СИЛНИТЕ ХОРА, СА СВОБОДНИТЕ ХОРА

 

сн.Pinterest 

-Питаш ме, защо вярвам толкова силно в теб?...

Лудия Шапкар приближи до Алиса, която беше седнала на един обрасъл със свеж зелен мъх камък, в края на поляната.

Той приклекна леко срещу нея. Хвана с една ръка нежно рамото й. А с другата, повдигна леко брадичката й, за да срещне погледа й. В очите й се четеше леко колебание. 

- Питаш ме, защо толкова непоколебимо вярвам в твоята вътрешна сила? - повтори отново той. - Защото познавам душата ти.

Тя е свободна. Свободна от тясната клетка на предразсъдъците към другите. Към различните на пръв поглед. Свободна, да погледне отвъд очевидното... Отвъд утре...

Отвъд "Ами,ако!?"... Свободна от оковите на чуждите мнения и желанието, за нечие одобрение. Свободна от страха, да не бъде отхвърлена и посочена с пръст, заради това, което Е... А свободата е сила! Най-голямата сила, защото изисква вътрешна зрялост и осъзнатост независещи от условности като възраст, етнос, пол, класа или религиозни убеждения. Свободата е вътрешна яснота относно собствените качества и потенциал. И увереност в собствените сили и способности, независимо от чуждите оценки и присъди. За свободата се изисква огромна сила и сама дава изключителна сила и кураж. Защото свободният човек е прегърнал и успокоил страховете си и е приел, че страха и искрицата съмнение са естествена част от човешката природа, защото пълната липса на страх ни прави безотговорни и непредпазливи, а искрицата съмнение поддържа будно критичното ни мислене, вниманието към детайла и способността, да анализираме причините и обстоятелствата. И да търсим алтернативи.

Свободният човек е наистина силен, Алиса.

Силен е, защото е свободен от удобната вътрешна нагласа, че някой друг, ще реши проблемите му. Че някой друг може, да е по-загрижен, за неговите лични интереси от самия него. Той винаги тръгва с буден разум и чисти мисли и сърце. Не се страхува, да изгуби битка и става сам, за да продължи напред. Без да чака някой, да го вдигне. Защото знае, че никой не му е длъжен. Знае, че загубите и грешките, са естествена последица от изборите и решенията, които правим и ни дават най-добрите уроци. 

Свободният човек е силен, защото победите не го главозамайват, а дори света около него, да се обърне с главата надолу, той не губи своя вътрешен център .

🎩" Рошавите мисли на Лудият Шапкар "🧤  22.11.2025

ЗА ЧОВЕЦИТЕ и ХОРАТА

сн.internet🛜

 Странно нещо са хората.

🔖Очите им все гледат чуждото, а приемат за даденост, това което сами държат в ръцете си вече толкова дълго време.

🔖Смятат, че другите са длъжни, да им помагат в нужда и без нужда. Да съпреживяват болката им. Да отделят за тях от времето, вниманието и енергията си. А остават безразлични към чуждото страдание, дори на хора, които са ги подкрепяли безрезервно!

🔖Не благодарят и не признават грешките си, но очакват още и още жестове от другите !

🔖Правят си злини едни на други, под маската на лицемерието и притворството, а после очакват от Бог опрощение!

🔖Не дават обикновена прошка на ближния си, но очакват Неговата благословия и благоволение, молейки се, за сбъдване на невъзможното, без дори да полагат усилия!

Странно нещо да хората.

🔖Винаги се сравняват с другите, но очите на тяхната Темида, са слепи само за собствените им придобивки или грешки!

🔖Искат чуждото, но нямат куража, да поемат риска и жертвите, да го постигнат. Нито отговорността и последствията от собствените си избори и решения!

Странно нещо да хората.

🔖Не полагат усилия и не се опитват, да се развиват, да стават по-добри, да надграждат собственото си "Аз", но тайно желаят или дори тайно се опитват, да саботират и подкопаят успеха на онези, на които открито привидно се възхищават и славословят, защото нямат куража, да се заявят и конкурират открито. А чуждият успех ги кара, да се чувстват малки.

Виж, Човеците са друга порода. 

Големи отвътре, обрани и скромни отвън.

Много съдържание и смисъл, в малко обем!...

