четвъртък, 31 юли 2025 г.

ДО КОГА

сн. Internet 🛜 


На сухо някой пак ни бръсне от ефира,

с приказки, за светло бъдеще и по-добър живот.

Привикнали сме, да ни цакат с топла бира,

а ние, тихо псувайки сами, да си надяваме хомота!


Глава смирена, непосечена остава.

Овците черни, първи стават за курбан.

"To be, or not to be", дилемата е пак такава.

Ала живот ли е живота миши, в чужд капан?


Ще каже някой мъдро "c'est la vie"!

Стърчащият пирон, намира чук!

Но ако мислеше така и Аспарух,

нима изобщо основана би била уви,

великата ни българска държава!?


Ако така би мислил Симеон,

дали България би легнала на три морета?

И биха ли й правили поклон...

И би ли дала писменост, просвета


и вяра тя, на толкова народи,

ако тъй мислеха и Кирил, и Методий?

Би ли спасила тя, предадена, останала сама, но горда

продажните велможи на Европа 

от набезите на османски орди.


Пет века робство биха ли родили Караджата, 

Бенковски, Левски и накрая Свободата!?

И със върха на българския щик,

би ли изписал името си с толкоз чест и слава 

безстрашният ни български войник!


"Народеее!..." писа Левски огорчен,

преди курбан, да стане на бесилото,

днес за да има свобода за теб и мен!

Кога бе, братя, ще ни изтърпи търпилото!?

Кога най-сетне, ще да си покажем жилото!?

вторник, 29 юли 2025 г.

ПАСТОРАЛНО


Нощта наметна небосвода с черна роба 

и разпиля звезди като елмаз.

Луната литна на морето, като чайка в тъмна доба.

И бриз вълните му погали като струни

нежно затрептели в ритъма на валс.


И гларусите като светски кавалери

рисуват тайни знаци на небето в мрака.

Море и хоризонт в далечината нежно устни бяха слели,

Брегът посипан със звезди, милувките на своя прилив, бе дочакал.


Вълните като приказни сирени

сякаш потайно шепнеха романса,

на нечии любови споделени

и на сърца разбити, пропилели шанса си.


И Лятото приседнало на пристана,

дописва вече своята история.

В далечината с бавни стъпки, ала недвусмислено

пристъпва пъстролика есен и ми маха непристорено.


И някак си ми стана меланхолно.

Пролази хлад и по тила, и в душата ми.

Поисках, да прегърна Лятото неволно!

Но то, побягна плахо, сякаш стреснало се от ръката ми!


© Ивайло Апостолов 

     29.07.2025

неделя, 27 юли 2025 г.

ВСЕ ОЩЕ СЪМ ЖИВ



Все още съм жив! Живота ми подложи леко крак,

но се изправям и прекрачвам пак напред!

Измъквал съм се и от по-голям батак!

Животът знам, не е масло и мед!




Все още жив съм! Знам, изглеждам уморен!

Ала отново се засилвам срещу вятъра!

Не се страхува буревестника от силни ветрове

или мъртви вълнения, които го подмятат!




Понякога разтърсваше ме здраво съдбата!

Разбиваше ме друг път на парчета!

Зашивах раните си сам. Опъвах пак платната...

А друг път някой даваше ми вятър в крилете!




Понякога подавал съм ръка.

Понякога намирал съм закрила.

Животът ни влече като река,

ако в сърцето си не сме събрали сила.




Все още жив съм! Всеки белег, спомен е за битките!

А раните в душата, кой ли ги брои?

Но миналите белези, са мой пътеводител,

Съдбата ти кове от теб това, което си!




Ще мине и това, не се съмнявам!

Ако под тежестта на миналото си не се пречупим.

Щом вярваш в себе си, след крах, по-силен се изправяш.

Животът е един. Не можем втори, да си купим.




Гордей се с белезите! Усмихни се на живота!

Живей със цялото си същество тук и сега! Мечтай!

От теб изписаното прегърни с охота.

Принадлежи ти всяка дума от романа на живота ти, от първата, до край!


© Ивайло Апостолов 

     22.07.2025

ФУТУРОЛОГИЯ ...



Ще те скрия далеч от фалшивият свят.

Ако трябва, далеч зад безкрая.

Няма даже за миг, да погледна назад.

Искам с теб, да летя и мечтая.


Ще те скрия, далече от чужди очи.

От човешката завист и злоба.

Ще сплета в косите ти лунни лъчи

и от облак най-нежната роба.


Там, в магичната, тайна далечна гора,

гдето птиците в хор чуруликат

и в темп барабанен пулсира дъжда.

