ПО ЕНЬОВДЕН❗

Еньовден е.
Празникът честващ раждането лятното Слънцестоене и раждането Св. Йоан Предтеча, когато в традициите,  се преплетат Християнството и Окултното, което според някои изследователи датира още от времето на мистичните траки. 
Честит имен ден,  на порасналото ни Слънце Деян и всички именяци❗🍀🪻🌾🌿

ПО ЕНЬОВДЕН❗

Розова цъфва зората.

Слънце играе в тревата.

Слънце по изгрев видя ли?

С него в росата игра ли?

'Ми ли с росица очите?

Ходи ли заран с момите,

билки на китки, да правиш.

Китки от билки, за здраве.

Според рецептите стари

на беловласи знахари,

китка за обич, набра ли?

( За да е силна е знайно, че

трябват люляк, имел и омайниче.)

Броди ли, снощи да дириш,

в тихите горски баири

извор със бистра водица.

Преди, да светне Зорница,

пълни донесе ли стомни,

думичка без, да пророниш.

Срещна ли Еньова буля

и благослова й чу ли, а?

По заник слънце с момците,

беше ли пръв във игрите.

Скача ли огън, за здраве?

Дири ли скрито имане?

Еньо мистерии крие!

Ще ли пред теб ги разкрие?

© Ивайло Апостолов 

24.06.2025

Родени сме с души на пеперуди

Родени сме с души на пеперуди,

приятелю. Не вярвай ти в заблудите

на разни мижитурки безгръбначни.

Щом имаш воля, значи има начини!

Не вярвай в стигмата! Стани! Разбий оковите

на невъзможното и отвори ума си.

Не вярвай в клетвите езически на робите.

Кови желязото, докато нажежи се до червено

и изкови от него независима съдбата си!

Не позволявай нечие сърце сломено,

да окове във свойте предразсъдъци душата ти!

Не вярвай, че е шансът ти в пълзенето!

Лети високо ти над завистта и злобата!

Над дребните интриги и фалшивите "прозрения".

От висините, други измерения 

и други хоризонти имат хората!

Не вярвай в малодушни уверения,

на нечий дух, отдавна вече смазан.

Нито на онзи, които иска, да пречупи

в зародиш още порива и силата в крилете ти.

Или опитва се мечтите ти, да купи

на безценица.

Лети! Повярвай, по душа си пеперуда, не гъсеница!

 ® Ивайло Апостолов 

      21.06.2025

БЪДИ свободно! Нямаш нужда от доказване❗

Да си добър не значи ти, да си покорен.

Да си дълбок, не значи, да си тих и в себе си затворен.

Ни, да обичаш значи, да си винаги съгласен или само ти, да даваш.

Да принадлежиш, не значи всички, да удовлетворяваш.

Нито, да се харесаш ти на всички.

Живей свободен, като птица!(без кавички)

Светът е пълен с хора, претендиращи, за свободата си.

Ала треперещи от страх, дълбоко в душата си.

И мразещи всеки, който без окови я живее.

Който гори свободно. Вместо да мъждука и да тлее.

Светът е пълен с хора, призоваващи за автентичност, 

и претендиращи за уникалност патетично. 

Докато още сочат с пръст шушукайки различното

и плюят в пазва, скръстват пръсти, да не ги застигне то, трагичното.

Светът е пълен с хора претендиращи за стойност,

в ужас пред всеки неподкупен и с достойнство.

БЪДИ свободно, нямаш нужда от доказване.

От парадиране и шумно надприказване.

Нито си длъжен, да преглъщаш ти обидата

у себе си, затворен като мида.

ДА БЪДЕШ, нямаш нужда ти от позволение.

Да си естествен и да имаш лично мнение.

Ненужно е, да се самоизтъкваш и крещиш,

достатъчно е сам, на себе си, да разрешиш

Защото нищо истинско, не се нуждае от изява.