Но са рядка порода. Порода, която е на изчезване❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

21.11.2025

 

Не случайно казват, че животът не е спринт. Всъщност не е и маратон. 

Добре е, да използваме рационално правото си на свободен избор и да сменяме от време на време темпото, адекватно на ситуацията и вътрешното ни състояние. Или да правим кратки почивки, за да се огледаме, къде сме!

Не бива, да тичаме твърде бързо, за да не изпреварим твърде много своя ангел-хранител. Защото ако живота е състезание, то със сигурност победител няма, да се чувства този, който го завърши първи !

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

- Белезите болят не по-малко от раните, от които са се родили... колкото и време, да е минало! - каза Алиса, сгушила рамене в ръцете си, а лицето й изразяваше истинско страдание.

- Белезите, скъпа малка приятелко болят само тогава, когато душата не е истински приела; не е простила или не е научила точният урок, който е требвало, да научи❗Защото тогава, не е продължила истински напред!❤️‍🩹 - каза Лудият Шапкар, като приседна до нея, наметна я с връхната си дреха и я прегърна, галейки успокоително раменете й.

Белезите всъщност, са написаните върху тялото уроци на душата.

И са там, за да не ги забравим и повторим❗🫶

За това трябва, да ги ценим по достойнство и дори, да ги обичаме❗ 

И тогава белезите, за разлика от много хора, не биха ни наранили повече.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

Хората сме устроени така: Загубата, или по-точно страданието от нея определя значението, което дадено нещо заема или по-скоро е заемало, в сърцето ни. Колкото по-дълбок е отпечатъка на загубата, толкова по-голямо значение е имало то, за нас! 

Особено при нещата, които сме приели за даденост и сме престанали дори, да забелязваме! И колкото по-дълго е лежало нещо в сърцето ни незабелязано или потиснато и привидно забравено, толкова по-дълбоко се е вкопало в него. И толкова по-дълбок и болезнен отпечатък, ще остави.

Всъщност, единствено от нас самите завеси какъв спомен, ще решим, да запазим за всяко изгубено свое притежание. И как ще го оценим, докато още го имаме!

 🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора.

- Избори, избори, избори... Не може ли, поне веднъж, да не правя избор. Да не претеглям факти и аргументи "за" и "против", и да не нося отговорност, за проклетите последствия!? - Така говореше Алиса, сякаш на себе си, заровила длани в къдравата си руса коса. А на лицето й беше изписана цялата буря от емоции, които се вихреха в сърцето й. И мислите, които се блъскаха, като гръмотевици в измъчения й ум.

- Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора. - каза със спокоен като пълно безветрие глас Лудият Шапкар и както винаги, застана неотлъчно до девойката.

- Свободният избор е заложен изначално в самият живот. Във възможността на нашето съществуване. - продължи той.

  Избора, да сме свободни или не обаче, трябва, да направим сами и да понесем отговорността, за последствията.

Човек получава това, което дава, Алиса.

Макар и не веднага, макар и не във времето и формата, която го е очаквал, или се е надявал.

Ако не получи това, което дава, той получава онова, от което истински има нужда. Или получава урок, от който се нуждае, но все още не е научил. И получава тези уроци толкова пъти, колкото е нужно, за да ги научи! - Шапкаря говореше все така спокойно и уверено.

- Научава, - каза той, че границите са важни! Особено личните. 

Че добротата и доверието не са безкрайни величини и че не можеш, да ги раздаваш, постоянно пренебрегвайки себе си. Точно за това, в Божиите заповеди се казва: "Възлюби ближния си, както себе си."

Много са уроците, на които живота ни учи.При това, най-важните научаваме, по  трудния начин. Например, че не може, да очакваме хората, да постъпват така, както постъпваме ние. Защото всички хора, са различни и за това, ще постъпват различно от начина, по който сме или бихме постъпили ние много по-често, отколкото предполагаме.

А дори и самите ние, съвсем не рядко постъпваме различно от начина, по който сме убедени, че бихме постъпили в някоя ситуация. Защо хората и обстоятелствата всеки път, са различни.

Научаваме, че е важно, да разберем, че е нужно, да пускаме навреме.

Защото ако продължаваме, да се опитваме, да задържи онова, което в душата си вече си е тръгнало, невидимото въже, което ни свързва, задушава поне единият от двамата и рано или късно, ще ни нарани сериозно. А най-често и двамата.

