През 50-те години на ХХ век епидемията от полиомиелит се разпространява по целия свят.
Учените се надяват, че ваксина ще успее да елиминира това страшно заболяване. През 1954 г. здравният департамент на Ню Йорк започва мащабна рекламна кампания за популяризиране на ваксинацията срещу полиомиелит. Ваксината е разработена от Джонас Салк.
Повече от 900 000 жители на Ню Йорк се ваксинират, а броят на новите случаи в града спада почти до нула. Но тогава се случва нещо неочаквано.
Известният колумнист и медийна личност Уолтър Уинчел остро критикува кампанията, заявявайки, че ваксината
може дори да доведе до смърт.
Влиянието му поражда силен страх сред тийнейджърите именно групата с най-висок риск от заразяване с полиомиелит и те масово отказват да се ваксинират. Делът на имунизирани тийнейджъри пада до тревожните 0,6%, а болестта парализира средно по 35 000 деца годишно. Медицинската общност се изправя пред належащата нужда да достигне до тази младежка аудитория. За целта тя се обръща към личност, която има изключително влияние върху тийнейджърите.
Кариерата на Елвис Пресли се изстрелва нагоре след легендарната му поява в „Шоуто на Ед Съливан".
През 1956 г. песента „Heartbreak Hotel" достига първо място в музикалните класации, а дебютният му филм Love Me Tender излиза през ноември същата година. Така на 9 септември 1956 г., точно преди началото на „Шоуто на Ед Съливан", Пресли се усмихва пред камерите, запретва ръкав пред погледа на самия Съливан и присъстващите журналисти, и позволява на лекар и медицинска сестра да му поставят ваксина срещу полиомиелит. Елвис популяризира този момент, като разпространява снимките си от ваксинацията из цялата страна.
Тийнейджъри в Съединените щати и Канада последват примера на Елвис и се ваксинират срещу болестта. Само шест месеца по-късно, нивото на имунизация сред младежите скача до впечатляващите 80 процента.
Това беше суперсилата на Елвис. Той успя да вдъхнови и повлияе на най-труднодостъпната част от обществото тийнейджърите. Да го видиш как се ваксинира бе много по-въздействащо от всякакви статистики, политически речи или мрачни плакати. В много отношения тази снимка на Елвис се превръща в едно от най-ефективните обществени послания на всички времена.
На днешният 2 април отбелязваме едновременно Международният ден на детската книга📖 и Световният ден, за информираност и подкрепа на хората с Аутизъм🧩🧩. За това, точно днес искам, да ви разкажа една по-различна и може би малко известна приказка, която включва историите на двама забележителни детски писатели, които промениха коренно представите и възприятията ни за приказният свят, но са специални не само с това...
сн. Wikipedia
ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
Великолепният приказен разказвач
Андерсен има тежко детство и на 14 години заминава за Копенхаген с надеждата да стане актьор, без да се страхува от бъдещето и дислексията си Там той тръгва на училище, където отново става обект на подигравки от по-налките му единадесет годишни съученици. Така, благодарение на богатото си въображение и преживните психологически Андерсен развил освен дислексията и много фобии. Въпреки всичко, с много усилия и лишения младият Андерсен завършва Копенхагенския университет и заминава на пътуване в чужбина, където под влияние на хора като Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Балзак, Александър Дюма и Чарлз Дикенс, които среща, започва да пише. Автор е на много пътеписи, няколко романа и театрални пиеси, но Света ще запомни Ханс Кристиан Андерсен, с неговите неостаряващи вълшебни приказки.
Заради особеният му принос, още приживе в чест към творчеството на автора, датското правителство издига паметник с облика на Андерсен в Копенхаген, а по-късно паметници на него и неговите герои има и в Lego Land, и някои от най-големите паркове в страната. А още от 1956 г. в литературните среди започва да се връчва наградата „Ханс Кристиан Андерсен“, за автор или илюстратор на детски литературни произведения и е престижно отличие за всеки писател по света.
сн. theatre.art
ЛУИС КАРОЛ И ФАНТАСТИЧНИТЕ МУ СВЕТОВЕ
Писателят, поет, философ, фотограф и математик Чарлс Латуидж Доджсън, познат като Луис Карол (псевдонима, който приема, за да се различават творбите му на детски писател от името, с което е известен като преподавател по математика в Оксфорд.
Доджсън е третото от 11 деца, които често забавлявал с измислени от него приказки и игри.
Първите си литературни стъпки Доджсън прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855, за забавление на близките си.
Доджсън е написал 11 книги по математика. Работата на Доджсън в областта на линейната алгебра, геометрията и създаването на пъзели е забележителна. Той написва почти дузина книги, вариращи от "Елементарен трактат за детерминантите" с приложението им към едновременни линейни уравнения и алгебрични уравнения до "Играта на логиката", включваща теория на изборите. на правителството.