аз по име към теб, ще извикам.


Ще приседнем на края на тихата нощ,

без и лъч светлина, да допуснем.

Ще погалим с ръка неспокойният дъжд,

без ръце и за миг, да изпуснем.


И до утрото там, ще е нашият храм,

Преди пак, да разцъфне зората,

всички наши мечти, като дар ще ти дам.

Свят вълшебен, за двама, в краката ти.


В този приказен замък в магичната нощ,

в прегръдка на тихо безвремие,

любовта ще разцъфне в своята мощ 

и под своето крило, ще ни вземе.


Тъй прегърнати нежно, премрежили взор

в едно слели и пулс, и дихание,

на пътеката лунна, под звезден простор

с най-интимните наши желания.


© Ивайло Апостолов 

    25.07.2025

неделя, 13 юли 2025 г.

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?



Какво ни трябва, за да сме щастливи?

Що още дирим, за да се заситим?

На всичкото натрупано сме като полуживи.

По чуждото, все алчно бляскат ни очите.


С удобства все по-презадоволени

и от материалности все по-преситени,

сме все по-нещастни и неудовлетворени.

И все по-празни са и съхнещи душите ни.


Искрата ни премръзнала едва мъждука.

Създадени от кал, в калта се давим.

И завистта към по-успелите у нас бълбука,

без смелост, над тълпата в пълен ръст, да се изправим.


За да разчупим на посредственото клетката,

и да препускаме свободно след мечтите си!

Несмели сме, да си платиме сметката,

да бъдем себе си, когато изборът ни е поставен на везните.


Изгубили способност, да обичаме

жадуваме, за обич до премръзване!

Приели своето, за даденост, след чуждото все тичаме,

Бленуващи за щастие, безрадостни все бързаме.


Копнеещи доверие, предаваме

ръка подалите ни,... без вина и скрупули!

Лелеещи, за близост, изоставяме,

за да запазим туй, което сме натрупали!


И тъй погълнати от алчност и излишъци,

Самотни, кухи, сухи, отчуждени,

От богоподобни, станахме обикновени хищници,

изгубили и смисъл и смирение.


И заслепени от самозаблудите,

си търсим нов Христос, за изкупление.

Докато в сърцата ни тече кръвта на Юдите,

а обикновената човечност е в забвение!


А колко трябва ни, да сме щастливи?

Вода и хляб, любов, искра и смисъл!

Сърце с което, да ги споделите

и вяра в Утре-то, което ще изпишем!


© Ивайло Апостолов 

    14.07.2025

събота, 12 юли 2025 г.



Знаете ли, че

Емблематичната роля на Е.Т. в култовият филм на Спилбърг "Извънземното" е изиграна от 12-годишно момче със специфични особености в костюм?

 Матю Де Мерит е актьорът, който изиграва Е.Т. в известния гумен костюм с дължина 1,2 метра.


Матю, сега на 54 години, е роден без крака и е само на 11 години, когато е избран да играе Е.Т. По това време той е бил на физиотерапия в медицинския център на UCLA, когато Universal Studios се свързва с лекарите му.


Той не е актьор и е избран заедно с още двама актьори, но получава правото да изиграе някои от най-емблематичните сцени, защото може да ходи на ръце.


В надписите на филма е посочен като „Специално движение за Е.Т.“ и това е единствената му голяма филмова роля.


Източник: fact you didn't know about

ДА ДАДЕМ НА ДЕТЕТО УВЕРЕНОСТ!!!

 ДА ДАДЕМ НА ДЕТЕТО УВЕРЕНОСТ❗❗❗


Колко от тези 25 изречения използвате, когато разговаряте с детето си⁉️🤔


▶️Ти можеш всичко!


Начинът, по който родителят говори на детето си, се превръща в неговия вътрешен език. Знаем, че децата ни са способни на много – нека го потвърждаваме с думи. Избягвайте да използвате думи като „Ще се нараниш!“ или „Да не паднеш!“. Вашият тон и думите ви трябва да вдъхват увереност на детето.


▶️Ти си смел!


Понякога трябва да казвате нещата на глас. Забелязали сте, че се е държало смело? Кажете му го. Може самото дете да не е забелязало.


▶️Ще успееш!


Знаете, че децата ви имат нужните компетенции и средства, нали? Вашата увереност в това, облечена в думи, ще ги поддържа по пътя към успеха.


▶️Вярвам в теб!


Щом вярвате в способностите на детето си – кажете му го. Това ще го вдъхнови и мотивира.