То просто Е и се себеосъществява❗💓

🎈🎈🎈

© Ивайло Апостолов 

    18.06.2025

Органи на речта

Коров център на речта(схема)

Органи на речта

В статията

Централен отдел

Периферен отдел

Как функционира нормалният говор?

Речевият апарат има два отдела: централен и периферен (изпълнителен). 

Централен отдел

Централният отдел се състои от коровия център на речта, подкоровите възли, нервните пътища през главния и гръбначния мозък. 

Във функционално отношение кората на крайния мозък не е еднозначна. Тя се разделя най-общо на дялове – тилни, слепоочни, теменни и челни дялове, в които се разполагат центрове, отговарящи за различни функции. Вместо да има гладка повърхност, мозъчната кора е покрита с издатини и гънки, което е изключително полезно, тъй като това увеличава повърхността ѝ, предоставя място за повече неврони и увеличава клетъчната маса. Поради прекръстосване на нервните пътища на нивото на гръбначния мозък или ствола, информацията от дясната страна се обработва в кората на лявата мозъчна хемисфера и обратното.

Органи на речта

Коровият център на речта включва:

Двигателен център на речта

Двигателният център на речта (център на Брока), който е локализиран в челния дял на лявото полукълбо (у десничари) и съответно дясното полукълбо (у левичари). 

Поражението на тази част води до болестно разстройство, наречено моторна афазия - болният загубва способността да говори, въпреки че няма засягане на говорната мускулатура. Характерно е, че пациентите с моторна форма на афазия осъзнават нарушението си.

Слухов център на речта

Слуховият център на речта (център на Вернике) е разположен в слепоочния дял на лявото полукълбо (у десничари). 

При увреждане на тази част от кората се наблюдава сензорна афазия – болният чува чуждата реч, но не я разбира, самият той може да говори. Характерно е, че нарушението не се осъзнава от пациента. Речта е многословна и включва много грешно поставени срички, заменят се думи, използват не неподходящи думи, граматиката не е правилна (напр. употребяват се неправилни предлози, липсва съгласуване по род и число и т.н.) и поради това, че самият човек не осъзнава нарушението на речта си, липсва стремеж към коригиране на проблемите в речта.

Зрителен център на речта

Зрителният център на речта (център на четенето) заема ъгловата извивка на лявото полукълбо.

Това е областта, разположена между челния, слепоочния и тилния дял. Нейното разрушаване води до болестното състояние, наречено алексия – загуба на способността за четене. При алексия болният вижда, но не разпознава писмените знаци.

Двигателен център на писмената реч

Двигателният център на писмената реч (център на писането) е локализиран в челния дял на лявото полукълбо (у десничари), в задната част на средната челна извивка. Неговото увреждане води до състоянието аграфия – болният не може да пише, въпреки че са запазени движенията на ръката.

Периферен отдел

Периферният отдел е съвкупност от изпълнителни структури: кости, мускули, сухожилия, хрущяли и нерви. Конкретните структури са следните: бели дробове и трахея, гръклян (ларинкс) с гласни връзки, носна и устна кухина. Първичната биологична функция на тези органи не е бил говора, а дишането и храносмилането. По-късно у човека се развиват говорни способности. Белите дробове не участват директно при звукообразуването, те доставят само необходимия въздух. От белите дробове въздухът преминава през трахеята и гръкляна, за да достигне до устната и носната кухина. Гръклянът е мястото, където се извършва т.нар. фонация – т.е. озвучаването на издишаната струя посредством действието на гласните връзки, които се съкращават или отпускат. Гръклянът е тръбест орган, който се състои от хрущял. Хрущялите са свързани с мускули и сухожилия и поради тази причина гръклянът е подвижен. Същинското звукообразуване (артикулация) се извършва в артикулационния апарат. Това е т.нар. гласов канал или тракт, който включва гърлената, носната и устната кухина и има роля на резонатор.   

Как функционира нормалният говор?

