понеделник, 14 август 2023 г.

ПОВЕЧЕ ОТ ОКСИМОРОНИ



Раздели, срещи.. Споделеност, самота

Препускащи минути и безвремие. 

Тълпа и глъч, безмълвна пустота. 

Увереност и глождещи съмнения...


Възход, успех и след успеха, крах.

Пропадане, триумфи, кота, бездна. 

Във смелостта си крием своя страх.

Сред най-забележителният блясък просто чезнем.


Проблясвайки, потъваме във мрак.

Надявайки се, тънем в безнадеждност. 

Препъваме се, движейки се в крак.

Бездушни сме, копнеещи за нежност.


Обичайки, разлюбваме за миг.

Копнеещи любов, сме безразлични.

Светецът се превръща във циник.

Аутсайдерът израства във отличник.


Най-показно нормалните, са всъщност луди,

а най-посредствените парадират, че са уникални. 

Най-острумните, са до гърди в самозаблуди...

Несъваршените са всъщност най-нормални.


Пледираме, че сме венец на еволюция, 

най-интелигентни, мъдри и хуманни.

А давим се във кръв и революции, 

разменяйки си атомни закани.


Изграждайки, рушим ний всичко старо.

И разрушавайки, градим, но без основи.

Уж сме свободни, а сме пак овце в кошара.

Лекувайки се, дух и тяло тровим.


Сами загиваме, но другите третираме като излишни.

Тъй си върви в живота кръговрата. 

Играем "жертви", а сме най-жестоки хищници.

Кога, ще разбереме, че сме братя

и само заедно, ще оцелеем!? 

Един за друг, кога ще почнем, да милеем!


Ивайло Апостолов 

15.08.2023

( Вдъхновено от Недялко Йорданов  )



Няма коментари:

Публикуване на коментар

КАКВО НИ ТРЯБВА, ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ!?

Какво ни трябва, за да сме щастливи? Що още дирим, за да се заситим? На всичкото натрупано сме като полуживи. По чуждото, все алчно бляскат ...