неделя, 29 август 2021 г.

Мозъкът съзрява по-бързо заради стрес в детството

 Стресът в ранна детска възраст води до по-бързо съзряване на определени мозъчни региони по време на юношеството. За разлика от това, стресът преживян по-късно в живота води до по-бавно съзряване. Това е резултатът от дългосрочно проучване, проведено от изследователи от университета Радбуд, в което 37 субекти са били наблюдавани в продължение на почти 20 години. 

През 1998г. групата, която тогава е включвала 129 едногодишни деца и техните родители, беше тествана за първи път. През последните 20 години изследователите изучават взаимодействията с родители, приятели и съученици. Децата също са били подложени на ЯМР сканиране. Това богатство на данни е позволило на Карин Рулофс, професор по експериментална психопатология, нейната докторантка Анна Тиборовска и други колеги от университета в Радбуд, да проучат как стресът в различни етапи от живота влияе на юношеския мозък на тези деца. По-конкретно, те разглеждат ефектите върху мозъчното съзряване. По време на юношеството, нашият мозък изпитва естествени процеси, при които предварително направените връзки между мозъчните клетки се усъвършенстват, което позволява създаването на по-полезни и ефективни мрежи. Изследователите са изследвали два вида стресови фактори – отрицателни житейски събития и отрицателни влияния от социалната среда – в два етапа на живота на своите субекти: ранно детство (0-5 години) и юношество (14-17 години). Те свързват тези нива на стрес с узряването на префронталната кора, амигдалата и хипокампуса. Тези мозъчни региони играят важна роля при функционирането в социални и емоционални ситуации и е известно, че са чувствителни към стрес.

Стресът, поради негативни преживявания през детството като болест или развод, изглежда, е свързан с по-бързото съзряване на префронталната кора и амигдалата в юношеството. Стресът обаче, като резултат от негативна социална среда през юношеството като ниски оценки в училище, е свързан с по-бавното съзряване на мозъчната област хипокампус и префронталната кора.

„За съжаление, в това проучване не можем да кажем със сигурност, че стресът причинява тези ефекти. Въз основа на проучванията върху животни обаче можем да предположим, че тези механизми наистина са причинно- следствени." 
Анна Тиборовска.

Липса на пластичност

„Фактът, че ранният детски стрес ускорява процеса на съзряване през юношеството, е в съответствие с теориите за еволюционната биология“, казва Тиборовска. „От еволюционна гледна точка е полезно да узреете по-бързо, ако сте в стресова среда. Това обаче също така пречи на мозъка да се адаптира към текущата среда по гъвкав начин. С други думи, мозъкът става „зрял“ твърде рано.“ Изследователите обаче с изненада устновили, че социалният стрес по-късно в живота изглежда води до по-бавно съзряване в юношеството.

Тиборовска: „Това, което прави този извод интересен, е, че по-силният ефект от стреса върху мозъка също увеличава риска от развитие на асоциалните черти на личността.“

В момента Тиборовска провежда единадесетия кръг от измерванията, като обектите вече са на двадесет години.

„Сега, след като знаем, че стресът влияе на съзряването на мозъчните региони, които също играят роля в контрола на емоциите, можем да проучим как това развитие продължава и по-късно в живота.”

Автор: Доц. Д-р Стоян Везенков

Център за приложни невринауки"Везенков"

Оригинал

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...