Научаваме, че щастието и любовта, не трябва, да се преследват, а да се приласкават и не могат, да съществуват без доверие. Защото, всяко нещо, превърнато в цел, рано или късно, ще се почувства, като мишена...

Научаваме още тъжната истина, че най-често се учим чрез страданието. И именно то, издълбава в сърцето и в съзнанието ни най-ценните уроци. Страданието е това, което отваря очите ни, изостря сетивата ни и ни кара, да се пробудим истински. То ни прави по-силни, по-издържливи и по-мотивирани. Ако не му се отдадем, доброволно.

А ако имаме късмет, ще научаим, че Щастието често е егоистично и самодостатъчно, но пък ни дава вярата, че нещата могат, да бъдат и по-добри, както и че за добро или лошо, рано или късно, ще се променят. И от нас зависи, да е за добро.

И ако най-сетне, постепенно започнем, да проглеждаме може би, ще научим, че ежедневните избори, които правим, са главният скулптор и архитект на това, което сме и в което продължаваме, да се превръщаме.

За това, скъпа ми приятелко най-добре е, да сме готови, да се учим❗

И да имаме мъдрост и кураж, да избираме.

Защото в противен случай, вместо нас, ще избере някои друг. А никой, не заслужава живота му, да се определя от други.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Много неща ще ви отеснеят с годините ...

 

сн. DevianArt 

Много неща ще ви отеснеят с годините ...

👉Ще ви отеснеят дрехите, които сте носили на 20...

👉Ще ви отеснеят обувките...

👉Ще ви отеснеят доста чужди нагласи, виждания и очаквания, и твърде много предразсъдъци❗

👉Вероятно ще ви отеснеят много хора и мирогледи...

Нека това не ви притеснява❗

Важното е, обичта, усмивката и чистата и съвест винаги, да ви стоят все още точно толкова красиво!

А желанието ви, да се изправяте и да продължавате след като сте паднали, и желанието ви, да сбъдвате, да продължават, да са ви по мярка❗

Израстването е естествен процес ❗😉

Добро утро ❗🌞 

Прекрасна нова седмица ви желая❗

Продължавайте, да израствате❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

     27.05.2025

Мечтайте и сбъдвайте, но и ценете, и бъдете благодари❗

Понякога толкова се фокусираме върху своите цели и мечти... Толкова сме обсебени от онова, което ни предстои и още не сме постигнали, че забравяме всичко това, с което сме благословени по рождение и всичко, което вече сме сбъднали.

За съжаление, хората сме така устроени, че бързо приемаме за даденост почти всичко, което вече притежаваме!... Докато не го загубим! 

Едва сътресението от загубата, ни кара, да се събудим, да "прогледнем" и да оценим истинската му стойност.

Не се замисляме, че много хора мечтаят за неща, които са ни дадени по рождение!

Често препъни камъните по житейския ни път, са най-добрите ни ориентири, духовни учители и будители. Защото ни разтърсват и ни изваждат от унеса на монотонността и рутината. За да се огледаме добре, до къде сме стигнали и дали продължаваме, да вървим в правилната посока!

Твърде често, приемаме твърде бързо за даденост неща, които сме получили като дар или дори тези, които сме сбъднали с цената на доста усилия!

Вярно е, желанието и любопитството са в основата на нашето израстване.

За да разберем, до къде сме стигнали обаче, не трябва, да забравяме от къде сме тръгнали и през какво, сме преминали!

И да сме благодарни, за всичко постигнато до сега❗

Спомняте ли си дните, когато горещо сте се молили, за онова, което имате сега!?...

Колко често си спомняте, за малките неща, които сте получили по рождение по привилегия - едно спокойно утро, един споделен с любими хора залез, един щастлив семеен празник или купон с приятели... Да можеш спокойно, да станеш,... да отвориш прозореца,... да погледнеш,... да видиш, да отидеш навън,... да докоснеш цвете,... да помиришеш,... да чуеш песента на птиците на разсъмване...

Да наградиш и да се насладиш на всяко едно от сетивата си СВОБОДНО❗...

Спомняте ли си, колко надежди, колко силна искрена вяра, обич, енергия и усилия сте вложили, за да превърнете мечтите си в цели, а целите в сбъдване и победи!?...

