вторник, 12 септември 2017 г.

Не позволявайте на диагнозата, да сложи рамка на вашето дете, на семейството и на живота ви!!


Снимка: Thinkstock

Автор: Ивайло Апостолов

 Терминът Диагноза произлиза от старогръцкото διάγνωσις = установявам, разпознавам и е свързан с идентифицирането на същността и причината на всичко, което може да бъде от диагностичен интерес. Диагностицирането е използвано в много различни дисциплини с вариации от употребата в логиката, анализа и опита за определянето на отношението и зависимостта между причина и ефект.

В медицината  Диагнозата е се използва за точно означаване на болестното състояние на пациента се поставя след снемане на анамнеза и обстоен клиничен преглед на пациента, като при необходимост се назначават специални изследвания.

Когато Диагнозата е факт.... Това едва ли ще се промени, 
Приемете го!...
Няма как да не се съобразите с  този факт....
Но въпреки всичко, животът продължава!...
Вашето дете и вие самите имате нужда от възможно най-пълноценният живот в тази реалност.
Не преставайте да опитвате да живеете „отвъд рамките” на диагнозата. Не забравяйте, че те също са условни! 
Диагнозата е само част от цялостната личност на любимото ви дете. То е много повече от нея. То е много повече от всичко, което казват специалистите за него.... 
За това , не превръщайте сами себе си и децата , които обичате толкова много в заложници на една условност.

Вие и детето ви заслужавате много повече!!!

Диагнозата разглежда нещата „по-принцип”.. Тя обобщава всичко, което „може да се срещне като симптоми”, но не знае нищо за конкретният случай на вашето собствено дете. 
Помнете, не се лекува диагноза! Лекува се конкретното дете. Мненията и работата на специалистите са една малка, макар и наистина съществена част от вашата и на детето ви реалност. Всичко останало е обаче е вашата любов и отдаденост и воля за успех!
 Разберете какво прави детето ви щастливо и откривайте нови и нови начини , да му го давате. Рано или късно, то също ще ви изненада приятно и ще ви направило щастливи.


Ако вярвахме на диагнози и се съобразявахме само и единствено с тях, синът ни трябваше да лежи в леглото и да „гледа в точка”. Слава Богу, в него има живот за поне за дузина така наречени „здрави” , „нормални” деца и не се страхува да се опитва да се конкурира с тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...