На практика всеки от нас приема говора за даденост. Едва когато се развие говорен проблем се замисляме колко сложен процес е всъщност. Нормалната реч разчита на множество системи, които трябва да работят безпроблемно заедно.

Системи, които се включват в речта

Дишане

Използване на диафрагмата за запълване на белите дробове и бавно, контролирано издишване при говор.

Глас (фонация)

Използване на гласните струни (с преминаващ въздушен поток) за издаване на звуци, които се различават по височина (висока или ниска), сила на звука и качество.

Резонанс

Регулиране на височината на мекото небце, за да се получи вибриране на гласа в устата или носа (влияе върху качеството на звука).

Артикулация

Използване на устните, езика и мекото небце за фина настройка на звука и яснота на речта.

Поток на речта

Резултат е от комбиниране на описаните системи, като същевременно се осъществяват подходящи корекции в скоростта на говорене, паузите и промените в силата на звука и акцента.

Източник : "Портал за множествена склероза 

15 юни - честваме Видовден

 

15 юни - честваме Видовден .

Нека не забравяме, да се вглеждаме по-често в себе си честно!

Да пуснем миналото, да си тръгне. 

Да поискаме прошка, да простим и да си простим, за грешките му

И да запазим с благодарност уроците му.

За да продължим пътя си по-достойно и осъзнато, към своето бъдеще.

Нека не спираме, да вярваме в доброто у хората. И че то, ще прогледне за злото, потуленото, користното и нечестното, и ще го победи, 

а виновните, ще бъдат разкрити, независимо кога и какво са направили и ще получат възмездие!

И да не спираме, да се молим, за ясен разум, виждащ отвъд заблудите и самозаблудите.

И за силата и куража, да посочим неправдите и да погледнем истината в очите, дори (или най-вече) за себе си❗

АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА

АКО СИ ТРЪГНЕ БАЩАТА

Ако тръгне бащата, тъй добре, да се помни,

всички плащат цената. Но щети най-огромни, са в света на децата.

Ако тръгне бащата и остави домът си.

Ще го връщат децата всяка нощ във съня си.

Ще ги мъчи вината, ще ги къса отвътре.

Няма кой, да закърпи раните във душата им.

Най-големият крах, най-голямата криза,

най-големият страх в който детството влиза

туй не е бедността. Ни тормоза от другите.

А че някой баща, е оставил съпругата.

Изоставил е майката... Изоставил е детството.

Изсушава му корена. Разрушава семейството.

Резултата е ясен, резултата е същият.

Ясно казвам на глас, щом си тръгне бащата

и непълна е къщата, разрушава тогаз 

топлината и огъня, а не просто огнището.

На детето душата той захвърля я в нищото.

Сред сълзи и страдания, страхове и терзания,

сред вина и въпроси, и крещящи мълчания.

Любовта не се проси. Безвъзмездно се дава.

А когато си тръгне, празнотата остава

и измъчва ума ни.

И сърцето се лута без компас, без посока,

със изсъхнали корени. Без основа, за утрето.

И с криле е, преломени.

Без надежда, за свързване, без щастливите спомени 

и с милиони въпроси без отговор и привързване

Тъй, бедите са сторени.

Че бащата и майката, са не само призвание

и не само награда, роля и изпитание.

Те са обич и грижа, принадлежност, подкрепа.

Сигурност, за безгрижие и модел за детето.

И са Супегерои и светци, и безгрешници

И детето връз себе си, взема техните грешки,

отговорност и срам, и виновност и страх...

И разбиват се малкият Аз и сърцето на прах.

Изневяра, към другия е не просто предателство 

към партньора ти, чу ли! То е предизвикателство.

Но не сривай мостовете! Търси прошка и път!

Изкупление често променя Света.

Ако тръгне бащата, не е важна причината

- неразбиране, страх, репутация срината...

Ако тръгне бащата, то детето е счупено.

А не биват децата, ни слепени, ни купени!