С колко, колебания и малки съмнения се преборихте; как се молехте то, да се сбъдне и как плакахте, за малките неуспехи, след многото труд и усилия по пътя на тяхното сбъдване! И от колко малки и големи неща се лишихте, и колко пренесохте в жертва, за да БЪДЕ то❗

Помните ли, как плакахте!?... Този път от радост, гордост и удовлетворение, когато ТО се сбъдна❗...

Ценете, помнете и бъдете благодарни, за нещата, които имате, защото те ви дават ценност, значимост и смисъл❗

Гордейте се, без да се възгордявате, защото всяко сбъдване е награда, за вашите усилия и стъпало, по пътя на бъдещото ви израстване❗

Мечтайте и сбъдвайте, но и оценете,  и бъдете благодари❗

Защото израстването и успеха са баланс

между добрата памет и благодарността, за вече постигнатото и въображението, и умението ни, да надградим върху него нашето бъдеще❗

А вие за какво сте благодарен точно днес?

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

В края на краищата всички ние живеем на една малка планета, в системата на една малка, не много стара звезда, в една не голяма галактика в безкрайния Космос.

Но за нас - хората, това е, един огромен и безкрайно разнообразен Свят!...

Но дори и това НЕ е най-важното!

Най-важното е, за колко голяма част от него всеки от нас е отворил място и е приел в сърцето си, без предразсъдъци❗💞

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 Правете това, което обичате и в което вярвате!

Обичайте и вярвайте в това, което правите!...

И няма, да изгубите нито пътя пред себе си,

нито себе си по пътя.

Знам, че звучи много по-лесно, отколкото се постига, но имаме всеки един нов ден пред себе си, за да опитваме.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Има моменти-откровения, които осмислят живота ни и ни карат, да се чувстваме най-свободни, най-принадлежащи и едновременно слети с мига и съзерцатели. В такива моменти се чувстваме най на място, най-истински и най-много себе си. Сякаш са някакви скоби, в сивото повествование и рутина на живота, които отварят врати, към най-автентичното ни и съкровено Аз. Вероятно от подобни моменти японците избират няколко, за хайкуто ни живота си!?

Това са моменти, в които не ти остава нищо друго освен, да се потопиш напълно, защото заради тях си струва, да се живее ❗

Пожелавам ви повече такива в живота ви, от сърце 💓 ❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

сн. DevianArt 

 

Силата не се измерва с това, колко силно удряш и колко големи противници си повалил. Измерва се с това, при колко големи провокации, си успял, да останеш спокоен. Измерва се с това, при колко силни бури си успял, да се задържиш изправен. Колко големи загуби си успял, да надживееш и след колко силни удари си успял, да се изправиш отново и да продължиш напред! 

Истината Сила не се измерва толкова с това, колко високи върхове си покорил, нито с това колко непревземаеми крепости си успял, да разрушиш. 

А с това от колко дълбоки бездни си успял, да измъкнеш себе си, на колко хора си помогнал, да се изправят, когато са били повалени на колене и да излязат след теб на пътя на светлината. 

Измерва се с това, колко пъти си успял, да се събереш, след като са те разбили на парчета и да сглобиш нещо по-силно, по-добро и по-мъдро, и да продължиш да вярваш в любовта, доброто и хората. Да продължиш, да вярваш и обичаш живота и хората, да твориш добро, въпреки всичко .

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Времето е фикция. Условност, която предците ни са измислили, за да отчитат по-добре промяната у самите нас и света наоколо ! И за да се ориентират по добре, за собственото си място в тази промяна❗

Истински важното за възрастта обаче е, доколко комфортно ни е, в годините на които се чувстваме❗

И доколко сме ги изпълнили със смисъл, удовлетворение и щастливи спомени❗

Пожелавам на себе си и на всички вас, достатъчно ❗💞 

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар кооперация"🧤

сн. DevianArt

Помни, че книгата на живота ти се пише Днес, Тук и Сега!

 

Помни, че книгата на живота ти се пише Днес, Тук и Сега!

С всяко утро, слънцето отгръща нова празна страница, която очаква, да бъде написана. И не е най-важното, да бъде изписана красиво и без грешки. Но е важно, колко на красиви цветя и малки щастливи моменти, ще се насладиш, докато я пишеш и колко пъстри илюстрации от спомени и емоции, ще има в нея. А това, зависи само и единствено от теб и хората, които са пуснали корени в сърцето ти и които са отгледали цветето а любовта към теб, с градината, на своето!

