петък, 26 юни 2020 г.

Перфектността, като невротична потребност за съвършенство

Оплакваме се, от човешките недостатъци!... Не приемаме, различното!.... А не осъзнаваме, че всъщност най-големият Дар, който Бог ни е дал е, да сме НЕСЪВЪРШЕНИ и да живеем в Свят "изтъкан" от противоположности! „Майка, която никога не е мислила да изхвърли детето си през прозореца, е лоша майка“, пише Франсоаз Долто. По-голямата част от нашия стрес идва от желанието ни да бъдем съвършени, да успеем, да „наваксаме и изпреварим“. Ами ако се опитаме да се измъкнем от желанието да бъдем перфектни?
Вместо "добри родители", да са опитаме да бъдем "просто родители", не "най-добрите" и не "твърде добри". Нека не забравяме, че "най-доброто" е враг на доброто! В никакъв случай не бова , да ги поставяме един срещу друг! Независимо от обстоятелствата, винаги е добре, да се опитваме да направим възможно това, което което е оптимално, при конкретните за нас обстоятелства и условия - нито повече, нито по-малко!
В същото време е много по-важно важно, да можем да се насладим на това, което правим. А това, няма как да се случи, ако винаги се опитваме да надскочим себе си и се сравняваме! Работата, която ни харесва, идва от сърце и не може да бъде лоша. Не бива да позволяваме на нашият "вътрешен съдия"да ни критикува или да ни кара да се чувствате виновни. В момента, в който една жена стане майка например, в нея се ражда огромно, страхотно чувство за вина. Тя се чувства виновна за това, че не прекарва достатъчно време с детето, че не му дава достатъчно знания, любов, пари, храна ... и така нататък и така нататък ... Това преживяване на вина е не само деструктивно за самата нея, но е опасно и за детето й. Детето развива в бъдеще чувството, че този, който го обича, му е "длъжен". Длъжен , му отделя повече време, повече любов, повече пари и т.н. до безкрайност ...
Нужно е, да бъдем"достатъчно добри" родители, партньори, приятели, роднини ... НЯМА "идеален човек". Понятия като "идеално, най-добро, отлично, нормално ..." са относителни и се променят в зависимост от условията на околната среда. Всеки от нас е човек със собствени си подбуди и импулси! Естествено е, понякога "да ни дойде по гуша". Да имаме желание, да пратим всичко и всички, по дяволите, да се махнем! ... но - не е разумно да се поддадем на този импулс! Както и да се чувстваме виновни, е го изпитваме!
Естествено е да се стремим към съвършенство, но е неразумно (нереалистично) да вярваме в постигнето на съвършенство.
В Перфектността, както и във всеки друг идеал няма нищо изначално лошо. До момента, в който не стигне до крайности. Тя ни дава посоката, жизнената сила и мотивацията, да се развиваме и да ставаме все по-добри, в това което правим, цез значение какво е то. Перфекзионизмът като начин на живот обаче, е изключително деструктивно психоемоционално състояние. То повишава изключително много постоянните нива на стрес и тревожност, под които се намираме. Ужасът от това, да не отговорим на собствените си или на чуждите представи и очаквания за нас, като родители ни парализира или ни подтиква към прибързани и неправилни избори и решения. Педизвиква у нас малоценностни и депресивни преживявания или ни довежда да "задънената урица " на чувството на безиизходица. Всичко това, можи да ни подтикне към "бягство и абдикиране" от отговорностите ни като родители и прекалено либерално възпитание, граничещо с анархия или да ни направи авторитарни и свръх изискващи истерици, които "мачкат" децата си, за да скрият собственото си чувство за безпомощност. И двата сценария, са последното от което онези, които най-много обичаме, имат нужда!.. Както пише Алисън Шейфър" Ние сме просто обикновени човешки същества. Затова ми се иска да приемем идеята за достатъчно добрия родител. Не е необходимо да бъдете перфектни, за да имате здравословен семеен живот. Колкото сте по-истински и давате пример на децата си за това, включително и за това как понякога правим грешки – толкова по-добре. Така се превръщаме в истински модел за подражание и това е по-добрата формула за отглеждане на психично здрави деца."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...