И не ползвайте тях като щит и оръжие.

Не пренасяйте в жертва детското целомъдрие

и невинност, пред избор между вас, в мелодрамата!

Те са ВАШИ деца. Имат нужда от ДВАМАТА!

Ако тръгне бащата, чупи малкият мъж,

а без рицар остава и герой дъщерята.

Ала рухне ли в пепел някой брак изведнъж,

не "на всяка цена" се спасяват нещата.

Забравете борбите, за контрол и за власт.

Забравете войните и дайте си шанс!

Забравете горчилката, нараненото Его!

Тук детето е важното! Помислете за него!

Заедно, се борете със сърца и със лостове.

Помежду си търсете път и вдигайте мостове!

Бащата е пример и модел, и завет.

И дори, да се случи, всеки сам своя път,

да изгражда напред.

Не лишавайте детството от баща! Ще сгрешите!

Ако искате свойте деца, да спасите!

© Ивайло Апостолов

     13.06.2025

Стихотворението е вдъхновено от текста по-долу и е творческа интерпретация, която не трябва, да се приема буквално.

Важно е, да уточним, че 

Често попадаме в отровни нездравословни взаимоотношения, в които НЕ трябва, да оставаме "на всяка цена"! 

Но и твърде често, се отказваме прекалено лесно партньора си, който е бил наш личен избор. От семейството и от децата си, които да плод на любовта ни! 

Твърде лесно!

И цената е твърде висока, защото децата се превръщат в залог. А за жалост не рядко, в разменна монета и дори оръжие в излишните ни патетични борби за надмощие, лична правда и вендета!

А това е, недопустимо!

Точно за това е много полезно следващият текст, да бъде прочетен❗

Когато бащата си тръгне — всички плащат цената.

Нека го кажем ясно.

Най-голямата криза, пред която може да се изправи едно дете,

не е бедността.

Не е тормозът в училище.

Не е липсата на пари за университет.

А липсата на баща.

Независимо дали си тръгнал с изневяра, от страх или защото са те изтласкали —

резултатът е един и същ:

➡️ Дете без компас.

➡️ Бъдеще без посока.

➡️ Поколение без основа.

 Нека поговорим.

 1. Изневерилият баща не предава само жената — а чупи детето.

Онзи роман, онази кратка тръпка?

Те не унищожиха просто доверие.

Те разрушиха род.

Защото от момента, в който стана баща,

ти не си просто мъж.

Ти си водач.

А когато водачът напусне?

Цялото царство се срутва.

---

 2. Жените, които използват закона като оръжие, не са по-добри.

Да, светът е на твоя страна.

Да, съдът ще те нарече смела.

Но само защото можеш да унищожиш един мъж законно,

не значи, че трябва.

Да изолираш бащата, защото чувствата ти са се променили —

това не е сила.

Това е саботаж на бъдещето.

Децата не се интересуват от егото ти.

Те жадуват за постоянство.

---

 3. Науката е категорична: Децата растат по-добре с бащите си.

– Момчетата без баща са по-склонни към насилие.

– Момичетата без баща – към експлоатация.

– Всички страдат емоционално, когато татко стане призрак.

Да, самотното майчинство може да е "нормализирано".

Но не е идеално.

Ако това те засяга?

Провери статистиката за:

🔹 затвори

🔹 отпаднали ученици

🔹 депресия

Липсата на баща не е просто рана.

Това е проклятие.

---

 4. Мъже: не започвайте семейство, ако не сте готови да го поведете.

Бащинство не е статус.

То е завет.

– Не можеш да изневеряваш, защото "тя се е отпуснала".

– Не можеш да започнеш ново начало, сякаш предишното дете не съществува.

– Не можеш да "лекуваш себе си", изчезвайки от живота им.

Децата не прощават лесно забравата.

А бащата, който не пази клетвите си, не бива да очаква лоялност,

когато остарее.

---

 5. Жени: разводът не отменя ролята на бащата.

