Мечтите не питат "Кой грозен? ", "Кой строен?",
научих в живота. Не питат кога и къде си роден?
А дали имаш пламък и дух неспокоен!?
За сбъдване дух! Нечуплив! Не сломен!
Че семейство, приятели, не се броят с лайкове
или след успехът ти, в празничен ден❗
А по броя обувки със котки и шпайкове,
когато във пропаст си паднал ранен❗
Разбрах, че и с думи печелят се битки
Но само сърцата печелят войни❗
Че думи без действия са леки и плитки
и след тях не мирише, а направо вони❗
Живота научи ме, че "Невъзможен"
е фикция -
Т.е. дума с условност като дефиниция
Щом имаш кураж и духът е тревожен...
Не спреш ли, щом паднеш,
продължиш ли, щом станеш....
дори, да не можеш,
ще дойде денят, да достигнеш мечтите си❗
Живота научи ме, че домът не е крепост,
а чувство за ласка и топло огнище.
Но огънят в него гори като в епос,
щом разровят го с помисли и длани нечисти❗
Ненужо е смисъл да дириш научих,
щом щастие нямал си и обич във дните си ❗
Живял ли си сам, ще умреш като куче
забравен, щом в някой сърце, не оставиш следите си❗
И всичко напразно е, слава и злато,...
шом трупаш и къташ"за утре", без цел.
Че живота си голи начеваме, братко
и си тръгваме голи пак, нищо не взели❗
Дареното "с полза", ни прави богати❗
И това, що градили сме с ум и сърце❗
Ивайло Апостолов
18.09.2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар