неделя, 21 януари 2024 г.

За Промяната - ЗА и ПРОТИВ

 



Скоро приятел ме попита, дали според мен промяната е порок или благословия?...

Та, ето какво мисля по въпроса:


Промяната е начинА, да живеем истински! 💞

Човекът е оцелял като вид толкова хилядолетия благодарение на три важни умения: да се конкурира, да се кооперира и да еволюира(т.е. да се развива(като общност) .

Еволюирал е благодарение на способността си, да променя :

1. себе си, към средата ( т.е., да се адаптира.) 

2. средата, спрямо нуждите и целите си ( т.е. да култивира ) и

3. себе си, спрямо себе си вчера ( т.е. да се себеактуализира ).


В личен и духовен план се изграждаме и израстваме благодарение на няколко дуалистични вътрешни "конфликта", които се коренят в дадената ни свободна воля и право на личен избор. Конфликти, които създават в нас душевен резонанс и ни вадят от "уютната ни зона на комфорт" в постоянната дилема Свобода, или Сигурност. Те са: - 1. конфликта между Егото и Конформизма, - 2. конфликта между Божествената искра, която носим(Човечността) и Човешката ни природа на най-безпощадните хищници и 3. конфликта между познатото,( сигурното, статуквото и способността ни, да разчупваме вътрешните си граници, да поемаме лична отговорност и рискове, и да се променяме и понасяме последствията от всичко това.

В най-добрият случай промяната се състои в това, да създаваме постоянно една по-добра версия на себе си без, да променяме и да изневеряваме на своята същност!


Всъщност, единствените константи в живота ни са Времето и Промяната.

А времето само по себе си е просто начин, който Човекът е измислил, за да може, да измерва промяната ОКОЛО и У себе си!


За това в личен план това което можем, да направим за себе си е, да приемем, че промяната е неделима и неизбежна част от живота ни;

да приемем, че има неща, които не са в нашата власт и не можем, да променим;

да се научим, да променяме нещата, които зависят от нас. Както и да разберем, че промяната трябва да е резултат от вътрешен заряд и желание!


В социален контекст всеки опит за промяна отвън, за която другият не е дорасъл е форма на насилие и принуда.


Така че единственото, което ние можем да направим, за да го подкрепим към положителна промяна е : 

👉да създадем оптимални условия, като му покажем, че е приет и оценен;  

👉да му даваме положителен пример; 

👉да му помогнем да намери личен смисъл и мотивация за промяна;

👉 да му покажем, че сме до него, когато има нужда и... да чакаме...

А всичко това, никак не е малко.

Провокирано от Ariadna

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...