вторник, 29 септември 2020 г.

Отново за мечите и онова, в което те се превръщат!



    Обикновено първите ни детски мечти си приличат. Момченцата си мечтаят, да станат полицаи, пожарникари или други " супергерои от ежедневието ", а момиченцата - принцеси, лекарки, учителки и т.н.(Макар и в последно време, последните да не са прекалено атрактивни, за мечтаене. )

По-късно обаче, тези ранни детски мечти се заместват от други, далеч по конкретни, интимно-лични и реално възможни мечти, които до голяма степен ни определят като хора и дават насоката на живота ни! За съжаление, някъде по житейският си път много от нас се отказват от тези свои мечти, тъй като губят мотивация и увереност, в способността си да ги постигнат или смисъл за ги постигането им! Други ги продават, като ги пренасят в жертва на Мамона, на по-голямата сигурност или кариера! Така обаче, губейки мечтите си, губим част от себе си. Променяме се и променяме живота си, заменяйки живота, който сме искали с живот, с който се примиряваме.
Онова което радва и вдъхва надежда обаче е, че макар и рядко, все още има хора, които изпробват и надскачат собствените си граници, правейки скок в промяната, в положителна посока! 💖
Именно те, задвижват "колелото на историята" напред, за всички! 💝 🍀

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...