Вече не го обичаш? Добре.

Но той остава баща.

Продължила си напред? Прекрасно.

Но децата имат нужда и от него.

Когато обърнеш детето срещу бащата,

не го защитаваш.

Наказваш го.

И то ще ти го върне… един ден.

---

 6. Децата не са "устойчиви". Просто мълчат.

Усмивките крият объркване.

Мълчанието – травма.

"Добре съм" – е репетиран отговор.

Те усещат:

– Когато новият партньор получава повече внимание

– Когато ги изключват от семейни моменти

– Когато любовта се превръща в състезание

Те не се адаптират.

Те се пречупват – тихо.

---

 7. Мъжествеността не се преподава – тя се живее.

Момчетата не стават мъже чрез думи.

А чрез пример.

Ако ти не си там?

Ще търсят модела на мъж в:

улицата, 

екрана 

или хаоса.

И нито един от тях не създава мъж,

на когото би се гордял да приличат.

---

Финални думи: Да се провалиш като съпруг не значи, че си се провалил като баща.

Мъже:

Може да сте загубили брака,

но не губете мисията.

Жени:

Може да сте наранени,

но не жертвайте бъдещето на детето си,

за да успокоите егото си.

Защото когато бащата си тръгне —

или бъде изгонен —

всички плащат.

🔹 Децата.

🔹 Паметта.

🔹 Душата на следващото поколение.

Затова —

без значение дали си мъжът, който изневери,

или жената, която затвори вратата…

 Поправете го.

Защото децата не искат да знаят кой е бил прав.

Те просто искат и двамата да останете в битката.

---

Източник: Adbox, чрез "Благословени от корена"

А ето и още един интересен текст, от първо лице

ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАМ, В ТЕБ ЧОВЕКО И В ЖИВОТА❗

И като Диоген те търсих аз, човеко, 

в живота си неравен и трънлив.

Достигнах вече в пътя си така далеко...

Макар "на пук", тъй често чувствах се и истински, и жив!

Макар "на въпреки", пак в мрака следвах светлината...

И следвах своята божествена искра.

Макар, че често не откривах брат, у брата

и бе ранявано сърцето ми, и задушавано.

Отхвърлено във неразбиране. Всред отчуждение. Без спомен от човещина!

Макар и често тъй, типично по човешки,

се доверявах и предаван бях отново и отново!

Вместо човечност, трупах мъдрост и уроци аз от свойте грешки.

Наместо топлина и съпричастност,

се сблъсквах пак, с различните лица на леността 

и на паралитичната отрова 

на злобата и завистта 

на нечие ранено дребно Его,

което предвещаваше опасност.

И пак "на въпреки" напред, да търся продължавах 

със свойта свещ : "Personam quaero, prego!"

Пак с лакти и душа окървавени,

дори и не веднъж, да ме поваля на колене 

живота, вярвах...Ставах пак!...Прощавах!...

Макар тъй често неприет и неразбран,

все пак те срещнах в сродни няколко души

И е балсам това, за всичките ми рани!

И смисъл в търсенето, който ме теши!

И "въпреки", все още вярвам в любовта!

И "въпреки", все още вярвам във Доброто,

и в по-доброто Утре за Света!

И в теб Човеко вярвам! ... И в Живота!

За туй БЪДИ във повече сърца❗

© Ивайло Апостолов 

    12.06.2025

Вдъхновено от Марияна Харизанова 

 

Не случайно казват, че животът не е спринт. Всъщност не е и маратон. 

Добре е, да използваме рационално правото си на свободен избор и да сменяме от време на време темпото, адекватно на ситуацията и вътрешното ни състояние. Или да правим кратки почивки, за да се огледаме, къде сме!

Не бива, да тичаме твърде бързо, за да не изпреварим твърде много своя ангел-хранител. Защото ако живота е състезание, то със сигурност победител няма, да се чувства този, който го завърши първи !

