дело

и да избираш мъдро всякога и смело.

Край теб другари винаги, да има.

За погледа ти, всяка мерзост, да е зрима.

Лъжата, да откриваш във зародиш.

Подкрепа да намираш, дето ходиш.

Човечността и правдата, да са ти братя.

Да браниш с чест и доблест свободата.

Широк да ти е вечно кръгозора.

Залитнеш ли, да срещаш винаги опора

и грях на съвестта си, да не взимаш.

Тъй сън спокоен винаги ще имаш.

Благ и добър бъди, но прошка дай, до трета стомна.

Смирен живей в хармония и скромност.

И страховете си смири с юзди и стреме,

за да отгледаш плод от всяко семе.

Далеч от теб, да бягат враговете.

Крачи уверено напред към върховете.

🍀🎀🍀🎀


© Ивайло Апостолов 

01.01.2025

🎀


сряда, 25 декември 2024 г.

ПРОСТО ЕЛА, СЕДНИ ДО МЕН, КОГАТО...





Седни до мен, когато в теб гневът 

гори и сякаш стреля на посоки!

Ако вината те гризе или страхът

ти прожектира ужаси жестоки!


Ела, седни до мен, да помълчим!

Ще бъда твоят бряг, отвъд порока.

Ще бъда пристан в бурята, семафор ярко зрим

в мъглата, щом изгубил си посока.


Ако се чувстваш сам и уморен

или пък хаосът в тълпата те погубва,

ела, да срещнем утрешният ден

и сенките, ще видиш как се стопяват и в светлината се изгубват.


Ако душата ти е свита и тежи,

като грамада, като къс олово

от подлости, притворство и лъжи

Ще бъда чук, за твоите окови!


Ако не виждаш път, да продължиш.

ела при мен, ще бъда твой компас.

Ако безсилен искаш, да крещиш,

ела при мен, ще бъда твоят глас!


И после заедно с теб, ще открием брод

и път нагоре пак, към нов възход.

Ако пречупят твоите крила

гръб обърни и пак при мен ела.


От вярата си, устрем ще ти дам

и хоризонт далечен и голям.

Ще бъда твойта мъжка пещера

в която, да подвиеш ти крила,


когато има нужда, да си сам,

за да изключиш и прогледнеш, и да се въздигнеш по-голям.

Щом искаш, да си безусловно ти приет

потърсиш ли приятелски съвет,

ела и ще погледнем заедно напред.


И всеки път, когато ти решиш

кои мостове, да запазиш и кои, да изгориш.

Аз ще те чакам. Винаги, ще бъда тук

и сред тълпите от бездушни хора,

ще чакам тук, безмълвен и без звук.

Вятър в крилете ти, ще бъда, твое рамо и опора!


© Ивайло Апостолов

26.12.2024

вторник, 24 декември 2024 г.

ВСЕКИ МОЛИ, ЗА СВОЕТО КОЛЕДНО ЧУДО❗


Всеки вярва във своето коледно чудо

и се моли горещо, за сбъдване.

Но в сърцето ни няма вече обич за другия.

А за своето сбъдване пръст, дори не помръдваме!


Топлината изчезна помежду ни, изглежда 

и сърцата ни бавно, постепенно изстинаха.

Добротата изгубихме и няма надежда.

Студ сковава душите ни в най-свирепата зима.


Всички свикнахме с евтина, бърза наслада!

Знаем, всичко с пари се заплаща.

И превърнахме другите в средства, в цел и в награди!

Но за грешките, с част от душите си плащаме!


И превърнахме тъй живота си в стока.

Доброта, чест, достойнство нищо вече не значат.

Те разменна монета са без стойност, защото

и душата не струва дори и петаче.


Озлобени, самотни, отчуждени, забързани

и загубили сякаш безвъзвратно разсъдъка си,

Съдим вечно прибързано, по факти повърхностни,

според скритите си комплекси, страхове и предразсъдъци.


Всеки моли, за своето коледно чудо,

но в душите ни няма човечност и вяра.

Как намразили себе си, да възлюбим ний другия

и да спрем кръговрата в този свят на поквара!


Да си спомним, че всички сме стойностни хора

и гори в нас искрата божествена!

Че заедно само, пак ще тръгнем нагоре

и че НИЕ е, нещо съществено!


© Ивайло Апостолов 

24.12.2024

ЗАЩОТО ЛЮБОВТА Е БЕЗУСЛОВНА ПО ПРИРОДА

Фото: Disney 


Когато и последното листенце се отрони

от розата в покоите на звяра,

ще прочетеш сърцето ми под всички златни брони!

Там пише, кой е негов господар


и кой държи ключа към дверите желани,

под похлупака, който красотата крие.

Там гдето стихват всички урагани

и спят смирено най-неукротимите стихии.


И може би, ще видиш ти тогава,

с душата си и чудото под външността злокобна!

И ще напиеш зажадняла там на любовта бокала,

защото тя е безусловна по природа!


Защото любовта съгражда и променя,

когато безусловно се раздава.

С искра божествена е тя благословена.

Душата любовта ти извисява, все по-съвършена,

и по-мъдра, все по-благородна, по-смирена.

Света и себе си отново, да пресътворява❗🌟


© Ивайло Апостолов 

23.12.2024

  - Животът е като танц, Алиса.- каза Лудият Шапкар, като направи елегантен реверанс и намигна шеговито. Танц, в който има някои основни стъ...