Писателят от малък заеквал, когато трябвало, да говори пред публика. Той има нелеко детство и не успява да преодолее заекването придобито още в ранна детска възраст, до края на живота си, като това става част и от легендите около личността му. Твърди се (без доказателства), че той заеква само около възрастни, но говори без проблеми с децата. Което е логично, поради променливата същност на това разстройство на речта. Самият той определя своето.заекване като "колебание" при изяви пред публика.
Смята се, че ексцентризма му, както и богатото му въображение, фантастичните светове и герои, както и небивалите приключения и състояния през които преминават се дължат на честите му мигрени и здравословните му проблеми.
В зрялата възраст Доджсън развива изтощителна мигрена и започва, да получава припадъци, които лекарите по това време диагностицират като епилепсия. Според други изследователи на бележития писател, той имал „особености на мисленето“, които съвпадат до много голяма степен с картината на симптомите на високофункционалния аутизъм. Въпреки, че една от характерните особености на синдрома на Аспергер е свръх фокусирането на интересите на личността в една определена област. Докато при Карол интересите и дарбите са твърде разностранни и се простират от точните науки, до философията, теологията и изкуствата, което предполага високофункционално развитие и на двете мозъчни полукълба.
⚠️
🩺Мигрената е неврологично разстройство, характеризиращо се с умерено или силно главоболие, включваща цяла група разнообразни синдроми.
Други медицински състояния - депресията, тревожността, биполярното разстройство, нарушенията на съня и епилепсията могат да увеличат риска от мигрена или мигрената, да е част от техните симптоми.
🎊Честити 51а на харизматичния "хулиган на британския поп", както го нарича пресата Роби Уилямс❗🎙️🎼🎶🎵🎶💞
(13.02.1974)
🎙️"Ако ще променяш света, нека любовта е твоята движеща сила."🔊
🎼Добил световна популярност, още преди да навърши 18 благодарение на участието си в момчешката група Take That. Талантлив и с бурен характер, той веднага се откроява от другите членове на бандата и бързо се превръща в любимец на публиката.
🎙️През 1995 г. напуска групата и започва солова кариера. На следващата година издава първата си самостоятелна песен Freedom. Въпреки че песента има успех, самостоятелната му кариера набира сила едва с песента Angels. Тя достига първо място в класациите на много страни, но трудно пробива във Великобритания.
Роби Уилямс оглавява британските класации с песента Millennium едва през септември 1998 г. От този момент кариерата му набира скорост и той става звезда в Обединеното кралство с поредица от хитове.
📀Първите седем албума на Уилямс оглавяват британските класации. В световен мащаб той продава над 77 милиона албума, което го прави един от най-добре продаваните артисти на всички времена.
А след като само за един ден се продават повече от милион и половина билета за турнето му Close Encounters, той е вписан в книгата на Рекордите на Гинес.
Правопропорционално с успехите му се задълбочават и проблемите му с алкохола и наркотиците, които се прибавят към дислексията и депресията с които се бори от дълго време, и онова психично състояние, което Роби сам определя като "полу биполярен".
❤️🩹Преодолявайки всичко обаче, днес Роби се е преборил отдавна с проблемите с алкохола и наркотиците, и е напълно чист. Щастливо женен, с четири прекрасни деца.
Преди две години Netflix пусна биографичен документален филм, в който Роби Уилямс разкри "историята си на психични заболявания и самонараняване" в откровена дискусия, разказваща живота му заедно с откровения за това, за какво най-много съжалява в кариерата си.
🎨🖌️Миналата година ексцентричният певец запозна феновете и широката общественост с друга своя артистична страна, която го изпълва също толкова или повече от музиката, рисуването. 🖼️🖼️🖼️
Роби започва да се занимава с графично изкуство след първото си постъпване в клиника за детоксикация през 90-те години и продължава да опитва силите си в една свободна, проста и цветна техника, за която му предлага съвети самият Дейвид Хокни, на когото той се обявява за категоричен фен.
След първата си спирка в музея Moco в Амстердам с изложбата, художникът пристига в централата на институцията в Барселона с изложба, която е под заглавие ''Confessions of a Crowded Mind'' (Изповеди на претъпкания ум).
"Моята работа е за хората с дислексия, ADHD, депресия, социалните аутсайдери, уязвимите, психично болните, хората, които са били изправени пред предизвикателства в този живот, каквито, според мен, сме всички ние на планетата в момента", заяви Уилямс. Изложбата, която продължи от април, до края на ноември, премина при изключителен интерес.
