В ЖИВОТА НАУЧИХ...

Мечтите не питат "Кой грозен? ", "Кой строен?", 

научих в живота. Не питат кога и къде си роден?

А дали имаш пламък и дух неспокоен!? 

За сбъдване дух! Нечуплив! Не сломен!

Че семейство, приятели, не се броят с лайкове

или след успехът ти, в празничен ден❗

А по броя обувки със котки и шпайкове,

когато във пропаст си паднал ранен❗

Разбрах, че и с думи печелят се битки 

Но само сърцата печелят войни❗

Че думи без действия са леки и плитки

и след тях не мирише, а направо вони❗

Живота научи ме, че "Невъзможен"

                                               е фикция -

Т.е. дума с условност като дефиниция

Щом имаш кураж и духът е тревожен... 

Не спреш ли, щом паднеш,

продължиш ли, щом станеш.... 

                                          дори, да не можеш, 

ще дойде денят, да достигнеш мечтите си❗

Живота научи ме, че домът не е крепост,

а чувство за ласка и топло огнище. 

Но огънят в него гори като в епос,

щом разровят го с помисли и длани нечисти❗

Ненужо е смисъл да дириш научих,

щом щастие нямал си и обич във дните си ❗

Живял ли си сам, ще умреш като куче

забравен, щом в някой сърце, не оставиш следите си❗

И всичко напразно е, слава и злато,...

шом трупаш и къташ"за утре", без цел.

Че живота си голи начеваме, братко

и си тръгваме голи пак, нищо не взели❗

Дареното "с полза", ни прави богати❗

И това, що градили сме с ум и сърце❗

Ивайло Апостолов

18.09.2022