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

 

- Белезите болят не по-малко от раните, от които са се родили... колкото и време, да е минало! - каза Алиса, сгушила рамене в ръцете си, а лицето й изразяваше истинско страдание.

- Белезите, скъпа малка приятелко болят само тогава, когато душата не е истински приела; не е простила или не е научила точният урок, който е требвало, да научи❗Защото тогава, не е продължила истински напред!❤️‍🩹 - каза Лудият Шапкар, като приседна до нея, наметна я с връхната си дреха и я прегърна, галейки успокоително раменете й.

Белезите всъщност, са написаните върху тялото уроци на душата.

И са там, за да не ги забравим и повторим❗🫶

За това трябва, да ги ценим по достойнство и дори, да ги обичаме❗ 

И тогава белезите, за разлика от много хора, не биха ни наранили повече.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

ТИ ПРЕГЪРНИ ЖИВОТА И ОТДАЙ МУ СЕ ИЗЦЯЛО

Понякога е трудно и горчи.

Излез навън и погледни небето.

Виж как се раждат първите лъчи,

след тази нощ безсънна, притвори очи

и остави ги, да погалят миг лицето ти.

Понякога тревогата така

гърдите ти пристяга, като в преса.

Тогава в шепота се вслушай на ветреца

и остави на мака нежничък листеца,

да милва твоята премръзнала ръка...

Понякога страха надига бой

с туловището си безформено и страховито.

Във този точно миг, не бий отбой,

а погледни го право във очите

и после нежно ти го приласкай.

Ще видиш как от топлата прегръдка,

чудовището в миг опашка, ще подвие.

И като мокро сплашено кутре, ще се отърка

в краката ти. На сухо, в пазвата си, да го скриеш.

Гневът понякога, ще те взривява

на хиляди осколки и шрапнели.

Излез и прегърни дъждът тогава.

И остави го, да те води под звездите заблестели

в своя ефирен танц, далеч от всяка глъч, тълпа и врява.

Понякога вината, като пепелянка,

ще впръсква в тебе своята отрова.

Помни, че прошката прогонва всяка сянка,

а любовта преражда те отново и отново.

И е най-нежната обгрижваща стопанка.

И като водно конче, цял живот живяло

из сигурният сумрак в дълбините,

и с устрем, в миг последен полетяло,

ти прегърни живота и отдай му се изцяло.

Защото само миг е твой и подир миг, отлита.

© Ивайло Апостолов 

     06.07.2025

 

Хората сме устроени така: Загубата, или по-точно страданието от нея определя значението, което дадено нещо заема или по-скоро е заемало, в сърцето ни. Колкото по-дълбок е отпечатъка на загубата, толкова по-голямо значение е имало то, за нас! 

Особено при нещата, които сме приели за даденост и сме престанали дори, да забелязваме! И колкото по-дълго е лежало нещо в сърцето ни незабелязано или потиснато и привидно забравено, толкова по-дълбоко се е вкопало в него. И толкова по-дълбок и болезнен отпечатък, ще остави.

Всъщност, единствено от нас самите завеси какъв спомен, ще решим, да запазим за всяко изгубено свое притежание. И как ще го оценим, докато още го имаме!

 🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора.

- Избори, избори, избори... Не може ли, поне веднъж, да не правя избор. Да не претеглям факти и аргументи "за" и "против", и да не нося отговорност, за проклетите последствия!? - Така говореше Алиса, сякаш на себе си, заровила длани в къдравата си руса коса. А на лицето й беше изписана цялата буря от емоции, които се вихреха в сърцето й. И мислите, които се блъскаха, като гръмотевици в измъчения й ум.

- Бог ни е дал безвъзмездно свободата на избора. - каза със спокоен като пълно безветрие глас Лудият Шапкар и както винаги, застана неотлъчно до девойката.

- Свободният избор е заложен изначално в самият живот. Във възможността на нашето съществуване. - продължи той.