Важното е, каква емоция ти носи изписаното в тази книга. И с колко от нея и от истинското ти Аз е изпълнена. Остави живота, да се пропие в теб. Потопи се в него и му се наслаждавай!

Не губи времето си в писането на бъдещи сценарии или препрочитането на вече изписаното. То няма как, да бъде изтрито и пренаписано .

За това, пиши така, че да не оставяш след себе си нещо, което искаш да задраскваш или страници, които да ти си иска, да откъснеш!

Това е книгата но Твоя живот. Не позволявай на друг, да се опитва, да пише и да драска в нея или да я подритва!

 Защото ти си и трябва да бъдеш воин автор и главен герой!

Без теб, просто няма, да я има.

27.04.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

БЪДИ БЛАГ И ЧОВЕКОЛЮБИВ !

Бъди благ и човеколюбив! 

(Включително и към себе си!)

Но поставяй ясни граници и винаги резонирай, когато някой се опитва, да ги премине!

Така ще съхраниш най-добре и другите и себе си!

Никога не забравяй, че човек носи божествената искра, но по природа е хищник! И че дори най-силният хищник, не наранява, освен за храна или за да защити себе си или малките си.

Винаги съм казвал, че човек трябва , да държи сърцето си отворено за гости! Защото, когато си готов, да се раздаваш, няма начин, да бъдеш ограбен!

Все още го вярвам, защото давайки от сърце, предварително си приел, че трябва, да пуснеш това, което другите ще вземат!

Сърцето ти обаче не трябва, да бъде хан или разграден двор. 

Границите обаче, са важни!

Не може всеки, да нахлува в него, да тъпче с кални ботуши и да взема безогледно! Човешката същност е егоистична по природа и е склонна, да преминава чуждите граници. Така че наша остава отговорността, да пазим своите....

Въпреки всичко, не позволявай, белезите от раните, които живота или хората са нанесли върху сърцето, да образуват мазоли и да го направят безчувствено!

Любовта е балсама и тайната ❗

(вдъхновено от Миро Митев)

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

В ИГРАТА НА ЛЮБОВ НЯМА ПЕЧЕЛИВШИ ИГРАЧИ

В играта на любов няма печеливши играчи.

Защото Любовта не е игра. Няма аматьори и професионалисти. Няма надпревара, нито трофеи...

Ако има дори едно от тези неща, просто не е любов!

Любовта няма нужда от условности. 

Ако има такива, значи любовта вече си е тръгнала.

А често и изобщо не е идвала!

Единственото от което има нужда е, да се себеосъществи!

Ние хората имаме едно много погрешно схващане, че любовта и щастието са съществителни! Всъщност в живота, те са глаголи, защото постоянно се себеосъществяват!

Изрази като "преследвам любовта" и "преследвам щастието", създават нагласи, които са напълно погрешни!

Защото "преследването" автоматично превръща целта в "обект" , в мишена и в потенциална "жертва" !...

За това, любовта и щастието могат единствено да се себеизразяват и изживяват! Могат единствено, да се приласкаят!

Вие как мислите?

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

МРАКЪТ Е ПРОСТО МИГ, В КОЙТО СЛЪНЦЕТО СИ ПОЧИВА ПРЕДИ, ДА ОСВЕТИ ПЪТЯ НИ ОТНОВО

- Съмнението е най-ловкият крадец, Алиса.

И най-малкото Съмнение краде Концентрацията, Мотивацията, Доверието, Вярата и желанието ни за инициатива. Измества фокуса ни и пречи на яснотата и логиката в мислите ни...

Но ще открадне точно толкова, колкото сами му позволим.

   Лудият Шапкар приклекна на коляно пред девойката, която беше приседнала върха студеният камък с невиждащ поглед и се опитваше, да подреди препускащите шеметно мисли в главата си.

- Ако искаме, да провалим някого, достатъчно е, да посеем в съзнанието му зрънцето на съмнението и ако той му даде плодородна почва, рано или късно, ще пожънем провал!

   Знам, че съмнението е упорит плевел, който израства бързо здрав и все по-силен, и дори няма нужда от грижи! Но, ми повярвай!... - продължи той бащински, както винаги, като хвана нежно главата на момичето с две ръце и я повдигна леко нагоре, докато не срещна погледа й, в който искрата на увереността трептеше колебливо.

