За Общността и Приобщаващото образование...Част 1

снимка:dreamstime.com

За Приобщаването в Образованието и извън него

Приобщаващото образование включва естествено две основни  дейности

Приобщаване и Образоване .

Приобщаване - харесвам тази дума ! Звучи меко, благозвучно, напевно,  гальовно ..  

Като приласкаване към Общността.

Не е като чуждицата ИНТЕГРАЦИЯ!  ... Стържещо, режещо... Сякаш пробиваш Обществото с нещо тъпо и ръждиво!..

Винаги съм се възхищавал колко е красив , богат и разнообразен българският език!..А сме забравили да го ценим.  Забравили сме да го ползваме... Замърсили сме го с пошли и безцветни чуждици.  Във все по-редките случаи, когато  общуват писмено, днешните младежи използват някаква странна смесица от латински букви (често съкратени), абревиатури, цифри и други символи... А всъщност , езикът (писмеността) е единият от четирите носещи стълба на Общността, заедно с общата вяра, общата култура и традиции , и общата територия.

Вярата, лежи погребана някъде дълбоко под забвението на 45-години идеологическа пропаганда... Традициите за избутани в ъгъла на помраченото ни от притеснения за несигурното утре съзнание и привнесени чужди езически празници като хелоуин например и щедро посипани с дебели пластове пошла чалга... От общата територия на единствената държава в света, която никога не е променяла името си, през десетилетията е останало едно символично парче, чиито граници са по-скоро условни, тъй като  в голямата си част , нотариално принадлежат на чужди инвеститори или се експлоатират  за чужди интереси...  

Приобщаването като социално явление предполага една съществена предпоставка - Наличието на Общност.

Поради ред причини, Чувството за Общност всъщност никога не е било най-силната черта в народопсихологията на българина.

Винаги сме имали склонност да намираме признаци по които да се разединяваме и причини, поради които да го правим... Тогава към кого точно ще приобщим „нашите различни деца”?...

Вече прекалено отдавна е крайно време да загърбим различията, да се обединим и да заработим заедно в една посока! Защото добруването на Общността, дори самото й съществуване предполага именно това-общи ценности, интереси, приоритети и цели в дългосрочна перспектива и приемственост.  
За това, защото България е може би единствената страна в света, което не се поучава от миналите си грешки, в която всяко следващо поколение, отрича постигнатото от предишното... В която всяка власт, руши досега постигнатото и вместо да надгражда , копае нови основи. От третото българско царство насам, Българинът живее в „перманентни изкопни работи”.
Забравили сме заветът на хан Кубрат, че силата е в единството, а националният ни девиз "Съединението прави силата", отдавна се е изпразнил от съдържание...

Около какво и как да обединим първо всички останали в едно съ-битие? ....

Как да направим единно и целокупно националното самосъзнание ?.. Отговорът  сякаш изплува от само себе си с последната  дума... СЪс – ЗНАНИЕ!.. 

Въпреки, че Знанието само по себе си не е достатъчно условие.
Защото приемането е не само резултат от рационалната , но и от емоционалната интелигентност и социална зрелост на личността и обществото. 

Именно незнанието ражда демоните на страха от Различното Непознато и са главната причина за  нетолерантността.

Приобщаващото Образование не може да се разглежда извън контекста на Образованието като цялостен процес, а то от своя страна извън контекста на съществуващите основни социални нагласи и стереотипи . 

За това изработването на единна Социална политика и стратегия, за информиране на Общността по проблемите на хората с увреждания и спецификата на конкретните особености на всяка от отделните групи такива хора, които да ни образоват в това, как трябва да се отнасяме с тях и как да ги подкрепяме, според мен са от изключително значение и са станали вече крайно наложителни....
Продължава>>