Голямата новина за българските фенове е, че през този септември го очакваме с голям концерт в България ❗🎙️🎼💞
След падането на Берлинската стена, в "Зората на демокрацията', с навлизането на легални и полулегални западни филми Силвестър Сталоун беше един от актьорите-символи на истински екшън-герой, за поколението от 70те, а образите на Роки и Рамбо бяха емблематични. Младежите търсеха и гледаха си интерес филмите с него, а децата пресъздаваха образите на Рамбо и Роки в игрите си.
Ако трябва да съм напълно откровен, лично аз не харесвах чак толкова Слай като актьор. Естествено, гледах филми с негово участие , но не беше от фаворитите ми като актьор и герой. Когато прочетох тази история обаче, започнах наистина да гледам на него с "други очи" и истински да го ценя като човек
Това е истинската история на самият Сталоун и историята на "раждането" на Роки, която е не по-малко впечатляваща и вдъхновяваща. Едно великолепно доказателство, как с правилно целеполагане, последователност, упоритост и достатъчната мотивация можеш да постигнеш мечтите си. Препредавам ви историята дословно, тъй като е написана по един наистина грабващ и увлекателен начин.
*** ***
Силвестър Сталоун или Историята на Роки
Трябва да си призная,че преди време не харесвах Силвестър Сталоун. Да, гледах филми
с него, радвах му се на някои от ролите, но не го ценях особено като
актьор или герой. Мина време обаче и случайно прочетох преразказа на едно
интервю с него. Интервюто беше на Антъни Робинс, най-известният и успешен
човек в областта на личностното развитие, за когото някой ден също ще
напиша материал, понеже си заслужава. И сега не гледам филми с участието
на Слай особено често, но за сметка на това започнах изключително много да
го уважавам като човек.
Защо искам
да споделя тази история? Защото от почти три години я ползвам като
мотивационна по време на обучения, както в бизнес, така и в частен коучинг,
понеже вярвам, че в нея е заложен един от най-важните ключове към успеха
изобщо, защото е чисто човешка и най-вече, защото много ми допада...
Малко хора
знаят, но при раждането на Слай е имало
усложнения, и като са го вадели от майка му са притиснали лицето му с
форцепса. Затова то е парализирано наполовина, което освен външния вид, нарушава
и говора му. Въпреки това, Силвестър мечтаел да стане актьор и се
преместил с първата си жена да живее в Ню Йорк, където имало достатъчно
агенти, които да помогнат на кариерата му. Казва на Антъни Робинс, че е
получил няколко хиляди отказа, на което последният отговаря, че това не
може да бъде вярно, понеже има едва 300 агенции в Ню Йорк. Слай му казва,
че е ходил поне по пет пъти във всяка от тях.
Периодът,
в който получава откази, се проточва изключително дълго и парите започват
да привършват. След като една вечер преспива пред офиса на един от
агентите, най-накрая му дават роля във филм, в който за няколко секунди
трябва да се появи на сцената, за да бъде набит от главния герой. Според
агента е толкова грозен, че хората биха се израдвали, ако видят, че
някой го бие. За това му плащат няколко долара. Униженията не спират
дотук, приема роля в еротичен филм, за която му плащат 200 долара. Жена му
не го приема много добре, а в последствие авторите на филма го преименуват
на „Италианският жребец” прякора му от „Роки” и се опитват да изкарват
пари на негов гръб, след като вече става известен. Силвестър приема това с
усмивка и обяснява, че не е имал голям избор. Или е трябвало да прави
това, или е щял да се озове на улицата. На въпросът на Антъни Робинс защо тогава не се е хванал на каквато
и да било работа, той отговаря със следните думи: „Понеже щях да изгубя
глада си и да се успя от комфорта! Щях да спра да преследвам мечтите си.”
Положението
не се подобрява и се налага Слай да ходи да се топли в обществените
библиотеки. Споделя, че това е най-доброто нещо, което му се е случвало,
понеже, от една забравена книга от друг човек, той се запалва по историите
и разказите на Едгар Алан По, а от там и по други класически произведения
и започва да чете книги. Постепенно, както се случва с много от хората,
които се докосват до магията на писаното слово, той решава, че иска
да стане писател и започва да пише сценарии за филми. Това е поредното
начинание, което претърпява неуспех – успява да продаде само един или два
сценария за по стотина долара.
В
паричната си безизходица дори залага и впоследствие губи семейните бижута
на жена си. Според него това е едно от нещата, които човек никога няма
право да прави, независимо в колко лошо положение е. Това е неофициалният
край на техните взаимоотношения според него, които продължават да се
влошават, за да се разделят след няколко години, въпреки детето, което им
се ражда.