  Избора, да сме свободни или не обаче, трябва, да направим сами и да понесем отговорността, за последствията.

Човек получава това, което дава, Алиса.

Макар и не веднага, макар и не във времето и формата, която го е очаквал, или се е надявал.

Ако не получи това, което дава, той получава онова, от което истински има нужда. Или получава урок, от който се нуждае, но все още не е научил. И получава тези уроци толкова пъти, колкото е нужно, за да ги научи! - Шапкаря говореше все така спокойно и уверено.

- Научава, - каза той, че границите са важни! Особено личните. 

Че добротата и доверието не са безкрайни величини и че не можеш, да ги раздаваш, постоянно пренебрегвайки себе си. Точно за това, в Божиите заповеди се казва: "Възлюби ближния си, както себе си."

Много са уроците, на които живота ни учи.При това, най-важните научаваме, по  трудния начин. Например, че не може, да очакваме хората, да постъпват така, както постъпваме ние. Защото всички хора, са различни и за това, ще постъпват различно от начина, по който сме или бихме постъпили ние много по-често, отколкото предполагаме.

А дори и самите ние, съвсем не рядко постъпваме различно от начина, по който сме убедени, че бихме постъпили в някоя ситуация. Защо хората и обстоятелствата всеки път, са различни.

Научаваме, че е важно, да разберем, че е нужно, да пускаме навреме.

Защото ако продължаваме, да се опитваме, да задържи онова, което в душата си вече си е тръгнало, невидимото въже, което ни свързва, задушава поне единият от двамата и рано или късно, ще ни нарани сериозно. А най-често и двамата.

Научаваме, че щастието и любовта, не трябва, да се преследват, а да се приласкават и не могат, да съществуват без доверие. Защото, всяко нещо, превърнато в цел, рано или късно, ще се почувства, като мишена...

Научаваме още тъжната истина, че най-често се учим чрез страданието. И именно то, издълбава в сърцето и в съзнанието ни най-ценните уроци. Страданието е това, което отваря очите ни, изостря сетивата ни и ни кара, да се пробудим истински. То ни прави по-силни, по-издържливи и по-мотивирани. Ако не му се отдадем, доброволно.

А ако имаме късмет, ще научаим, че Щастието често е егоистично и самодостатъчно, но пък ни дава вярата, че нещата могат, да бъдат и по-добри, както и че за добро или лошо, рано или късно, ще се променят. И от нас зависи, да е за добро.

И ако най-сетне, постепенно започнем, да проглеждаме може би, ще научим, че ежедневните избори, които правим, са главният скулптор и архитект на това, което сме и в което продължаваме, да се превръщаме.

За това, скъпа ми приятелко най-добре е, да сме готови, да се учим❗

И да имаме мъдрост и кураж, да избираме.

Защото в противен случай, вместо нас, ще избере някои друг. А никой, не заслужава живота му, да се определя от други.

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Много неща ще ви отеснеят с годините ...

 

сн. DevianArt 

Много неща ще ви отеснеят с годините ...

👉Ще ви отеснеят дрехите, които сте носили на 20...

👉Ще ви отеснеят обувките...

👉Ще ви отеснеят доста чужди нагласи, виждания и очаквания, и твърде много предразсъдъци❗

👉Вероятно ще ви отеснеят много хора и мирогледи...

Нека това не ви притеснява❗

Важното е, обичта, усмивката и чистата и съвест винаги, да ви стоят все още точно толкова красиво!

А желанието ви, да се изправяте и да продължавате след като сте паднали, и желанието ви, да сбъдвате, да продължават, да са ви по мярка❗

Израстването е естествен процес ❗😉

Добро утро ❗🌞 

Прекрасна нова седмица ви желая❗

Продължавайте, да израствате❗

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

     27.05.2025

ПОЖЕЛАВАМ ВИ ДОСТАТЪЧНО❗

сн. DevianArt 

В края на краищата нещата се свеждат до  няколко основни въпроса, скъпи приятелю:

За да си лидер и за да си пръв, 

не трябва винаги, да бъдеш прав.