▶️Ти можеш да се справяш със сложни задачи.


Понякога трудните задачи изглеждат невъзможни за изпълнение. Ако му кажете тази фраза, детето ще разбере няколко неща – първо, че вие разбирате трудността на заданието, и второ, че въпреки това то ще се справи с него.


▶️Ще те обичам, каквото и да стане.


Децата ни трябва да чуват, че любовта ни към тях е безусловна, а не променлива, зависеща от дребни или големи провинения.


▶️Хайде да пробваме заедно!


Всички ние понякога се нуждаем от приятелска ръка, която да ни подкрепи – уверете децата, че те винаги могат да разчитат на вас, когато са в нужда.


▶️А ти как би го направил?


Задавайте въпроси. Като видите, че детето прави нещо трудно, го попитайте: “Как се справяш? Какво би подобрил следващия път?“.


▶️Това е страхотно, разкажи ми повече!


Забелязвайте не само усилията на детето, но и го помолете да ви разкаже подробности за самия процес, чуйте гордостта в гласа му, когато ви обяснява как се е справило.


▶️Как мога да ти помогна?


Когато детето не се справя, не се страхувайте да му предложите помощ. Дайте му да разбере, че винаги сте на разположение за съдействие.


▶️Направи го толкова добре, колкото можеш.


Не можем винаги да печелим и винаги да успяваме. Но можем да правим най-доброто, на което сме способни. И е хубаво да научим децата си да го правят.


▶️Знам, че е трудно, но по-рано си успявал.


Ако припомняме на детето си за минали негови успехи, то ще придобие достатъчно увереност, за да се справи отново.


▶️Ти си добър.


Независимо от най-различните чувства, които изпитвате, детето ви трябва да знае, че вие го харесвате и приемате такова, каквото е.


▶️Гордея се с теб!


Повтаряйте тази фраза не само когато детето е успяло в нещо, но и когато е опитало, но не се е справило, когато е овладяло трудни емоции, когато е пораснало и помъдряло още мъничко.


▶️Даже когато се караме, ние се обичаме.


Обяснете му, че негативните емоции не означават край на любовта. Те трябва да се споделят и преодолеят.


▶️Интересно, какво ще стане, ако…


Постарайте се да стимулирате любопитството у децата си, като им предлагате да помислят над възможности и вероятности.


▶️Знаеш ли какво означава „сила на духа“?


Децата обичат да научават значението на нови думи. Разкажете им за силата на духа, устойчивостта и упоритостта – колко са важни те за постигане на поставените цели.


▶️Искаш ли да чуеш една история?


Разказвайте истории на детето си, най-добре споделяйте личния си опит – как сте преодолявали препятствия и решавали проблеми.


▶️Хайде да направим нещо лудо!


Покажете на детето си, че нещо, което то смята за невъзможно, е всъщност възможно – дори да е доста необичайно и дори малко лудо. Така то ще научи, че трябва да опитва.


▶️Понякога новите неща изглеждат плашещи, но после ще видиш, че са хубави!


Малките деца обичат да имат позната обстановка и едни и същи хора около себе си. Важно е да им разказваме колко увлекателна и интересна може да бъде промяната, за да ги мотивираме да излизат от зоната си на комфорт.


▶️Знам, че положи усилия, и се гордея с теб.


Ако човек, независимо от това, дали е малък, или е голям, положи усилия, то е важно те да бъдат признати, независимо от резултата. Та нали най-главното не е победата, а участието.


▶️Струва ми се, че ти е интересно, хайде да научим повече.


Във всяка възраст трябва да стимулирате любопитството и жаждата към изследователство у децата. В резултат на това детето ще умее и ще търси нова информация и опит.


▶️Понякога грешим и се учим от грешките си.


Пътят към порастването е осеян с неуспехи и важни житейски уроци. Не е нужно да засрамваме децата си, когато допускат грешки – по-важното е да ги научим да ги възприемат като урок.


▶️Днес какво ново направи и научи?


Започнете разговор за порастването, промените и опасностите. С всяко преодоляно препятствие и новопридобито знание самооценката на детето ще расте.


▶️Повтаряй след мен: „Аз мога!“


Положителните твърдения са мощен инструмент за стимулация на мозъка ни. Когато учим децата си да ги използват от най-ранна възраст, ние им осигуряваме прекрасно средство за бъдещия успех.


Деная Бараон

И идва миг, когато се пробуждаш като от сто годишен сън. И всичко вън изглежда толкоз чуждо. А вътре в теб, почти не тлее огън. Край теб жив...