сряда, 16 март 2022 г.

МИТЪТ ЗА ГЕРОЯ❗🦸

 



Героите водят своите битки епични. 

На коляно приклякат, но не падат по гръб.

Но собствено образи те са трагични,

че никой не вярва във тяхната скръб.


Героят, разказва легендата стара, 

е бойна машина. Той няма сърце ❗

На всеки низвергнат, поема товара.

Спасява девиците, той на ръце❗


На помощ притичва се, щом е опасно.

И с вятърни мелници, води борба.

Няма нужда от помощ, това си е ясно,

от приказна всяка творба.


Подтиснати, слаби, пак той защитава.

И битките води с достойнство и чест.

Но с венецът от лаври и мимолетната слава

Героят е всъщност дълбоко злочест.


И всичките свикват, че той им помага. 

Че води техните битки, за равни права.

Че той им е длъжен. Защо пък, награда!?

Били го ранили!? Какво от това!?


Как, ти ли не можеш? Вярвам в теб! Ще се справиш❗

Потупват по рамото, пляскат с ръце...

Но никой ръка не подава! Не брани

Героя! Той няма нужда от помощ! Той няма сърце!


И пада Героя изтощен и премазан, 

от чуждите битки и свойте лични войни.

Със рани кървящи от всички зарязан,

Ревящи памфлети, но все отстрани❗


Във всяка балада умира Героя❗

Умира епично, но толкова сам❗

Тълпата реве, че напуснал е строя.

Не за него, за себе си❗Без капчица срам❗


Съдбата такава е, нечестна и          несправедлива❗

Сам страда героя❗Подтиска сълзите

и пак, сам умира❗

Всеки крах, сам преглъща❗Във всяка болка предаден и сам❗

От "AVE❗", до " Разпни го❗", тълпата крещи

от трибуните, с пуканки, с кенчета бира❗

Героя умира самотен❗Умира съвсем неразбран❗

Ивайло Апостолов 

16. 03. 2022

Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...