Живота нелек е, понякога лош.
Всяка твоя усмивка му придава разкош.
С всеки жест на човечност, ни израства душата.
А за Бог ни напомня, обичта ни в сърцата.
Всеки устрем със вяра, всяка стигната цел
натежават в кантара. Всеки минат предел,
разширява пред тебе хоризонт непознат.
И разкрива ти тайна, вълшебният свят.
И израстваме с ново триш по-синьо небе.
Някой нова мечта блесва в теб и зове!
Всяка прошка, пречиства. С всяко малко добро
С всяко ново откритие, с всяко ново "Защо?"
С всяко чудо разкрито разцъфтява света.
И в душата разлистват нежни бели цветя.
И си казвам: "Дано!" И си казвам: "Сполай!"
И Добро, след Добро сме по-истински, знай!
И Добро, след Добро, по-красив е Света
Светлината по-ярко озарява нощта.
И за туй продължавай напред и нагоре,
към по-светло небе с по-безкрайни простори.
И тъй както орлето с висините се бори,
покорявай небето, към нови простори.
На по-слабия давай криле и опора.
а пред силния, ничком и на колене не падай.
И лети след мечтите си с устрем, с вяра и воля.
За доброто не чакай благодарност, награда!
Не предавай душата си дори, да си в ада!
Че се знае отколе, понякога пада
всеки, който се бори. Но предателство няма
от идеал в който вярваш, в света по-голямо!
Че от твоето Днес и от твойто Преди,
твойто Утре зависи. За това, ДНЕС БЪДИ❗
Ивайло Апостолов
25.07.2023
Няма коментари:
Публикуване на коментар