вторник, 12 септември 2017 г.

Бъдете любвеобилни и загрижени!



Автор: Ивайло Апостолов

Не се уморявайте да казвате на детето си, че го обичате, че е най-ценното и най-важното за вас и най-вече, да му го показвате. Не се уморявайте да бъдете нежни и грижовни. Независимо дали детето ви е „специално” по „онзи начин” или е всяко друго „нормално” - уникално само по себе си дете. То има нужда да знае и най-вече, да чувства че е ценно и обичано, че се гордеете с него и го подкрепяте безрезервно.
Не оставяйте детето да предполага, че го обичате! Но въпреки, че няма да се умори да го чува постоянно, особено от вашата уста, то има нужда най-вече , да го чувстеа. Разумът и емоциите са две независими "инстанции", а децата са все още предимно емоционални същества и имат преди всичко нужда, да преживяват и съпреживяват нещата, които им се случват.

 Няма неподходящо време и място , да сме любящи, доверяващи се, толерантни, загрижени и подкрепящи един към друг. И най-вече към децата си!Те ще имат нужда , да чуват и чувстват това, през целият си живот.(При тийнейджърите обаче, въпросът с демонстрирането на чувства от страна на родителите е малко по-различен..)

Любовта и позитивната нагласа досега не са навредили на никого.(Освен ако не прераснат в свръх обгрижване, което вече не е форма на любов , а на стремеж за контрол. Тогава децата ви има опасност да станат, разглезени, самоценни и егоистични манипулатори. Мярката винаги е важна, но липсата е пагубана...)

Ако вашето специално дете е в „спектъра” и е превъзбудено добре може да му се отрази , ако го прегърнете и приберете ръцете му към тялото, така то се чувства по-малко „разпиляно” и е по-вероятно да се успокои. Често много успокояващо при превъзбуда на децата с такова състояние, действа и галенето по гърба директно върху кожата. Това разбира се, не са универсални решения за всяко дете и всяка ситуация. Вие все пак най-добре познавате собственото си дете, просто го наблюдавайте внимателно как реагира в различни ситуации и търсете повтаряемостт. За децата „в спектъра” са характерни стереотипиите в различни сфери. Тъй като това състояние на духа е характеризира с усещане на разпокъсаност на тялото, разпиляност и обърканост , както навярно повечето от вас, които са родители на тези уникални деца знаят, така наречените „котви” (тоест наличието на познати предмети, повтарящи се , стереотипни действия, рутинни поредици от действия, ритуали или изрази), са много важни за техният душевен комфорт и спокойствие. Изрично подчертавам, да знае и да чувства, обичта ви, защото първото е свързано с разума , второто по-важното, с емоциите основно предизвикани от физически усещания от вашите ласки  .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...