- Погледни ме и ми повярвай, Алиса! Повярвай ми така, както аз вярвам в теб безусловно! Допусни отново моята вяра в теб в сърцето си и тя ще бъде вълшебен мехлем, за раните, нанесени от отровните тръни на съмнението!

Повярвай ми! Ти знаеш повече отколкото предполагаш.

Можеш повече отколкото си мислиш.

И си по-силна и по-храбра от всеки, който познавам!

Повярвай в себе си така, както аз и всички останали вярваме в теб!

Провалът може, да бъде край единствено, ако сам сложиш точка!

Провалът е просто поредното стъпало нагоре, по пътя към успеха! Той не ни определя! Определя ни това, което правим с него! Изправим ли се отново. Извлечем ли уроците си и продължим ли напред, без да повторим направените грешки... Запазим ли ясните си мисли и вярата в  крайния успех въпреки страха и въпреки колебанията или чувството за вина! Значи сме порасли духовно още по-мъдри и по-силни! 

Защото хората не сме съвкупност от своите неуспехи и рани от преживените загуби, а от уроците и зарасналите белези, които ни напомнят, за грешките, които не трябва, да повтаряме, за силата, която сме имали, да продължим, въпреки всичко и за това, че винаги има хора, които вярват във нас и не сме сами!

За това, стани и погледни към изгрева❗

Мракът е просто миг, в който Слънцето си почива преди, да освети пътя ни отново.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 сн.Instagram 

В свят пълен с кофти реплики и имитатори, на някой друг, които не знаят как, да живеят пълноценно собствения си живот и са нещастни, но ти дават съвети, как да живееш своя и изискват, да отговориш на очакванията им.

Имай смелостта, да бъдеш себе си!

В свят на изкуствено създадени псевдо идоли и съвременни Родоски колоси, 

не изневерявай на любовта.

В свят, където съдят прибързано по очевидното, 

дай си шанс и време, и потърси същността.

В свят, който хората се опитват, да ти налагат собствените си предразсъдъци, неосъзнати свръх компенсирани комплекси и подтиснати страхове, като истина...

опитай, да дадеш шанс на чуждите гледни точки, но търси своята и отстоявай своята.

В свят на отчуждение, апатия и абдикиране от отговорност,

запази искрата на човечността..

В свят на стремеж към унифициране и притискане, за конформизъм, и на жалки опити за парадиране, да изпъкнеш с нещо повърхностно,

не се страхувай, да бъдеш различен и не изневерявай на същността си.

В свят на лицемерие и клакьори, 

не оставяй, да бъде заглушен вътрешният ти глас и имай собствено мнение.

В свят на внушения и манипулации, на политкоректност, демагогия, пропаганда и цензура, на фейк новини и тролове, 

запази критичното си мислене и не спирай, да се учиш.

В свят на плагиати, говорещи с цитати напиши своя собствена автентична мисъл!

В свят с псевдо гурута, които ти дават готови сценарии, как да живееш и да си щастлив, 

напиши своя собствен сценарий за живота си и изиграй в него главната роля!

Из🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Ела при мен

- Ела при мен и ме прегърни!...

Утеши ме и успокой страховете ми!...

Обичай ме и аз го заслужавам!...

Дай ми вяра, че всичко, ще се оправи 

и че винаги, ще бъдем заедно!...

- Който говори?

- Детето в теб!

Обичайте и се грижете добре за детето в себе си❗ Защото ако пораснете напълно и приспите детето в себе си, губите цялата магия в живота си❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ЗА КОТКИТЕ и ХОРАТА

- Знай едно нещо за котките и хората, Алиса! - каза Чешърският котарак, докато бавно изчезваше. Изчезването и ненадейното появяване междувпрочем, бяха негова отличителна особеност и той много се забавляваше с нейното въздействие върху околните.

- Ако видиш някой, който се прави на лъв ♌, но се обгражда с мишки помни, че няма такава котка, която да обича мишки! 🐁

    При хората е същото!

Последните му думи, увиснаха самотни във въздуха известно време, след като него вече го нямаше и в пространството пред Алиса беше увиснала само широката му загадъчна усмивка. Но тези думи, се запечатаха в съзнанието на младото момиче.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