неделя, 14 август 2022 г.

НО КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ЩАСТИЕТО?!...

 

 

- Но какво всъщност е Щастието? - попита Алиса. И, защо всички са хукнали след него!?
Всички го преследват,... Надпреварват се... Състезават се един с друг... Надпреварват се, със себе си... Надпреварват се с времето!... Сякаш Щастието е някой безценен дивеч или най-големият трофей!...

- Скъпа малка приятелко, винаги имаш толкова много въпроси!-, каза Лудия Шапкар.

Поспри! Постой спокойно за миг! Поеми си дълбоко дъх и спри, да изсипваш въпросите си един върху друг, за да оставиш свобода и пространство, за отговорите!

Изпий с мен един чай от мента и ще ти кажа, какво мисля аз, допълни той.

Мило дете, някои смятат, че Щастието е като врабче. Понякога трябва да стоиш тихо и да го наблюдаваш, за да не се изплаши!... Други, че "кацвало само веднъж на рамото"!... И почти всички, които го смятат, за най-висша ценност, го превръщат в Цел на живота си...

Всъщност, сравнението с врабчето съвсем не е неподходящо - нещо мъничко, простичко, което съвсем не е толкова рядко срещано, но пък лесно можем, да пропуснем и подминем, защото сме го приели, за даденост или сме си създали друг различен грандиозен образ за него, в главата си.
Но аз скъпа Алиса смятам, че най-често всеки от нас сам открива Своето Щастие в нещо различно, в зависимост от собствените си ценности и приоритети. И в немалка степен това, колко дълго ще задържи своето щастие, зависи от преходността на тези ценности.

Освен това мисля, че като превърнеш Щастието в цел, автоматично го поставяш "някъде там"... някъде във времето и пространството, но ИЗВЪН СЕБЕ СИ... А това, е най-сигурният начин, да го изплашиш. В крайна сметка, никой не обича, да се чувства като мишена🎯, нали❓Никой, не обича, да се чувства обект и жертва на нечие желание❗... 


Колкото, до миговете на тихо съзерцание, те несъмнено са неделима част от Щастието! Но разбирай съзерцанието не като фокусиране върху нещо външно, а като пълно отдаване и вживяване в нещо, което ни е вътрешноприсъщо❗...

Моето Щастие е тук вътре, в сърцето ми!...
И дълбоко вярвам, че така е с всеки! Защото именно там, го чувстваме! И там, му е мястото!
И ако си му създал уютно местенце в сърцето си и си успял, да го приласкаеш, дори и понякога, да трепнеш и да го подплалиш, ще ти има доверие и ще се върне!
Защото хората и сърцата си приличат по това, че и едните и другите не могат... и не трябва, да стоят дълго време мирни!.. 🧣

Хората не случайно сме създадени несъвършени!... Заради което, много трудно постигане вътрешен покой! ☯️
Несъвършенството е онази истински жива частица НЕнормалност, лудост,.. онази чисто човешка свобода на личния избор, право и воля, за себеизразяване... онзи творчески изначален хаос, върху който е основана самата идея за динамика, за развитие, за единство и пълнота в разнообразието и постоянен стремеж, за промяна и израстване❗...
Съвършенството от своя страна е нещо напълно самодостатъчно, нарцистично, статично, пасивно и скучно ❗...
А все пак, всички сме хора❗🎩

Така, допивайки последната си глъдка ментов чай Лудия Шапкар довърши дългият си монолог, сякаш сам размишляваше на глас!... Което всъщност, съвсем не рядко се случваше! И именно за това, името му беше в такава хармония с вътрешната му същност!... 

... А ти самата скъпа Алиса, какво предпочиташ?... 

Да бъдеш съвършена или да бъдеш Щастлива!? 🎩🧤... 



Из 🎩"Рошавите мисли, на Лудия Шапкар "🧤


Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...