Чък Уепнър – вдъхновението
за Роки Балбоа
Един ден,
през 1975 година, гледал боксов мач по телевизията между легендата Мохамед
Али и белия и несравнимо по-скромен боксьор Чък Уепнър. Въпреки че Али
почти смачква своя опонент, Уепнър постоянно става и налита на шампиона.
Дори успява да го свали на земята – това само разярява Али и той
буквално помила белия боксьор. Уепнър губи няколко секунди преди края на
петнадесетия рунд с технически нокаут, но въпреки счупения нос и аркадите
и на двете вежди, когато съдията отброява девет, той е на крака и готов да
завърши мача. Силвестър Сталоун се вдъхновява, сяда и, пишейки по 20
(двадесет) часа на ден, през следващите три дни прави сценария на „Роки”.
За това свое дело много по-късно той коментира: „Действай смело, когато си вдъхновен!”. Опитва се да продаде сценария на няколко места, но никой не го одобрява. Междувременно, финансовото му положение съвсем се нарушава, жена му забременява и парите му свършват. В опита си да се пребори с глада, той отива пред един магазин за алкохол и се опитва да продаде кучето си, мастиф, който води със себе си още от Филаделфия, за скромните 50 долара. Тогава идва един човек и спазарява най-добрия му приятел, единственото същество, което го обича напълно безрезервно на половин цена за 25 долара. В интервюто той споделя: „Това бе най-низкият ден от живота ми и аз плаках по целия път към вкъщи. Тогава разбрах, че съм стигнал много под нулата.”
Чък Уепнър на въжетата
в последния рунд на знаменития мач
След
по-малко от месец обаче идва невероятно предложение.
Продуцентска компания иска да закупи правата за „Роки” срещу
125 000 долара. Това му идва малко като шок, но той им казва, че
трябва да преговарят с едно неизменимо
условие. Той трябва да участва във филма. Продуцентите са
скандализирани. Обясняват, че вече имат човек за главната роля и е
най-добре сценаристът да си
гледа сценариите. Той отговаря, че всъщност е актьор и за голям ужас
на продуцентите и на бременната си жена, отказва да продаде сценария.
След
седмица, продуцентите отново се свързват с него и му казват, че наистина
са харесали неговия сценарий. Затова му предлагат да удвоят предложението
си на 250 000 долара. За техен ужас, той отново отказва. След няколко
дни го търсят за трети път и му предлагат 350 000 долара, за да не
участва в собствения си филм. Той отново отказва. За да направиш
подбно нещо, трябва наистина да знаеш какво искаш и за какво се бориш. Да
знаеш истинската си цел. Продуцентите му се съгласяват да му дадат
главната роля, но срещу аванс от 35 000 долара, десет пъти по-малко
пари, за да носи наравно с тях рискът от провал. И той приема!
На това
място Антъни Робинс го поздравява за успеха, все пак това са много пари за
човек, който не може да си позволи парно и отопление в апартамента си, и
пита какви са били следващите му действия, като самият той си признава, че
е очаквал Слай да е отишъл да празнува. Вместо това се оказва, че той е
отишъл пред магазина за алкохол, с надеждата човекът, който е закупил кучето
му, да се появи отново.
Там той
чака три дни, когато човекът отново се появява. Слай директно отива при
него и пита дали човекът го помни. Преди месец и половина са сключили
сделка за едно куче. Човекът се сеща и му благодари, децата му много били
харесали кучето. Тогава Слай казва, че иска да си купи кучето
обратно. Човекът е кратък. Кучето не се продава. Слай обаче настоява и
предлага 100 долара за кучето, което е закупено само за 25. Човекът
отказва. Слай предлага 500 долара за кучето, но човекът отново отказва.
Антъни Робинс пита тогава, какво е направил Слай, при условие, че човекът
не желае да продава. На това Силвестър отговаря: „Знаех целта си и желания резултат и вече имах опит
с продуцентите, затова продължих да променям подхода, докато не постигнах
целта си.”
„Какво ти
струваше това?” – пита го Тони Робинс и получава зашеметителен отговор.
Кучето се връща при Слай срещу 15 000 долара и роля в „Роки”. Точно
така, човекът участва във филма. Между другото, кучето също. Бъткъс,
мастифът на Роки, всъщност е кучето на Силвестър Сталоун от
истинския живот.В надписите е представен като Бъткъс Сталоун.
На снимачната площадка – Слай и Бъткъс.
„Роки” става най-касовият филм през
годината, получава няколко Оскара, включително за най-добър филм, от общо
десет номинации. Никога повече Силвестър Сталоун не изпада в нищета.
Тази история не е само за артисти и писатели. Тя е за
всички хора!