Да си успешен и да си красив,

не е достатъчно, за да се чувстваш жив

и по-щастлив.

Да си възпитан и да си приличен, 

не е достатъчно, да си обичан. 

По-важното е, да бъдеш автентичен!

Да се раздаваш! Да не бъдеш ти себичен...

Наистина за да си силен и непобедим,

си позволи понякога, да бъдеш слаб, раним!

Че за това се иска най-голяма сила и кураж!

Тъй различаваш по-добре реалност от мираж. 

Защото болката пречиства и калява.

И дава мъдрост, и ни извисява.

© Ивайло Апостолов 

    03.06.2025

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤

Мечтайте и сбъдвайте, но и ценете, и бъдете благодари❗

Понякога толкова се фокусираме върху своите цели и мечти... Толкова сме обсебени от онова, което ни предстои и още не сме постигнали, че забравяме всичко това, с което сме благословени по рождение и всичко, което вече сме сбъднали.

За съжаление, хората сме така устроени, че бързо приемаме за даденост почти всичко, което вече притежаваме!... Докато не го загубим! 

Едва сътресението от загубата, ни кара, да се събудим, да "прогледнем" и да оценим истинската му стойност.

Не се замисляме, че много хора мечтаят за неща, които са ни дадени по рождение!

Често препъни камъните по житейския ни път, са най-добрите ни ориентири, духовни учители и будители. Защото ни разтърсват и ни изваждат от унеса на монотонността и рутината. За да се огледаме добре, до къде сме стигнали и дали продължаваме, да вървим в правилната посока!

Твърде често, приемаме твърде бързо за даденост неща, които сме получили като дар или дори тези, които сме сбъднали с цената на доста усилия!

Вярно е, желанието и любопитството са в основата на нашето израстване.

За да разберем, до къде сме стигнали обаче, не трябва, да забравяме от къде сме тръгнали и през какво, сме преминали!

И да сме благодарни, за всичко постигнато до сега❗

Спомняте ли си дните, когато горещо сте се молили, за онова, което имате сега!?...

Колко често си спомняте, за малките неща, които сте получили по рождение по привилегия - едно спокойно утро, един споделен с любими хора залез, един щастлив семеен празник или купон с приятели... Да можеш спокойно, да станеш,... да отвориш прозореца,... да погледнеш,... да видиш, да отидеш навън,... да докоснеш цвете,... да помиришеш,... да чуеш песента на птиците на разсъмване...

Да наградиш и да се насладиш на всяко едно от сетивата си СВОБОДНО❗...

Спомняте ли си, колко надежди, колко силна искрена вяра, обич, енергия и усилия сте вложили, за да превърнете мечтите си в цели, а целите в сбъдване и победи!?...

С колко, колебания и малки съмнения се преборихте; как се молехте то, да се сбъдне и как плакахте, за малките неуспехи, след многото труд и усилия по пътя на тяхното сбъдване! И от колко малки и големи неща се лишихте, и колко пренесохте в жертва, за да БЪДЕ то❗

Помните ли, как плакахте!?... Този път от радост, гордост и удовлетворение, когато ТО се сбъдна❗...

Ценете, помнете и бъдете благодарни, за нещата, които имате, защото те ви дават ценност, значимост и смисъл❗

Гордейте се, без да се възгордявате, защото всяко сбъдване е награда, за вашите усилия и стъпало, по пътя на бъдещото ви израстване❗

Мечтайте и сбъдвайте, но и оценете,  и бъдете благодари❗

Защото израстването и успеха са баланс

между добрата памет и благодарността, за вече постигнатото и въображението, и умението ни, да надградим върху него нашето бъдеще❗

А вие за какво сте благодарен точно днес?

🎩"Рошавите мисли на Лудият Шапкар"🧤