сряда, 13 септември 2017 г.

За Общността и Приобщаващото образование...Част 1




снимка:dreamstime.com

За Приобщаването в Образованието и извън него


Приобщаващото образование включва естествено две основни  дейности
Приобщаване и Образоване .

Приобщаване - харесвам тази дума ! Звучи меко, благозвучно, напевно,  гальовно ..  
Като приласкаване към Общността.
Не е като чуждицата ИНТЕГРАЦИЯ!  ... Стържещо, режещо... Сякаш пробиваш Обществото с нещо тъпо и ръждиво!..

Винаги съм се възхищавал колко е красив , богат и разнообразен българският език!..А сме забравили да го ценим.  Забравили сме да го ползваме... Замърсили сме го с пошли и безцветни чуждици.  Във все по-редките случаи, когато  общуват писмено, днешните младежи използват някаква странна смесица от латински букви (често съкратени), абревиатури, цифри и други символи... А всъщност , езикът (писмеността) е единият от четирите носещи стълба на Общността, заедно с общата вяра, общата култура и традиции , и общата територия.
Вярата, лежи погребана някъде дълбоко под забвението на 45-години идеологическа пропаганда... Традициите за избутани в ъгъла на помраченото ни от притеснения за несигурното утре съзнание и привнесени чужди езически празници като хелоуин например и щедро посипани с дебели пластове пошла чалга... От общата територия на единствената държава в света, която никога не е променяла името си, през десетилетията е останало едно символично парче, чиито граници са по-скоро условни, тъй като  в голямата си част , нотариално принадлежат на чужди инвеститори или се експлоатират  за чужди интереси...  
Приобщаването като социално явление предполага една съществена предпоставка - Наличието на Общност.
Поради ред причини, Чувството за Общност всъщност никога не е било най-силната черта в народопсихологията на българина.
Винаги сме имали склонност да намираме признаци по които да се разединяваме и причини, поради които да го правим... Тогава към кого точно ще приобщим „нашите различни деца”?...
Вече прекалено отдавна е крайно време да загърбим различията, да се обединим и да заработим заедно в една посока! Защото добруването на Общността, дори самото й съществуване предполага именно това-общи ценности, интереси, приоритети и цели в дългосрочна перспектива и приемственост.  
За това, защото България е може би единствената страна в света, което не се поучава от миналите си грешки, в която всяко следващо поколение, отрича постигнатото от предишното... В която всяка власт, руши досега постигнатото и вместо да надгражда , копае нови основи. От третото българско царство насам, Българинът живее в „перманентни изкопни работи”.
Забравили сме заветът на хан Кубрат, че силата е в единството, а националният ни девиз "Съединението прави силата", отдавна се е изпразнил от съдържание...
Около какво и как да обединим първо всички останали в едно съ-битие? ....

Как да направим единно и целокупно националното самосъзнание ?.. Отговорът  сякаш изплува от само себе си с последната  дума... СЪс – ЗНАНИЕ!.. 

Въпреки, че Знанието само по себе си не е достатъчно условие.
Защото приемането е не само резултат от рационалната , но и от емоционалната интелигентност и социална зрелост на личността и обществото. 

Именно незнанието ражда демоните на страха от Различното Непознато и са главната причина за  нетолерантността.

Приобщаващото Образование не може да се разглежда извън контекста на Образованието като цялостен процес, а то от своя страна извън контекста на съществуващите основни социални нагласи и стереотипи . 

За това изработването на единна Социална политика и стратегия, за информиране на Общността по проблемите на хората с увреждания и спецификата на конкретните особености на всяка от отделните групи такива хора, които да ни образоват в това, как трябва да се отнасяме с тях и как да ги подкрепяме, според мен са от изключително значение и са станали вече крайно наложителни....
Продължава>>

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...