сряда, 9 февруари 2022 г.

СЪКРОВЕНО❗💝



Да бях поет❗Да можех, да опиша

закътаните тайни на сърцето

и малко по-свободно, да задишам

от всички многоточия,... тирета...


От всички въпросителни,...

                   кавичките

                     и удивителните

                        (с пегел, между сричките) ❗..


Да го излея в приказна балада

и на любимите ми хора, в серенада❗

Да ги притисна силно до сърцето,

за всичкото недадено, но взето


от толковва познатия адрес❗

Да спра, да чакам утре-то, а ДНЕС

преди да стане късно, твърде късно,

да се подстрижа и да се избръсна❗


Да си износя най-"изтоканите" дрешки,

без страх от недоразумения и грешки ❗

Че тъй живота ни изтича в стремглаво                                                                          бягане.

И щастието си "за утре", все отлагаме ❗


Все има нещо друго "адски важно" ❗

А времето коварно и продажно

ни стяга в свойта примка, като роби.


Едно тиренце върху камъка надгробен,

добавено небрежно между датите. 

(Залог безмислен за"Престиж", пред                                                                   непознатите.)


Забравили за преходност и тленност

изтичат миг, след миг любов и                                                                               споделеност

като зрънца от пясък между пръстите...

(А вие, сивотата със дъга, кога изпъстрихте!? )


В мигът-живот между последния стон и първото изплакване,

не дръжте щастието "на изчакване" ❗

И чувствата към най-любимия,

не заслужават, да остават никога "под 

                                                             линия" ❗


Ивайло Апостолов 

10.02.2022

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...